№ 223
гр. Търговище , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200861 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ОМВ България” ООД гр. София, представлявано
от Децебал – С.Т., чрез адв. Е.Д., против Наказателно постановление №
537042-F559522/16.09.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на НАП. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В съдебно
заседание жалбата се поддържа.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следното
от фактическа страна:
На 01.07.2020 г. контролни органи на ТД на НАП Варна извършили
проверка на търговски обект – ОМВ Търговище, находящ се в гр. Търговище,
бул.”Ал. Стамболийски” № 50, стопанисван от „ОМВ България” ООД гр.
София. При проверката била установена разлика в размер на сумата от –
1
536.26 лв между фактическата наличност от изготвения опис на касовата
наличност и изведения дневен финансов отчет от фискално устройство модел
„Еврошоп Шоп“ вер. 11 с инд. № RE003265 и номер на ФП 45005314. От
изведения към момента на започване на проверката дневен финансов отчет от
фискалното устройство е установен общо оборот за деня от 2684.62 лв, от тях
служебно въведени 0.00 лв, служебно изведени 450.00 лв, сторно 27.19 лв и
отложено плащане 1173.35 лв, или съгласно дневния финансов отчет в касата
е следвало да има сума от 1173.35 лв. Същевременно от изготвения опис на
касовата наличност в обекта е установена действителна наличност в размер
на 637.09 лв. Установената разлика между разчетената касова наличност от
ФУ и фактическата наличност в размер на – 536.26 лева представлявало
извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство с
функцията „служебно изведени“. При така констатираното проверяващите
приели, че за разликата от - 536.26 лева в касовата наличност дружество
„ОМВ България” ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на
продажба да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. На място
констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка, а на
15.07.2020 г., в присъствието на пълномощник, на дружеството бил съставен
АУАН № F559522 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите Актът бил
връчен на пълномощника на дружеството без възражения, като в в
законоустановения срок били депозирани писмени такива, които по същество
се припокриват с възраженията в жалбата пред съда. Въз основа на акта
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на
НАП издал атакуваното Наказателно постановление № 537042-
F559522/16.09.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал.
4 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000
лв. За да приложи санкционната норма на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС наказващия
орган приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи и е
извършено повторно, тъй като „Дружеството системно нарушава
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , за което има издадени
предупреждения и наказателни постановления.“.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
2
гласни и писмени доказателства, като фактическите констатации не се
оспорват и в жалбата.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари в и извън касата/ на фискалните устройства се регистрира във
фискалните устройства чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се
регистрира във фискалните устройства. Тези разпоредби са част от
установения ред за регистрация и отчетност, който са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискалните устройства суми от продажби и от извършени
служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в
жалбата, че при проверката, извършена на 01.07.2020 г. в търговския обект,
стопанисван от „ОМВ България” ООД, е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер минус
536.26 лв. Тази стойност не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на
проверката като "служебно изведени", въпреки, че ФУ в търговския обект
притежавало операции "служебно въведени" и "служебно изведени". По този
начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът
не е изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/2006 г. Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се
отбелязва във фискалното устройство "... всяка промяна ...", без значение
какво е основанието и на какво се дължи същата.
При тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата
наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която не е
регистрирана във ФУ е обоснован и съответен на събраните доказателства.
Следователно отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
3
Административно-наказателното производство е протекло при липса на
съществени процесуални нарушения. По - конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава
изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление - тези на чл. 57 от
ЗАНН.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т.
нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав
не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения
се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност
на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото
същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени
отношения, в процесния случай с осигуряване нормалното функциониране на
данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата
особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по Наредба
№ Н-18/2006 г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същата е
издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно
Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС.
Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС,
която гласи: "При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600
до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по
ал. 4. " От своя страна алинея 4 установява размер на глобата при повторно
нарушение по ал. 1 от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000
до 4000 лв. Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДПЗ на ЗДДС "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
4
нарушение. В обстоятелствената част на НП няма посочено конкретно влязло
в сила наказателно постановление в едногодишния срок, а такова няма
приложено и към преписката. Както вече бе посочено, за да квалифицира
случая като повторен, АНО е приел, че дружеството „системно нарушава
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което има издадени
предупреждения и наказателни постановления“, без да е ангажирал
доказателства за това. Предвид на това следва да се приеме, че наказващия
орган неправилно е приложил материалния закон, като е санкционирал
дружеството по квалифицирания състав за повторност на чл. 185, ал. 5 във вр.
с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС.
Районният съд, съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН има правомощие
да измени наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН
урежда, че доколкото няма особени правила за производството пред съд се
прилагат разпоредбите на НПК. Затова правомощията на съда за изменение на
наказателното постановление са съответни на правомощията на въззивния
съд за изменение на присъдата, уредени в чл. 337, ал. 1 от НПК. На основание
чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът може да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание (без
изменение на обвинението). Както вече се посочи, нарушението по чл. чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл. 185, ал. 5
от ЗДДС от същия закон, спор по делото по отношение на фактите няма – от
една страна, а от друга – всички съставомерни факти относно установеното от
съда по - леко наказуемо нарушение са били предявени на нарушителя чрез
съставянето на АУАН и НП. Правото на защита на наказаното лице не е било
нарушено, тъй като всички релевантни факти са му били предявени и то е
могло да организира защита си спрямо тях. В правомощията на въззивния съд
е да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, поради наказателното
постановление следва да се измени, като на основание чл.185, ал. 2 във вр. с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се определи наказание имуществена санкция в размер
на 500 лв., наместо имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от
този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е
ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда
5
налагане на санкциите по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите, когато
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата
на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 като привилегирован състав на нарушение,
поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство.
Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните
суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства
винаги застрашава обществените отношения, обект на защита от посочените
разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен
случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК
предвижда когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят „ОМВ
България” ООД е извършил соченото административно нарушение и следва
да понесе административно наказание, предвидено по Закон. Намаляването на
размера на наложеното административно наказание не води до извода, че
случая касае отмяна на обжалваното НП, при който нарушителят да има
право на разноски по делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването на
НП в частта, с която е прието, че „ОМВ България” ООД е извършил
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и му се налага
административно наказание за това, е пречка за присъждане на направени от
него разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 537042-F559522/16.09.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно
управление на НАП, с което на „ОМВ България” ООД гр. София,
представлявано от Децебал – С.Т., на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл.
6
185, ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2000 лева, като наместо наложената имуществена
санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал.
1 от ЗДДС ОПРЕДЕЛЯ на „ОМВ България” ООД гр. София наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -
Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7