№ 7154
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100106966 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от В. Б. В. срещу Е. С., Г. С.
и П. П. С. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД и евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 29 и чл. 33 ЗЗД.
Ищцата В. В. твърди, че на 27.07.2006 г. е сключила с ТБ „Алианц Б.“
АД договор за ипотечен кредит, обезпечен с ипотека по отношение на
апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно с мазе № 20 и
№ 23 и 6,69% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
През 2016 г., поради едностранна промяна на лихвения процент от страна на
банката, ищцата не можела да погасява вноските по кредита и той бил обявен
за предсрочно изискуем, като по гр. дело № 67735/2016 г. на СРС, 39 с-в, била
издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за дължимите суми по
кредита. Ищцата споделила проблемите си с П. Е. С., който й предложил да
изкупи кредита и помежду им да се уговорят как ищцата да му заплаща
погасителните вноски. На 22.03.2018 г. между ищцата, П. С. и ТБ „Алианц Б.“
АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който банката
прехвърлила изцяло вземанията си на П. С.. Като условие за цесията ищцата
следвало да предостави на П. С. пълномощно за разпореждане с имота и
съответните декларации, които пълномощникът да ползва, ако ищцата не
може да погасява вноската. Съглашението било имотът да се продаде за най-
1
добрата цена. На 21.03.2018 г. ищцата дала на П. С. пълномощно.
Впоследствие П. С. определил на ищцата непосилни месечни вноски, поради
което се договорили да се пристъпи към продажба на апартамента при
предходно постигната договореност да се търси най-добрата оферта: 350000 –
400000 лв., а с оставащата от продажбата сума да се погаси вземането на
ищцата спрямо цесионера и разликата да й се предостави. Ищцата сочи на
28.06.2018 г. П. С. е продал на Е. С. – негова съпруга, собствения на ищцата
недвижим имот с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 195,
том І, рег. № 9043, дело № 175 – за сумата от 129760 лева при данъчна оценка
от 129758,80 лв. и действителна пазарна цена 350 000 – 400 000 лв. За
сделката ищцата узнала на 19.05.2022 г. по изпълнително дело на ЧСИ К..
След това ищцата била уведомена да предаде владението на новия
собственик, както и че с продажната цена е погасено част от задължението. На
17.08.2022 г. П. С. починал и оставил наследници: Е. С. (съпруга), Г. С.
(дъщеря) и П. П. С. (син).
По изложените съображения моли съда да бъде установено по
отношение на ответниците, на основание чл. 40 ЗЗД, че договорът за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 195, том №, рег. № 9043, дело №
175/2018 от 28.06.2018 г., сключен между П. Е. С. и Е. Г. С. е недействителен
като сключен във вреда на представлявания. Предявява евентуален иск за
нищожност на договора поради протИ.речие с добрите нрави и иск за
унищожаемост поради измама и крайно неизгодни условия.
В отговор на исковата молба ответниците оспорват предявените искове.
Правят възражения за изтекла давност по отношение на исковете с правно
основание чл. 29 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД при твърдения ищцата да е узнала за
договора на 06.08.2019 г. чрез ЧСИ Д., респ. срокът за искане унищожаването
на договора е изтекъл при съобразяване на давностните срокове според чл. 32,
респ. чл. 33 ЗЗД. По същество сочат, че договорът за покупко-продажба е в
рамките на учредената представителна власт – пълномощникът да извършва
разпоредителни действия както намери за добре, при условия и цена по свое
усмотрение, вкл. при право да договаря сам със себе си. Към апартамента не е
имало интерес за закупуване, тъй като е бил обременен с вещни тежести, а
продажната цена не е покривала задължението по договора за кредит. По
договора за цесия на П. Е. С. са прехвърлени вземания: 81206,54 евро
главница, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2016 г. до
2
окончателното изплащане на вземането, 10170,87 евро възнаградителна лихва
за периода 25.06.2015 г. – 24.11.2016 г., 1485,89 евро, мораторна лихва за
периода 25.06.2015 г. – 24.11.2016 г., 8462,71 евро неустойки за периода
30.12.2015 г. – 24.11.2016 г., 6450,58 евро лихви по преструктуриран кредит за
просрочена главница за периода 25.07.2015 г. – 24.11.2016 г., 4265,85 лв.
разноски в заповедното производство, 4546,60 лева – разноски по
изпълнителното дело, при заплатена от цесионера цена от 190 000 лева.
Пазарната цена е еквивалентна на данъчната оценка, поради което не е налице
сериозно разминаване и увреда на представлявания. Самата ищца е закупила
имота на цена, равна на данъчната оценка, поради което не може да се твърди
нито нарушение на добрите нрави, нито сключването му при явно неизгодни
условия. Оспорва се твърдението П. С. да е определял като дължими
непосилни месечни вноски, да е изготвял пълномощно или ищцата да е
въвеждана в заблуждение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Г., оспорва предявените искове.
Ответниците, чрез адв. П., оспорват исковете. Събраните по делото
доказателства ответниците анализират в писмени защити.
От събраните по делото доказателства се установиха следните факти:
На 27.07.2006 г. В. Б. В. е сключила с ТБ „Алианц Б.“ АД договор за
кредит „Жилище“ при главница в размер на 102500 евро със задължение за
погасяването му до 25.07.2026 г. при договорен лихвен процент 8,95% с
посочване да се формира от сбора на БЛП за евро, определян от УС на
банката, плюс надбавка от 1,35 % пункта и отразяване банката да запазва
правото да променя БЛП по своя преценка, ако пазарните условия налагат
това. Отразено е, че обезпечаването на изпълнението се осигурява чрез
договор за ипотека по отношение на апартамента, за закупуването на който се
отпуска кредита, а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к.
********, както и друг недвижим имот.
На 01.09.2006 г. В. В. е закупила недвижим имот: апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 1а, в жилищна сграда с партер и
магазини на бул. „********, ведно с избено помещение № 22, заедно с
прилежащи 6,69% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворно място УПИ VІІ-1904 от квартал 5г по плана на гр. София,
местност „Бул. Ал. Малинов“ при посочена пазарна цена 47100 лв. и
3
отразяване данъчната оценка за имота да е на стойност 47021,50 лв. Посочено
е, че за имота се учредява ипотека в полза на ТБ „Алианц Б.“ АД.
Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.
дело № 67735/2016 г. на СРС, 39 с-в на 25.10.20217 г. е издаден изпълнителен
лист, отразяващ осъждане на В. В. да заплати на „А. Б.“ Ад сума в размер
81206,54 евро – непогасена главница по Договор за кредит „Жилище“ от
27.07.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считан от
25.11.2016 г. до окончателното изплащане, просрочени лихви за периода
25.06.2015 г. – 24.11.2016 г. в размер на 10170,87 евро, наказателни лихви за
просрочена главница в размер на 1485,89 евро за периода 30.12.2015 г. –
24.11.2016 г., лихви по преструктуриран кредит за просрочена главница в
размер на 6450,58 евро за периода 25.07.2015 г. – 24.11.2016 г., както и
разноски по заповедното производство в общ размер 4265,85 лв.
На 21.03.2018 г. В. В. е упълномощила П. С. да продава, дарява, заменя
и обременява с вещни тежести от нейно име и за нейна сметка, да се
разпорежда както намери за добре и на когото сам прецени, вкл. да договаря
сам със себе си при цена и условия, каквито договори, собствения й недвижим
имот: апартамент № 19 находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 1а, в жилищна
сграда с партер и магазини на бул. „********, ведно с избено помещение №
22, заедно с прилежащи 6,69% ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворно място УПИ VІІ-1904. Удостоверяването на
подписа и съдържанието на пълномощното е с рег. № 4970 и 4971/21.03.2018
г., том 2, акт 61.
На 22.03.2018 г. между П. Е. С. и „А. Б.“ АД с предмет прехвърляне на
вземане на цедента по изпълнителен лист от 25.10.2017 г. по гр. дело №
67735/2016 г., обезпечено с договор за ипотека (нотариален акт № 92, том ІІ,
рег. № 2976, дело № 261/01.09.2006 г. на нотариус Н.). Отразено е вземането
на цедента да е в индивидуализирания в изпълнителния лист размер, като
същото се прехвърля, ведно с обезпеченията по договора за ипотека, срещу
сума в размер на 190 000 лв. За прехвърлянето ищцата е уведомена от „А. Б.“
АД на 10.04.2018 г.
На 28.06.2018 г. между В. В., представлявана от П. Е. С. като
пълномощник и Е. Г. С. е сключен договор за продажба на имота, обективиран
в нотариален акт № 195, том І, рег. № 9043, дело № 175/2018 г. на нотариус А..
4
Отразено е договорената продажна цена от 129760 лв. (при данъчна оценка
129758,80 лв.) да е получена от продавача, чрез пълномощника, преди
подписване на договора.
П. Е. С., роден на ******** г. е починал на 17.08.2021г. Негови
наследници по закон са Е. Г. С. (съпруга), както и деца П. П. С. и Г. П. С.. На
07.09.2019 г. Е. С. е подала молба до ЧСИ Д. за осъждане на В. В. да й предаде
владението на апартамент № 19, представяйки изпълнителен лист о
т19.04.2019 г. по ч.гр.дело № 16855/2019 г. на СРС, 140 с-в. В разписка от
08.06.2019 г. е отразено връчване на покана за доброволно изпълнение на В. В.
– при отказ. Въвод във владение е извършен на 05.02.2020 г.
По делото са приети Съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице П. Ц. и Тройна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещите лица инж. Д. М., инж. Р. К. и инж. В. О.. По основното заключение
експертът определя пазарна цена в „нормално“ експлоатационно състояние на
процесния апартамент от 179455 лева, с приспадане на необходимите СМР за
ремонт към м. юни 2018 г.: 145170 лева. В съдебно заседание уточнява, че е
използван методът на пазарните аналози (т.нар. сравнителен метод). В
тройната експертиза, след оглед, вещите лица констатират, че имотът е в
много лошо състояние поради нанесени умишлени увреждания. Необходим е
цялостен ремонт. Пазарната стойност на апартамента към 28.06.2018 г. е била
211005 лв. за недвижим имот в добро състояние. Стойността на необходимия
ремонт, според констатациите на експертите, е 46169 лв., като в тази хипотеза
пазарната цена на имота е 164836 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
А.Б.К., Ф.З.В., Д. Б.К., Л.А.А. и Д.И.Ч..
Свидетелят Ф.В., син на ищцата, сочи, че Д.Ч., познат на бабата и
лелята на свидетеля, е запознал майка му В. В. с П. С.. На обща среща между
свидетеля, майка му, П. С. и Д.Ч. било обсъдено оказване на съдействие на В.
В., като апартаментът й бъде спасен чрез изкупуване на дълга към банка
„Алианц“ с цел последваща продажба, при което било разглеждано като
вариант П. С. да продаде апартамента за 200 000 лв., а те да получат
горницата до 300 000 лв. Свидетелят не знае колко общо срещи са били
проведени като сочи, че е присъствал на три–четири от тях. Касаело се за
апартамент – мезонет, като В. В. ползвала горния етаж от жилището като
5
козметичен салон, а на долния етаж живеели. Като условие за изкупуване на
дълга П. С. поискал от В. В. да му предостави пълномощно за продажбата на
апартамента, заявявайки, че по този начин ще бъде сигурен, че ще си получи
парите. Разговорите се провели в периода 2017 – 2018 г. Свидетелят сочи, че
на една от срещите П. С. се явил с адвокат. След прехвърлянето на дълга П. С.
започнал да притиска В. В. за пари, като изисквал плащане на суми в различен
размер – между 5 000 и 8 000 лв. месечно. Част от вноските В. В. заплащала на
П. С. без разписка, като някои от сумите свидетелят предоставял на майка си,
за да може тя да погасява дълга. В хода на разпита свидетелят заявява, че не
помни как са били отразявани плащанията; по думите му „давали някакви
бележки на ръка“, общо в размер към 10 000 – 15 000 лв. Междувременно
майката на свидетеля се разболяла тежко. За извършената продажба тя
разбрала по повод дело за сумата от 20 000 лв., което свидетелката А.К. водела
срещу П. С.. Свидетелят и майка му живеели в апартамента до 2020 г. Ф.В.
сочи, че апартаментът бил „скъпо направен“, с дограма и скъпи плочки, както
и други „козметични работи“. През 2020 г. свидетелят и майка му напуснали
апартамента, като го оставили празен и без повреди, като повод за това било
образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител поради
преустановяване на плащанията по дълга от страна на ищцата. В хода на
разпита свидетелят заявява, че „взел всичко“, като пояснява, че апартаментът
бил закупен „на зелено“ и поради това при напускането той демонтирал
мивка, тоалетна чиния и свалил всичко, което било здраво и можело да се
отстрани безопасно.
Свидетелката А.К. сочи, че познава П. С., разговаряла е с него по
телефон и веднъж се виждали по повод изкупен дълг на ищцата, която е лелята
на свидетелката. На свой ред свидетелката предложила да изкупи дълга на
своята леля с около 20000 лв. над цената, която П. С. заплатил на банката по
договора за цесия. Първоначално П. С. заявил готовност да сключи
предложения му договор и по този начин ищцата да запази жилището си.
Помни, че разговорите се провели през 2019-та или 2020-та година. В
уверение на готовността си да сключи договора свидетелката превела на П. С.
сумата от 20000 лв. като капаро за бъдещата сделка. Междувременно тя била в
преговори с банка, необходими били няколко месеца, през които съпругът на
свидетелката да се осигурява при по-висок доход, за да й бъде отпуснат
кредит. П. С. заявил готовност да изчака. След 3-4 месеца преговорите били
6
подновени, като свидетелката ангажирала услугите на адвокат, който да
преговаря с адвокатката на П. С.. Междувременно от банката уведомили
свидетелката за необходимостта от вдигане на ипотеката върху апартамента
при отпускане на кредита, за да може новата ипотека да е първа поред. Тогава
П. С. изразил колебания поради липсата на сигурност, че ще получи
плащането, предложил специална сметка, по която сумата да постъпи преди
да вдигне ипотеката. Преговорите продължили около година, с течение на
времето свидетелката останала с впечатление, че П. С. „само шикалкави“ и не
желае сключване на договора. През този период свидетелката знаела, че
собственик на апартамента е леля й. Впоследствие П. С. отказал и връщане на
свидетелката на заплатеното капаро от 20000 лв. като заявил, че отнасял
сумата към задължението на ищцата по изкупения дълг. Свидетелката не
помни какво основание било посочено в преводното нареждане. Спорът бил
разрешен чрез съд. Свидетелката сочи, че при преговорите през 2019-2020-та
година е посещавала апартамента на леля си, било луксозно обзаведен,
ползвал се за салон за красота, на другия етаж – като жилище. В хода на
разпита свидетелката заявява, че не може да посочи за каква сума банков
кредит е кандидатствала. Споделя, че е възможно да е искала да изкупи имота,
а не договора за цесия, за сума около 200000 лева. Имало изготвен проекто-
договор, но не помни детайли. Не е виждала в какво състояние е имота преди
предаването му, не знае какъв е размерът на погасената от ищцата сума за
времето, през което кредитор е П. С.. Не знае дали ищцата е искала да му
продаде имота.
Свидетелката Д. К. познава П. С. от 2004 г., като през годините го
консултирала по различни поводи в качеството й на адвокат. През м. юли 2019
г. при нова консултация П. С. споделил на свидетелката, че е изкупил дълг на
В. В. при обща воля задължението й към банката да се намали с около 30000
лева, започнато било принудително изпълнение спрямо длъжницата от страна
на банката. Предложението да се помогне на ищцата било на Д., на когото
ищцата била близка приятелка. Свидетелката не знае каква е дейността на П.
С., вероятно консултантска, не знае дали е осъществявана като физическо или
юридическо лице, както и защо му е предложено да изкупи дълга на ищцата.
Свидетелката консултирала П. С. по негови лични сделки, познава и цялото
му семейство. Срещите били в средата на 2019 г. На първата среща П. С.
споделил със свидетелката, че е изкупил дългът на В. В. при постигната
7
уговорка тя да му върне заплатената сума по договора за цесия възможно най-
бързо, като за тази цел му е предоставила пълномощно за продажба на имота
за около 130 000 лв. В. В. не погасявала задълженията си и продължавала да
живее с имота, не заплащала задълженията си за ползвани комунални услуги и
това принудило съпругата на П. С. да пристъпи към въвод във владение.
Свидетелката знае, че дълго време (3-4 месеца) е търсил купувачи за сумата от
130 000 лева, не знае по какъв начин, но знае, че никой не се отзовал. На
втората среща присъствали П. С., Д. и В. В.. Коментирали продажбата на
имота и оставащия дълг, който В. В. се съгласила да изплати на части като
междувременно заплаща наем за имота. По впечатления на свидетелката В. В.
знаела, че имотът вече е продаден от П. С. на съпругата му за сумата от
130000 лв., самата ищца не била проявила активност за продажба на имота на
по-висока цена, нито междувременно погасявала задължението си към П. С..
Бил повдигнат и въпроса за възстановяване на цялата дължима сума от близка
роднина – А.К., като се очаквало преговорите да продължат. При преговорите
А.К. била представлявана от Ю.Д., но той поставил неприемливи условия –
продажна цена от 175000 лева (при 190000 лева платена от П. С. при
прехвърляне на задължението), с изискване за отказ от водене на
изпълнителното дело. П. С. очаквал предприемане и на последващи действия
по съдебен ред за претендиране на нищожност на договора, сключен с Е. С..
Извод за това П. С. градял по повод частна жалба на В. С. срещу насрочения
въвод във владение за имота. Свидетелката сочи, че очакванията на П. С. били
за получаване на заплатената от него сума по договора за цесия – 190 000 лв. с
възможност за отстъпка до 175000 лв. В хода на разпита посочва, че повод за
срещата била получена от В. В. призовка за насрочен въвод във владение,
свидетелката изготвила отговора на частната жалба.
Свидетелят Д. Ч. отговаря, че познава П. С. и Е. С. от много години, а
В. В. – чрез нейната сестра М.. Знае, че П. С. изкупил дълга на В. В. към
банка, ако не го бил сторил се очаквала публична продан на имота до 2 дни на
цена по-ниска от реалната. П. С. се занимавал с недвижими имоти, преди
време имал заложни/финансови къщи. Помни, че П. С. заплатил около 200000
лв. за придобиване от банката на вземанията срещу В. В.. Не знае кой
присъствал на разговорите между П. и В., имало адвокат на В., но след
изкупуване на дълга. Преди това комуникирали двамата, свидетелят също
присъствал на няколко срещи, идвал и синът на ищцата. Според свидетеля
8
уговорката била П. да изкупи дълга на В. и така тя да спаси апартамента си,
след това да изтегли кредит и да му върне сума, но не знае каква точно сума.
Ако не можела да изтегли кредит имотът следвало да се продаде, за което тя
му дала пълномощно. На следващите срещи ищцата знаела, че П. С. е
прехвърлил имота на съпругата си, обсъждали варианти, не знае да е
коментирана цената. Не може да сподели и конкретика за постигната
договореност за връщане на дълга.
Свидетелят Л.А. сочи, че П. С. се свързал с него по телефон с искане за
извършване на ремонтни дейности, впоследствие през 2020 г. се запознал с Е.
С.. Посетил апартамента през м. февруари, трябвало да вземе размери за
поръчани от тях врати. В апартамента видял напукани плочки в тоалетната,
имало легла за масаж. При второто посещение след 40 дни апартаментът бил
празен, дограмата била надупчена, плочките – счупени/разбити. Нямало
тоалетна чиния, мивка.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Според разпоредбата на чл. 40 ЗЗД ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания.
Съгласно задължителните указания по тълкуване на разпоредбата,
дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014
г., ОСГТК фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД
се състои от два елемента: обективен и субективен. От обективна страна
следва да се установи, че договорът, сключен от (чрез) представителя и
насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда)
представлявания. Субективният елемент е свързан със "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за
увреждането на представлявания. Приема се, че увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми, вкл. договор,
сключен при неизгодни за него условия, както и предоставените на
пълномощника права да са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт. Увреждането следва да се преценява към момента
на сключване на договора, като се отчита увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. По отношение на субективния
9
елемент се приема, че не е необходимо да е налице изричен отделен "сговор"
за увреждане на представлявания. Вторият елемент от този фактически състав
е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у
представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор
обективно уврежда представлявания.
Съдът, преценявайки съвкупно събраните по делото доказателства
намира, че същите установяват така посочените предпоставки на чл. 40 ЗЗД за
признаване на договора за недействителен.
По делото не се спори, че В. В. е потърсила контакт с П. С. по повод
насочено спрямо нея принудително изпълнение за непогасено задължение по
Договор за ипотечен кредит, като по реда на чл. 417 ГПК кредитодателят е
предприел действия по събиране на дължимите суми, вкл. насочвайки
изпълнение и по отношение на ипотекирания от кредитополучателя недвижим
имот – апартамент № 19. Не се спори, че В. В. е упълномощила П. С. от нейно
име да извършва действия по продажба на ипотекирания апартамент, вкл. като
договаря сам със себе си и на цена, каквато пълномощникът прецени. Т.нар.
генерално пълномощно за продажба на недвижимия имот обаче не изключва
възможността сделката да се явява увреждаща за представляваното лице
(Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016).
По отношение на обективния елемент съдът взема предвид, че от
значение е действителното състояние на имота към 28.06.2018 г. Събраните по
делото доказателства еднопосочно установяват към този момент имотът да е
ползван от ищцата за жилищни нужди и като козметичен салон, в който е
осъществявала дейност. Последващите действия за увреждане на имота следва
да се отнесат към датата на въвода на Е. С. в имота. Ето защо от значение е
посочената от вещите лица пазарна цена на апартамента без текущо
необходимите средства за ремонт, като при съобразяване обосноваността на
изводите по приетите експертизи съдът кредитира заключението на тройната
експертиза и приема, че пазарната цена на имота е 211 005 лв. Така при
продажна цена от 129760 лв., т.е. около 60% от стойността на имота при
ноторно известна умерена тенденция за поскъпването им през 2018-та година,
може да се счете, изборът имотът да се продаде на цена, съвпадаща с
данъчната оценка, води до значително увреждане на интересите на
10
представлявания. Възражението на ответниците имотът да е закупен от
ищцата през 2006 г. на продажна цена, съвпадаща с данъчната оценка, има
отношение към преценка на трето на спора лице (търговец) и към етап на
строителство „груб строеж“.
По отношение на субективния елемент:
За установяване действителното съглашение на страните по повод
възможността недвижимият имот да бъде продаден от П. С. са събрани гласни
доказателства, които условно могат да бъдат обособени в две групи, в
зависимост от това дали показанията се дават от доведените от ищцовата или
от ответната страна свидетели. Прави впечатление изборният подход на
всички свидетели при препредаване на фактите, като добре помнят
обстоятелства, кореспондиращи на защитната теза на ищеца/ответника, но не
откъслечно дават показания за факти и обстоятелства извън нея. Общо в
показанията се установява, че В. В. е имала знание относно възможността П.
С. да пристъпи към продажба на недвижимия имот. Съдът не кредитира
събраните свидетелски показания П. С. да е предлагал имота за продажба на
трети лица – лично или чрез агенция за недвижими имоти, но да не е имало
купувачи – в тази част показанията на свидетелите на ответника са откъслечни
и непоследователни. Нещо повече, свидетелят Д.Ч. сочи, че в предходните
години в професионален план П. С. се е „занимавал с недвижими имоти“.
Свидетелите еднопосочно установяват, че П. С. е бил запознат с текущата
невъзможност на ищцата да заплаща задълженията по договора за кредит в
претендиран от банката размер на погасителни вноски и готовността му да й
помогне го е мотивирала да поиска прехвърляне на вземанията и сключи
договор на 22.03.2018 г. Около 3 месеца по-късно (време, което не може да се
счете за достатъчно за извод едновременно за съществена промяна във
финансовите възможности на ищцата да погасява задължението си и за трайна
липса на интерес у потенциални купувачи към закупуване на ипотекирания
имот), действайки като пълномощник на В. В. П. С. продава на съпругата си
недвижимия имот при цена 129760 лв., съответна на данъчната оценка на
имота, и при отразяване сумата да е заплатена по банкова сметка на
пълномощника. Установява се, че година по-късно П. С. (без яснота в какво
качество и дали имотът е придобит от Е. С. в режим на съпружеска общност с
пълномощника) преговаря с А.К., която желае да закупи имота за сумата от
175000 лв., но това предложение не е прието. Общата преценка на така
11
събраните доказателства води до извод за знание на пълномощника и на
преобретателя по сделката за увреждащия характер на сделката по отношение
на прехвърлителката. (Така и Решение № 193/05.01.2018 г. по гр.д. № 608/2017
г. на ВКС, III г.о.). Не се изисква доказване на сговор за увреждане между
пълномощник и приобретател.
Предвид изложеното, по делото се установява, че договорът за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в обективиран в
нотариален акт № 195, том І, рег. № 9043, дело № 175/2018 г. на нотариус А. е
сключен във вреда на В. Б. В. и следва да бъде прогласен за недействителен.
При този изход от спора съдът не дължи произнасяне по евентуалните
искове.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото ищцата има право на разноски като същите са
в общ размер 1400 лв. – депозити за вещи лица. Ответниците дължат и
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в размер на
9506,30 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят по
сметка на СГС и държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
делото в размер на 1 214,08 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявения от В. Б. В., ЕГН
********** срещу Е. Г. С., ЕГН **********, Г. П. С., ЕГН ********** и П. П.
С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 40 ЗЗД договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 28.06.2018 г. с нотариален акт №
195, том І, рег. № 9043, дело № 175/2018 г. по описа на нотариус В. А. с район
на действие СРС, с който В. Б. В., ЕГН **********, представлявана от П. Е.
С., ЕГН ********** е продала на Е. Г. С., ЕГН ********** следния недвижим
имот: апартамент № 19, мезонет, на 5 етаж, кота +14 метра и 6 етаж, кота
+16,80 метра от жилищна сграда от партер с магазини и офиси, четири
жилищни етажа и две подпокривни нива, находяща се в гр. София, район
„Младост“ на Столична община, ж.к. „Младост 1а“, бул. „********, със
застроена площ на първо нИ. 56,66 кв. метра, състоящо се от: преддверие, баня
12
с тоалетна, дневна/трапезария и кухня с общ балкон и стълби за второ нИ., при
съседи на това нИ.: североизток – апартамент № 18, изток – улица,
северозапад – коридор, югозапад – апартамент № 20, второ нИ.със застроена
площ от 58,60 кв. метра, състоящо се от: стълбище, преддверие, баня,
дрешник, две спални с общ балкон, при съседи на това нИ.: улица, помещение
за ролки и от две страни покрив, заедно с избено помещение № 20 с площ
2,64 кв. метра и избено помещение № 23 с площ от 2,61 кв. метра, заедно с
прилежащите му 6,69% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място цялото с площ 1603 кв. м., съставляващо
УПИ VІІ-1904 от квартал 5г по плана на гр. София, местност „Бул.
Александър Малинов“, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4083.6101.2.19 с площ по схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
246856/20.04.2018 г., издадена от СГКК-гр. София при АГКК, на първо нИ.
56,60 кв. с адрес гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „******** ********; при
съседи по схема на самостоятелни обекти в сградата: на първо нИ. на същия
етаж: 68134.4083.6101.2.20 и 68134.4083.6101.2.18, под обекта:
68134.4083.6101.2.15, над обекта: няма, на второ нИ. на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: няма; прилежащи части: избено помещение № 20 с
площ 2,64 кв. м. и избено помещение № 23 с площ 2,61 кв. м., ведно с 6,69%
ид. части от общите части на сградата, и който имот недвижим имот е
подробно индивидуализиран в нотариален акт № 195, том І, рег. № 9043, дело
№ 175/2018 г. по описа на нотариус В. А..
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, Г. П. С., ЕГН ********** и П. П.
С., ЕГН ********** да заплатят на В. Б. В., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1400 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, Г. П. С., ЕГН ********** и П. П.
С., ЕГН ********** да заплатят на адв. И. М., ЕГН ********** от САК
сумата от 9506,30 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, Г. П. С., ЕГН ********** и П. П.
С., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 214,08 лв. – държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото.
13
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14