РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 158 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 57 от 08.10.2021 г., постановено по АНД № 217 /
2021 г., *****ският районен съд, пети състав, е потвърдил Наказателно постановление
№ 29 от 27.04.2021 г. на Зам. кмета на
Община *****, издадено въз основа на Заповед № 3/03.01.2012 г. на Кмета на
Община *****, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от управителя Д.П.Д., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500 лв.
/петстотин лева/ на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр.
с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ,
като законосъобразно.
Недоволно от така постановеното решение е останало „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от управителя Д.П.Д., което в законния срок е подало касационна жалба против решението на ТРС. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209 АПК, а не по чл. 348 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В касационната жалба се акцентира, че решението на РС е постановено без да са обсъдени аргументи на страните. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на НП, а не за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът отрича съставомерността на административното нарушение, като сочи, че имотът се ползва за жилищни нужди на предприятието. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. Алтернативно се иска отмяна на решението на ТРС и връщане на делото на друг състав на РС – *****.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Ц., който поддържа касационната жалба, като акцентира, че размера на ДНИ е същият, какъвто е плащан от предходния собственик на недвижимия имот, преди прехвърлянето на имота на дружеството -касатор.
Ответникът по касационната жалба Община *****, не се представлява в съдебно заседание, като е изпратен писмен отговор, в който се сочи, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно, поради което се иска същото да бъде оставено в сила. Сочи се, че касаторът е „предприятие“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, а административното нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е доказано.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е законосъобразно. Прокурорът дава заключение, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 29 от 27.04.2021 г. на Зам. кмета на Община *****, издадено въз основа на Заповед № 3/03.01.2012 г. на Кмета на Община *****, на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от управителя Д.П.Д., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500 лв. /петстотин лева/ на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, за извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за вилидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
В касационната жалба не се твърдят конкретни пороци на първоинстанционното решение, а се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, които са били развити и пред районния съд и на които районният съд е изложил подробни мотиви. Отделно, както беше посочено по-горе, касаторът сочи касационни основания по чл. 209 АПК, а не по чл. 348 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд е направил служебна проверка за процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и след като е констатирал, че липсват процесуални нарушения, е изложил мотиви за съставомерност на административните нарушения, като е обсъдил гласните и писмените доказателства.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение, като не следва да ги повтаря, а следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК в тази част.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция
намира, че както актосъставителят, така и издателят на наказателното
постановление са разполагали с компетентност да издадат АУАН, респ. НП, което е
видно от Заповед № 3/03.01.2012 г. на
Кмета на Община ***** /на л. 17 от делото на РС/, както и разпоредбите на чл.
47, ал. 2 от ЗАНН, във вр. със специалната разпоредба на ч. 128, ал. 1 от ЗМДТ,
както и от Заповед № 38 от 09.01.2020 г. на Кмета на Община ***** /на л. 18 от
делото на РС/.
Доводите на касатора за отмяна на наказателното постановление в касационната жалба са развити и пред РС, като на същите районния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция.
Касационната инстанция намира, че решението на РС е подробно аргументирано и при служебна проверка на съответствието на същото с материалния закон не се установиха нарушения, като правилен е и изводът на РС за законосъобразност на наказателното постановление.
В същия смисъл е и константната практика на Административен съд – Ловеч: решение по КАНД № 15/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч и решение по КАНД № 16/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч и др.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 08.10.2021 г., постановено по АНД № 217 / 2021 г. на *****ския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: