Решение по дело №315/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД , със седалище в гр.Русе против решение № 144/17.03.2025 г., постановено по АНД № 1975/2024 г. по описа на Районен съд (РС) – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 755729-[рег. номер]/13.02.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, с което на основание на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана оттук нататък за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г./

В касационната жалба се развиват съо­бражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът твърди, че въззивната инстанция неправилно е приела за доказано извършеното нарушение на база доказателствата и отказала приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. По същество, жалбата е неоснователна.

С Решение №3118/31.10.2024 г. по КАНД №727/2024 г. на Административен съд- Русе е отменено Решение № 357/04.07.2024 г. постановено по АНД № 686/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е било потвърдено Наказателно постановление № 755729-[рег. номер] от 13.02.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП и е върнато делото на Районен съд - Русе за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

При новото разглеждане Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил действителната фактическа обстановка.

Установено е, че касационният жалбоподател стопанисва търговски обект -паркинг, находящ се на адрес: гр. Русе, [улица]. На територията на паркинга се намирала и механа, стопанисвана от същия търговец.

В обекта/ паркинг/ бил монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите в работен режим, като самото ФКУ се намирало в механа на територията на паркинга

При проверката на 02.12.2023 г., събота, присъствала само чистач-хигиенист, а управителя на дружеството бил в почивка. Хигиенистката обслужвала клиенти на механата, като издавала. Не бил представен регистъра на ръчните касови бележки от кочан като хигиенистката обяснила на органите за контрол, че не разполагала с такива правомощия поради изричните нареждания на управителя на дружеството-жалбоподател, както и че не разполагала с ключ от офиса, където последните били съхранявани. На 05.12.2023 г. е извършена повторна проверка на паркинга, като управителя на дружеството e представил изисканите в предходната проверка документи, включително и регистъра на ръчните касови бележки от кочан.

Така е бил съставен АУАН ,а после и издадено НП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

При проверката били констатирани и други нарушения, съответно съставени АУАН и НП.

РРС е установил , че паркингът е работел към момента на проверката и при непрекъснато работно време, като заплащането се е извършвало на охраната и на управителката, срещу което последните издавали фискален касов бон. Няма спор, че в деня на проверката 02.12.2023г. не е бил представен регистъра на ръчните касови бележки от кочан, както и че последния се съхранявал в офис помещение, намиращо се в механата.

Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове. С констатираното деяние санкционираното лице безспорно осъществило вмененото му нарушение, правилно квалифицирано като по чл. 185, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Правилно му била наложено административно наказание „имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона размер от 500 лева на основание приложимата за случая санкционна норма и при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Контролираната съдебна инстанция е обосновала своето виждане защо случаят не е маловажен. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано.

Решението на районен съд е правилно.

Правилен е извода, че вмененото нарушение е осъществено.Дружеството-жалбоподател е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и като такова се явява и адресат на законовото задължение, предвидено в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Паркингът е осъществявал дейност по време на проверката, изисканият регистъра на ръчните касови бележки от кочан не е бил представен на проверяващите лица, поради което и е било прието от тях, че не се съхранява в търговския обект. Задължение е на търговеца да организира така дейността си и да представя необходимите при проверка документи. В процесния случай непредставянето на регистъра на ръчните касови бележки от кочан е възпрепятствало възможността на проверяващите органи да проверят дали е правилна отчетността на извършените такива продажби и дали са били налице изискуемите предпоставките за регистрацията и отчитането им.

Спорно в случая е и приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН вр. с дефиницията на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на контролираната инстанция, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното административно нарушение, извършено от жалбоподателя, не указват на маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН вр. с дефиницията по § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Тя гласи, че „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая нарушението с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде счетено то за маловажно по смисъла на посочените разпоредби. Напротив, налице са отегчаващи отговорността на касатора обстоятелства, които изключват възможността наказващият орган или съда да приложат цитираната разпоредба. В тази връзка въззивният съд правилно е отчел, че при предходни проверки на дружеството са констатирани и други нарушения на Наредба № Н-18/2006 г., което правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, изключващо приложението на чл.28 от ЗАНН. Видно от представената справка процесното нарушение не е първо за дружеството-жалбоподател, като само месец преди извършване на проверката, е било издадено предупреждение за нарушение по посочената Наредба. Така изложеното изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, дори да бяха налице предпоставките за това, което в конкретния случай не се установява.

Направената проверка на обжалваното решение при съобразяване разпоредбата на чл.218 от АПК не сочи наличие на касационни основания за отмяната му, поради което то като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/17.03.2025 г., постановено по АНД № 1975/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сума сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.