РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Велико Търново, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен лек
автомобил с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата. Движи
се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
С влязло в законна сила съдебно решение ******г по описа на ВТРС е
допусната извършване на съдебна делба между Т. Г. И., ЕГН: ********** от гр. **** и Е. К.
М., ЕГН: **********, с адрес: **** на СЛЕДНАТА ДВИЖИМА ВЕЩ: лек автомобил
„*****, намиращ се в държане на ответника Е. К. М., ЕГН: **********, ПРИ РАВНИ
ПРАВА НА СТРАНИТЕ – 1/2 идеална част за Т. Г. И. и 1/2 идеална част за Е. К. М..
Във фазата по извършване на делбата ищецът Т. Г. И. е предявила срещу ответника
Е. К. М. сметна претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, която уточнява с молба по
делото, за сумата 100лв. като обезщетение за ползите от които е лишена, поради изпозване
на процесното МПС само от ответника за периода 01.08.2019г. до 31.11.2021г.
Във фазата по извършване на делбата ответникът Е. К. М е предявил срещу ищцата
Т. Г. И. сметна претенция с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за заплащане на половината
от платения годишен данък на процесното МПС за годините 2019г.-2021г. в размер на
215,22лв., на половината от разходи за ремонт на автомобила в размер на 680,50лв. за същия
период и половината от платените годишни винетни такси за същия период в размер на
145,50лв.
Сметните претенции, като своевременно предявени, съдът е приел за съвместно
разглеждане в производството по извършване на делбата.
1
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от писменото
заключение на вещото лице, възприето от съда като компетентно и обосновано,
справедливата пазарна стойност на процесния лек автомобил е 3 615 лв. Вещото лице е
посочило, че наемната цена/обезщетение/ за периода 01.08.2019г.-31.11.2021г. за ползването
на процесния лек автомобил е 2 793,84лв.
По делото са представени писмени доказателства относно плащане на годишен
данък за автомобила за годините 2019г.2021г. ,платежни документи за закупуване на
винетки и приемо-предавателни протоколи за закупуване на части за лекия автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно способа за извършване на делбата
Доколкото, предмет на делбата е движима вещ- лек автомобил, който е неподеляем,
същият на основание чл.348 от ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан, като това е
единствения възможен способ за извършване на делбата, предвид на това, че делбената е
вещ е само една, съделителите са с равни права в съсобствеността и вещта е неподеляема.
На основание чл.348 от ГПК съдът следва да извърши съдебна делба на
движимата вещ- лек автомобил „************* чрез изнасянето му на публична продан,
която се явява единствено възможният способ за извършване на делбата, като получената
при публичната продажба на движимата вещ, съобразно действителната му пазарна цена,
парична сума се разпредели между съделителите, съобразно правата им – 1/2 ид.части за Т.
Г. И. и ½ ид.част за Е. К. М..
По сметната претенция на ищцата Т. Г. И..
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2,
лишения от възможността да ползва общата вещ според претежавания от него обем права
съсобственик има право да получи обезщетение. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен
случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на
друго. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по
начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, се приема,
че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. Съдебната
практика приема, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин се ползва вещта-чрез
непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член на неговото семейство
или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. След като съсобственика не
може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, за него
възниква правото да иска обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от
2
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения
от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че процесният лек автомобил е в държание на ответника след прекратяване на брака на
страните и се полза от него, което обстоятелство не е спорно по делото. При това
положение, съгласно гореизложеното, за другия съсобственик възниква правото да
претендира обезщетение за ползата, от която е лишен по реда на чл.31 ал.2 от ЗС, но
обезщетение се дължи от поканата. В случая претенцията по сметка е за обезщетение в
размер на 100лв. претендирано за периода 01.08.2019г. до 31.11.2021г, който период е преди
завеждане на исковата молба. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, указана с
определение от 27.09.2022г. не ангажира доказателства, че е отправила до ответника
писмена покана да ползва съсобствения лек автомобил за периода, за който претендира
обезщетение. При това положение съдът приема, че сметната претенция с правно основание
чл.31 ал.2 от ЗС за сумата 100лв. като обезщетение за ползите от които е лишена ищцата,
поради използване на процесното МПС само от ответника за периода 01.08.2019г. до
31.11.2021г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По сметната претенция на ответника Е. К. М..
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Съдът намира, че сметната претенция на ответника е основателна в частта досежно
претендираната сума от 215,22лв., представляваща половината от дължимите годишни
данъци за автомобила за периода 2019г.-2021г., тъй като заплащането на данъка е в тежест
на собственика на вещта и след като в случая делбената вещ има двама собственици, следва
всеки от тях да понесе в тежест частта от данъка, съответна на неговата част от правото на
собственост.
Видно от представените писмени доказателства заплатеният от ответника местен данък
за процесното МПС за периода 2019г.2021г възлиза на общо 432,45лв. Двамата
съсобственици са при равни права, поради което ищцата следва да понесе половината от
данъка и сметната претенция е основателна в претендирания размер от 215,22лв. досежно
заплатения от ответника годишен данък върху МПС-то. По отношение на сумите
претендирани за извършен ремонт и закупени винетки, в тази част сметната претенция се
явява неоснователна, защото тези суми представляват разходи свързани с ползването на
лекия автомобил, а по делото не е спорно, че вещта е в държание на ответника и той я
ползва за периода, за който се твърди, че са направени посочените разходи. Ето защо не е
налице основание за ангажиране на отговорността на ищцата да заплати половината от
разходите за извършен ремонт на автомобила и винетните такси, след като не е ползвала
автомобила. Сметната претенция следва да се отхвърли за сумата 680,50лв - половината от
разходи за ремонт на автомобила и за сумата 145,50лв - половината от платените годишни
винетни такси за периода 2019г.-2021г.
3
По разноските
При този изход на делото и на основание чл.355 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилащата по ГПК всеки един от съделителите следва
да заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху стойността на
дела си, както следва: Т. И.- сумата 72,30 лв. за държавна такса и Е. М.-сумата 72,30лв. за
държавна такса, както и всеки от съделителите да заплати и по 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед частично уважаване на сметната претенция на ответника, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВТРС държавна такса, определена по реда на чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 10,33лв.
върху уважената част от сметната претенция и 50лв. за държавна такса върху отхвърлената
нейна сметна претенция по чл.31 ал.2 от ЗС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху отхвърлената част на сметната му претенция с правно основание
чл.30 ал.3 от ЗС, която възлиза в размер на 39,67лв.
По отношение претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице, следва да се посочи, че предвид
характера на делбеното производство и разпоредбата на чл.355 от ГПК, не е налице
основание за възлагане в тежест само на ищцата на всички разноски, направени от
ответника.
Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН СЛЕДНАТА ДВИЖИМА ВЕЩ: лек
автомобил ************, намиращ се в държане на ответника Е. К. М., ЕГН: **********, с
пазарна стойност на делбената движима вещ съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза- ****
Получената при публичната продажба на лекия автомобил, съобразно пазарна му
цена, парична сума да се разпредели между съделителите, както следва: – 1/2 идеална част
за Т. Г. И. и 1/2 идеална част за Е. К. М..
ОТХВЪРЛЯ сметната претенция, предявена от Т. Г. И., ЕГН: ********** от ****
срещу Е. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за
сумата 100лв. като обезщетение за ползите от които е лишена, поради изпозване на
процесното МПС само от ответника за периода 01.08.2019г. до 31.11.2021г., като
4
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН: ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. М., ЕГН:
**********, с адрес: **** по сметна претенция с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС
сумата в размер на 215,22лв. /двеста и петнадесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща половината от платения годишен данък на процесното МПС за годините
2019г.-2021г., като ОТХВЪРЛЯ сметната претенция с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС в
частта относно сумата в размер на 680,50лв. ,представляваща половината от разходи за
ремонт на автомобила и за сумата 145,50лв., представляваща половината от платените
годишни винетни такси за периода 2019г.-2021г., като неоснователна и недоказана в тази
част.
ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН: ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на
72,30 лв. /седемдесет и два лева и тридесет стотинки/ представляваща държавна такса върху
стойността на дела й, както и сумата общо 60,33 лв./шестдесет лева и тридесет и три
стотинки/ за държавна такса върху уважената част на сметната претенция на ответника и
държавна такса върху отхвърлената сметна претенция на ищцата, ведно с 5 лв. /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на
72,30 лв. /седемдесет и два лева и тридесет стотинки/ представляваща държавна такса върху
стойността на дела му, както и сумата 39,67 лв./тридесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки/ за държавна такса върху отхвърлената част на сметната му претенция, ведно с 5
лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5