№ 18014
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110125126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. В. И., чрез адв. Б. Й., срещу "ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване недължимост на сумата 6398,76 лева - главница по договор за кредит от
18.07.2006 г., сумата 1412,29 лева – договорна лихва за периода 20.02.2007 г. –
29.11.2007 г., за събирането на които е образувано изп.д. № 3933/2024 г. на ЧСИ С. Я.
район на действие СГС и за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 10.12.2007
г. по гр.д. № 28344/2007 г.
Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на цесионер, комуто
било прехвърлено процесното вземане. Въз основа на издадения изпълнителен лист
първоначално е било образувано изп.д. № 304/2008 г., по което последното
изпълнително действие е било извършено през 2011 г., след което и делото се е
прекратило по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че доколкото и
след посочената дата не са били предприети действия за събиране на вземанията, то и
се е погасило по давност правото на принудително изпълнение за същите. Моли за
уважаването на иска и за присъждане на разноски.
В срок е подаден отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Поддържа, че ищецът е сключил договор за кредит с „Банка ДСК“
ЕАД, за вземанията по който банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д. №
28344/2007 г. на СРС, 47 състав. Позовава се на договор за цесия, сключен между
„ЕОС Файнънс“ ООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.02.2016 г., по силата на който
придобил процесните вземания. Счита, че погасителната давност за вземанията е 5-
годишна, тъй като същите били установени със заповед за изпълнение. Сочи, че
давност не е текла до 26.06.2015 г. Позовава се на прекъсване на давността за
вземанията в хода на двете изпълнителни дела, както и на спирането на давността по
силата на закона за периода на извънредното положение. Моли за отхвърляне на иска
и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже, че е титуляр на процесното
вземане, възникнало от валидно облигационно правоотношение, прехвърлено му
надлежно с договор за цесия от правоимащо лице, което го е придобило от „Банка“
ДСК, уведомяването на длъжника за цесията, както и наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 28344/2007 г. по описа на СРС, 47с-
в по реда на отменения ГПК въз основа на несъдебно изпълнително основание е бил
издаден изпълнителен лист за процесните вземания, че въз основа на същия е било
образувано изпълнително дело № 304/2008 г. и изп. д. № 3944/2024 г. по описа на ЧСИ
С. Я. като взискател по същото първоначално е бил „Банка ДСК“ ЕАД, а длъжник –
ищецът. Не е спорно също така между страните, че на длъжника е била връчена
покана за доброволно изпълнение, като вземанията не са били оспорени от страна на
длъжника.
На следващо място ищецът не оспорва, че вследствие на сключени договори за
цесия вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени, като последният
титуляр на същите е именно ответникът, който се легитимира като взискател по изп.д.
№ 3944/2024 г. по описа на ЧСИ Якимов. Тези обстоятелства обаче не са били
отделени за безспорни по делото.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително
изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният
изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, респ.
настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са
довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли
е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно
значение за погасителната давност за вземанията.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 304/2008 г. по описа
на ЧСИ Я. рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 18.04.2008 г. взискателят
„Банка ДСК“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз
основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника И. В. И.. С молбата
взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за
събиране на вземанията по листа – да наложи запори на вземания, възбрани върху
недвижимо имущество, както и да предприеме всякакви други действия с цел
събиране на вземанията. С оглед последното, съдът приема, че основание чл. 18, ал. 1
2
ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението
срещу длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 31.05.2008 г.
Със запорно съобщение от 30.06.2008 г. е наложен запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение, дължимо му от неговия работодател „Век –
2006“ ООД.
С писмено изявление от 28.09.2009 г. ищецът, длъжник по изпълнителното дело,
е признал задължението си и е поел ангажимент да погаси същото.
С молба от 10.05.2010 г. „ЕОС Файнънс“ ГмбХ чрез „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК
*********, е поискало да бъде конституиран като взискател по делото с оглед сключен
с предишния кредитор договор за цесия. В изпълнителното дело не се съдържат
описаните като приложения към тази молба документи, вкл. договор за прехвърляне на
вземания от 21.12.2009 г., приложения към същия, договор за събиране на вземания,
пълномощни и удостоверения. Въпреки това ЧСИ Якимов е конституирал като
взискател по делото „ЕОС Матрикс“ ООД (което съгласно твърденията в молбата е
действало като пълномощник на цесионера, а не самия цесионер).
По делото цесионерът „ЕОС Файнънс“ ГмбХ е подавал молби на 25.02.2011 г. и
на 09.02.2013 г. с искания за извършване на конкретни действия по изпълнение с цел
събиране на вземането.
На 12.08.2013 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
„Агнеса Клийн“ ООД за налагане на запор върху вземането на И. за трудово
възнаграждение. Запорно съобщение и до друг работодател на длъжника „Лучано“
ЕООД е изпратено на 22.10.2013 г.
На 31.10.2013 г. длъжникът е представил сключено споразумение с „ЕОС
Матрикс“ ООД, с което задължението е признато от И.. Същото споразумение е
представено и от действащия като пълномощник на взискателя (без представено
пълнономощно по изпълнителното дело) на 04.11.2013 г. Поискано е да бъде вдигнат
запора на вземането за трудово възнаграждение, дължимо на длъжника от неговия
работодател.
Въпреки че по изпълнителното дело липсват данни взискателят да е отправил
до ЧСИ Якимов искане за спиране на производството, със съобщение от 31.10.2013 г.
длъжникът е уведомен за спиране на делото по искане на взискателя.
На 24.07.2014 г. взискателят е поискал производството по изпълнителното дело
да бъде възобновено. С разпореждане от 05.08.2014 г. съдебният изпълнител е
възобновил производството и е наложил запор върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение. До работодателя е изпратено запорно съобщение, върнато в
кантората на ЧСИ Якимов на 22.08.2014 г.
В продължение на период от 10 години след посочената дата не са налице данни
да са предприети действия или да е поискано извършването на такива от страна на
взискателя. С молба от 11.10.2024 г. ответникът е съобщил за сключен на 29.02.2016 г.
договор за цесия, по който се явявал цесионер, поискал е прекратяване на делото и
връщане на изпълнителния лист в оригинал.
Изпълнително дело № 3944/2024 г. по описа на ЧСИ Якимов е образувано въз
основа на същия изпълнителен лист по молба на настоящия ответник „ЕОС Матрикс“
ЕООД. По изпълнителното дело не са представени надлежни документи, от
съдържанието на които да се установява прехвърляне на процесните вземания в
патримониума на ответника, както и уведомяване на длъжника за цесията по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За липсата на такива доказателства и доказателствени искания за
установяване на тези релевантни за настоящия спор факти, съдът е дал указания на
3
ответника по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК. До приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не е предприел съответни
процесуални действия и не е ангажирал доказателства относно валидното прехвърляне
на вземанията, за събирането на които е било образувано изпълнителното дело, както и
за настъпване на действието на цесията по отношение на длъжника. Ето защо и
последното е достатъчно за уважаване на предявения срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД
иск.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, съдът в настоящия си
състав намира, че са установени и другите доводи на ищеца, обосноваващи правото му
на иск по чл. 439 ГПК, а именно че се е погасило правото на принудително
изпълнение за вземанията по листа поради изтичане на погасителна давност.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая обаче
изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по
ГПК отм., с оглед което и продължителността на давността за погасяване на правото
на принудително изпълнение е обусловена от вида на самото вземане – същата е пет
години за главницата и три години за лихвите, като това разграничение е без правно
значение в настоящия казус.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия -
чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото със.ие на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКСОСГТК- т. 10/.
В конкретния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни
действия, с оглед което и давността за същите е прекъснала последно на 22.08.2014 г.
Същата е била спряна и не е текла до постановяване на тълкувателното решение по
тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС на 26.06.2015 г., след която дата е започнал да тече нов
петгодишен срок за главницата и тригодишен срок за лихвите. Вземането за договорна
лихва се е погасило на 26.06.2018 г., а давността за главницата е продължила да тече и
след този момент.
По-късно давността за процесната главница е спряла да тече за периода на
извънредното положение, както основателно възразява ответникът с отговора на
исковата молба. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното
4
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна – със
същата за времето на извънредното положение е спряно течението на давностните
срокове. Направеното от законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а
именно "с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти", по
мнение на настоящия състав на съда цели да поясни, че нормата е приложима както за
погасителната давност, така и за придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така
направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на
банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови
възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и
оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти,
собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от
непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. С оглед
обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на обезпечителни и
изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително реципрочна мярка
за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране течението на
погасителната давност за времето до отмяната на извънредното положение, като
последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до погасяване правото
на принудително изпълнение за вземания на частноправни субекти, какъвто е и
ответникът в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от
22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. Този давностен срок
следва да се прибави към 5-годишният срок, започнал да тече на 26.06.2015 г. С други
думи погасителната давност за вземането за главница е изтекла на 03.09.2020 г.
Производството по изпълнително дело № 3944/2024 г. е образувано много по-
късно – на 07.11.2024 г., когато правото на принудително изпълнение за всички
вземания вече се е било погасило по давност.
По изложените съображения искът е основателен и доказан, с оглед което и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква само за ищеца. Същите са в размер на заплатената държавна такса
от 312,44 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което съдът
преценява като съответстващо на конкретиката на спора и цената на предявения иск, с
оглед което и възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „С., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ж.к. М. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. В. И. не дължи на
5
"ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 6398,76 лева - главница по договор за кредит от
18.07.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата 1412,29 лева – договорна
лихва за периода 20.02.2007 г. – 29.11.2007 г., за събирането на които е образувано
изп.д. № 3933/2024 г. на ЧСИ С. Я. рег. № 844 на КЧСИ, район на действие – СГС, за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 10.12.2007 г. по гр.д. № 28344/2007 г.
по описа на СРС, Гражданско отделение, 47 състав.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. М.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „С., сумата 912,44 лева – разноски в производството по гр.д. №
25126/2025 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6