Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 12.10.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 210 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр.П.,
кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., на стойност 556,12 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляра на партидата
била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент
в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата
била абонат на топлопреносното дружество по силата на
Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 08.11.2019 г. ищецът
подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и
настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 556,12 лева за
ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., ведно
с мораторна лихва за забава в размер на 67,27 лева,
начислена за периода от 09.12.2016 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение постъпило
възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 623,39 лева, от които: 556,12 лева - главница за
ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 67,27 лева, начислена за периода от 09.12.2016 г.
до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2019
г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
излагайки твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на
облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия,
както и относно дължимостта на процесните
суми и техния размер.
Оспорва представеното по делото
извлечение от сметка, с твърденията, че същото не е подписано от изпълнителния
директор на ищцовото дружество и от главния
счетоводител.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация -П.“ АД, редовно призовано,
чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
Ответницата Ф.К., редовно призована,
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация -П.“ АД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 08.11.2019 г. до Пернишкия районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответницата Ф.З.К. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ ответник.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
е депозирал възражение за недължимост на сумите по
нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация -П.“ АД е
предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх.
„В“, ап. ., е открита партида на името на Ф.З.К., с абонатен номер...
По делото е представен и нотариален
акт №., том ., дело № .г. на Пернишки народен съдия, от който се установява, че
И.Х.Л.и В.Г.Л.са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.П., кв. „И.П.“, бл. ., ет. ., ап. .,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня, дрешник, антрета и балкони, с
площ от 56,48 кв. м.
По делото е представена и декларация
по чл. 14 ЗМДТ от 05.03.1998 г., от която е видно, че процесният
имот, находящ се в гр.П.,
кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., е деклариран от В.Г.Л..
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № 20/ГРС-3453/30.06.2020 г., издадено от общинаП., ответницата Ф.К. е един от наследниците на В.Г.Л..
По делото е приета и молба –
декларация от..12.1997 г. от В.Г.Л.до „Топлофикация –П.“ АД за откриване на
партида за заплащане на топлоенергия за апартамент № ., находящ
се в гр.П., кв. „Х.д.“, бл...
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2019 г. за абонат №.., с титуляр Ф.З.К., стойността на ползваната, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ
се в гр.П., кв. „Х.д.“, бл.., е в размер на 553,22 лева, като лихвата за забава
на месечните плащания за периода от 09.12.2016 г. до 29.10.2019 г. е в размер
на 66,42 лева.
Според вещото лице, в счетоводството
на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., са въведени в счетоводството
на ищеца по партидата на ответника.
В съдебно заседание при изслушването
му вещото лице заявява, че в претенцията на ищцовото
дружество, представляваща дължима и незаплатена главница за ползвана топлинна
енергия, е включена сумата от 2,90 лева, която е дължима за процесен
период от време, предхождащ исковия.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че в едно от помещенията на процесния апартамент има
работещо отоплително тяло, тип „щранг – лира“,
свързано към СИ и проектирано да отдава топлоенергия, като същото отдава
непрекъснато топлоенергия през отоплителния период. Наред с това процесният имот е свързан към СИ за БГВ и има монтиран един
брой водомер за топла вода. Според вещото лице топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки, за последно през 2019 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите
се е извършвало от „Топлофикация –П.“ АД. Посочено е, че за процесния
период „Топлофикация -П.“ АД е разпределяла нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни
периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от
„Топлофикация –П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и
са за сметка на топлофикационното дружество. Начислените суми от ищцовото дружество върху разпределяната топлоенергия са в
съответствие с действащите през процесния период цени
на топлоенергията за гр.П.. За процесния период
вещото лице не разполага с данни за подадени от ответника възражения срещу
изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Ф.К. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл..3, ал. 1
от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за
безспорен факта, че ответницата е наследник на В.Г.Л., починала на 25.03.2004
г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.
На следващо място безспорно се установява, че наследодателката
на ответницата е била собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, находящ се в
гр.П., като след нейната смърт през 2004 г. ответницата Ф.К. е придобила
правото на собственост върху 1/12 ид. ч. от имота, от
което следва, че същата притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл..3, ал. 1 ЗЕ.
Извод за наличието на идентичност
между имота, описан в исковата молба и този, описан в нотариален акт №., том ., дело № .г. на Пернишки народен
съдия, съдът прави от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ и молба
– декларация за откриване на партида, в които наследодателката
В.Л. е декларирала, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., кв. „Х.д.“, бл.., ап. ., като е посочила, че
собствеността е придобита именно на основание нотариален акт №., том ., дело №
.г. на Пернишки народен съдия.
Съгласно чл..0 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр.П.. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД,
които изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл..0, ал. 3 ЗЕ,
която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди да е
упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация -П.”
АД са общоизвестни и съгласно чл..0 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в
настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да
докаже и размера на претендираните задължения от
ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот
е топлофициран, като в него има работещо отоплително
тяло, което отдава непрекъснато топлоенергия.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № .,
находящ се в гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, е
както следва: главница в размер на 553,22 лева, като лихвата за забава на
месечните плащания за периода от 09.12.2016 г. до 29.10.2019 г. е в размер на 66,42
лева.
С оглед изложеното и предвид
заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че
задължението на ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
възлиза на сумата от 46,10 лева – главница, съобразно дела на последната в
съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая ответницата има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същата е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е 66,42 лева,
от която сума ответницата дължи сумата от 5,54 лева по арг.
от чл. 30 ЗС.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответницата погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 08.11.2019 г.,
следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 08.11.2016
г. вземания, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. Видно от заключението на вещото лице
Б. П. срокът за плащане на първата фактура за задължението от м. 10.2016 г. е
изтекъл на 09.12.2016 г., което налага извод за неоснователност на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на.0,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева
- за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 100,00 лева и 300,00 лева –
възнаграждение за вещи лица, като съобразно уважената част от исковете
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 45,56
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата също има право на разноски, но доколкото липсва направено искане за
присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.З.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** дължи на „Т.П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” сума
в размер на 46,10 лева (четиридесет и шест лева и десет стотинки) - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ
се в гр.П., кв. „Х.д.”, бл.., вх. „В“, ап. ., за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 5,54
лева (пет лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от 09.12.2016
г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2019
г. до окончателното ù изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 556,12
лева (петстотин петдесет и шест лева и дванадесет стотинки) и за мораторна лихва за забава за разликата до пълния предявен
размер от 67,27 лева (шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.З.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, ТЕЦ „Република” сумата от 45,56 лева (четиридесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.