№ 461
гр. Горна Оряховица, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101227 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 318 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Теленор България” ЕАД иск за установяване, че З.Н. З. от с. К., общ. С.
дължи на ищеца: сумата от 905,61 лв., представляващи дължими суми по
договор за мобилни услуги № ********* от 07.09.2017 г., договор за мобилни
услуги № от ********* г. и договор за лизинг от 25.01.2019 г., за които са
издадени фактура № **********/05.03.2019 г. за сумата 70,89 лв. с падеж
20.03.2019 г., № **********/05.04.2019 г. за сумата 71,77 лв. с падеж
20.04.2019 г., № **********/05.05.2019 г. за сумата 69,97 лв. с падеж
20.05.2019 г., № 1 **********/05.06.2019 г. за сумата 15,81 лв. с падеж
20.06.2019 г., № **********/05.07.2019 г. за сумата 614,71 лв. с падеж
20.07.2019 г., и № **********/05.08.2019 г. за сумата 62,46 лв. с падеж
20.08.2019 г.; законната лихва върху главницата от 905,61 лв., считано от
датата на постъпване на заявлението в съда 25.03.2021 г. до изплащане на
вземането, ведно с присъдените по заповедното производство разноски в
размер на общо 385 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №587/2021г. на ГОРС.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установява
от фактическа и правна страна, следното:
Ищцовото дружество с молба-становище от 29.09.2021 г., изготвена от
процесуалния му представител адв. З. Ц., поддържа предявените обективно
кумулаивно съединени установителни искове. Прави искане за постановяване
на неприсъствено решение по делото на основание чл. 238 и сл. от ГПК.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил и не е изпратил свой представител в първото по делото заседание, както
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия са били
указани последиците от неподаване на отговор и неявяването му в съдебно
заседание по реда на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това представените по
делото писмени доказателства, обосновават извода, че искът е вероятно
основателен. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото следва да
бъде постановено неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, каквото е
желанието на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество. То се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящето съгласно т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане
на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК. Ответникът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, както в заповедното производство в размер на 385 лв., така и в
настоящето производство в размер на 385 лв. / от които 25 лв. внесена
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, че ЗЛ. Н.
ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. С., ул. *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, следните суми:
– 905,61 лв. (деветстотин и пет лева и шестдесет и една стотинки) ,
представляващи дължими суми по договор за мобилни услуги № *********
от 07.09.2017 г., договор за мобилни услуги № от ********* г. и договор за
лизинг от 25.01.2019 г., за които са издадени фактура №
**********/05.03.2019 г. за сумата 70,89 лв. с падеж 20.03.2019 г., №
**********/05.04.2019 г. за сумата 71,77 лв. с падеж 20.04.2019 г., №
**********/05.05.2019 г. за сумата 69,97 лв. с падеж 20.05.2019 г., № 1
**********/05.06.2019 г. за сумата 15,81 лв. с падеж 20.06.2019 г., №
**********/05.07.2019 г. за сумата 614,71 лв. с падеж 20.07.2019 г., и №
**********/05.08.2019 г. за сумата 62,46 лв. с падеж 20.08.2019 г.;
– законната лихва върху главницата от 905,61 лв., считано от датата на
постъпване на заявлението в съда 25.03.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 348/26.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 587/2021г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА ЗЛ. Н. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. С.,
ул. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София сумата от 385 лв. / триста
осемдесет и пет лева/ разноски за заповедното производство - ч.гр.д.№
587/2021 г. по описа на ГОРС и сумата от 385 лв. / триста осемдесет и пет
лева/ разноски за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3