Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пепа Тонева
ЧЛЕНОВЕ: К. Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №16574 по описа за
2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК вр.чл.409 ГПК.
С решение №82653/04.04.2017г., постановено по гр.дело №53989/2011г. по описа на
СРС, ГО, 65 с-в, е постановено издаването на дубликат на изпълнителен лист в
полза на „Б.Д.“ЕАД против Н.Б. Р.-М.и Е.П.М. за сумата от 96059,28 лева
главница по договор за ипотечен кредит от 17.04.2007г. и допълнително
споразумение към него от 27.04.2010г., сумата 17353,74 лева договорна лихва за
периода от 29.06.2011г. до 06.12.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 07.12.2011г. до окончателното изплащане, както и
2268,26 лева разноски.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от длъжниците
Н.Б. Р.-М.и Е.П.М.. Жалбоподателите поддържат, че задължението им е погасено по
давност. Твърдят също така, че договорът за кредит, въз основа на които е
издаден първообразният изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и е нищожен. Твърдят нищожност на
различни основания и на договорите, с които са учредени обезпеченията
по отпуснатия от банката кредит. Оспорват ликвидността и изискуемостта на
вземането, доколкото не са спазени изискванията за настъпване на предсрочна
изискуемост. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено, а искането за
издаване на дубликат на изпълнителен лист- отхвърлено.
Ответникът по
жалбата „Б.Д.“ЕАД не е подал в срок отговор на въззивната
жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното решение на СРС да бъде потвърдено като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявено е
искане с правно основание чл.409, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Според настоящия
състав решението е неправилно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.409 ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен
или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава
дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В такива
случаи длъжникът може да противопостави освен липсата на условията за издаване
на дубликат, така и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. В тази връзка длъжниците- жалбоподатели са направили възражение за
изтекла погасителна давност относно вземането, за което е поискано издаването
на дубликат на изпълнителен лист, което възражение настоящият състав намира
основателно. Съгласно т.14 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. В случая се касае за производство по издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и както заявлението от 07.12.2011г., така и молбата за
издаване на дубликат на изпълнителния лист по реда на чл.409 ГПК от
26.04.2016г. не следва да се считат за действия за принудително изпълнение по
смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, следователно същите не прекъсват теченето на
погасителната давност. Видно от заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, кредиторът счита вземането за изискуемо към 29.06.2011г., от когато
е започнала да тече и погасителната давност. Самият кредитор твърди, че
изпълнително производство не е образувано по издадения първообразен
изпълнителен лист и изпълнителни действия не са извършване. Следователно
погасителната давност в случая е изтекла на 29.06.2014г. относно сумата 17353,74 лева и на 29.06.2016г. относно
сумата от 96059,28 лева. Обжалваното решение е постановено на 04,04,2017г.
На следващо място
следва да се вземат предвид представените пред настоящата инстанция заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 19.06.2018г., издадена по ч.гр.д.№12714/2018г. по
описа на СРС, 79 състав, изпълнителен лист от същата дата и искова молба за
установяване съществуването на това вземане. Видно от тези писмени
доказателства е налице идентичност както на страните по делото, така и на
основанието за задължението- договор за ипотечен кредит от 17.04.2007г. и
допълнително споразумение към него от 27.04.2010г. Претендираните
суми също съвпадат, като се отчетат съответните разлики в периодите на претендираната договорна лихва и посочената от кредитора
дата на настъпване на предсрочна изискуемост. Следователно при уважаване на
искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист по настоящото дело,
кредиторът би разполагал с два изпълнителни титула, издадени в различни
производства, но за едно и също вземане, което е предпоставка за евентуално
неоснователно обогатяване.
По така
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което искането за издаване на дубликат на
изпълнителен лист се отхвърля като неоснователно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №82653/04.04.2017г.
по гр.дело №53989/2011г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, с което е постановено
издаването на дубликат на изпълнителен лист в полза на „Б.Д.“ЕАД против Н.Б. Р.-М.и
Е.П.М. за сумата от 96059,28 лева главница по договор за ипотечен кредит от
17.04.2007г. и допълнително споразумение към него от 27.04.2010г., сумата
17353,74 лева договорна лихва за периода от 29.06.2011г. до 06.12.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 07.12.2011г. до
окончателното изплащане, както и 2268,26 лева разноски., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Б.Д.“ЕАД за издаване на дубликат на
първообразния изпълнителен лист от 13.12.2011г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
13.12.2011г. по гр.д.№53989/2011г. по описа на СРС, 65 състав, срещу Н.Б. Р.-М.и
Е.П.М. за сумата от 96059,28 лева главница по договор за ипотечен кредит от
17.04.2007г. и допълнително споразумение към него от 27.04.2010г., сумата
17353,74 лева договорна лихва за периода от 29.06.2011г. до 06.12.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 07.12.2011г. до
окончателното изплащане, както и 2268,26 лева разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/