№ 132
гр. , 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. П. Г., ЕГН **********, адрес: с. А., община А., С.о., ул.
„************“ №10, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно постановление №Ф-
***********г. на Директорa на ОДБХ- С.о., с което на основание чл. 417, ал. 1 Закон за
ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Н. се валидират
основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон
и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането към съда е за отмяната му.
Въззиваемата страна ОДБХ-С.о. се представлява от юрк. М., който моли за
потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Районна прокуратура гр. Елин Пелин-ТО- гр. Пирдоп, редовно призована, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд- Пирдоп, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по
същество е основателна.
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: 1 брой известие за
1
доставяне; Наказателно постановление №Ф-***********г. на Директорa на ОДБХ- С.о.;
АУАН № 005/13.10.2021г.; констативен протокол от 13.10.2021г.; Заповед № ОСПП-
22/02.04.2018г.; Заповед № ОСН-14/12.03.2021г.; Заповед № ОСПД-1276/01.03.2011г;
Заповед №823/04.05.2022г. с Приложение I - График на комисии, определени за извършване
на проверки на животновъдни обекти през м. май 2022г. / след датата на проверката / и
събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите: Д. Р. Р. – актосъставител, на
длъжност "главен инспектор" при ОДБХ – С.о. и И. Г. Д. се установява следната фактическа
обстановка:
На 13.10.2021г. била извършена проверка от екип инспектори в отдел „Здравеопазване
на животните“ при ОДБХ- С.о., при която било установено, че в собствения на Р. П. Г.
животновъден обект с рег. №*********, регистрираните във ВетИС към същата дата 129
броя овце се намират в пасищния обект на лицето, като за придвижването на животните
няма издадено ветеринаромедицинско свидетелство. За констатираното нарушение св. Р.
съставил АУАН № 005/13.10.2021г. на Р. П. Г.. Въз основа на така съставения акт, било
издадено обжалваното наказателно постановление.
В разпита си св.Р. установява дословно следното: „Съставил съм АУАН и поддържам
отразените в него констатации. Нямам какво да допълня към фактическата обстановка.
Установих, че в обекта няма животни. Собственикът ни беше подготвил два оседлани коня и
ние даже се качихме с един колега и каза, че можем да отидем в планината и да видим
животните. И ни посочи точно къде се намират животните. Това, което посочи горе бяха
животни. Аз ги видях с бинокъл, но дали са негови или не са, това не мога да кажа. Когато
започваме една проверка ние предварително в електронната система виждаме състоянието
на обекта. Номерът на обекта, който проверявахме не мога да кажа, защото те са хиляди.
Този обект се намира в с. А.. По-точно в бившето стопанство. Адресът не мога да кажа.
Мога да го посоча, ако отидем там. В този животновъден обект установихме, че е празно.
Имаше следи от животни там, защото имаше тор събрана от години, което означава, че там е
имало животни. В момента на проверката там нямаше нито едно животно. Аз съставих и
този и още три акта. Р. П. Г. ни предостави коне и ни каза, че за три часа трябва да стигнем с
тях до животните. Проверката извършихме през деня. В светлата част на деня. Мисля, че
около обед беше. Ние не сме пътували с кон. Качихме се на конете просто от любопитство.
Аз не съм длъжен да се качвам. Ако ни беше казано, че са в съседната ливада можехме да
отидем с конете. Аз не съм ездач, а и не съм длъжен да бъда ездач. Той каза, че има три часа
път и ми посочи горе животните. С мен на проверката точно там на място присъства д-р
К.К., а останалите бяха в съседство. Бяхме цяла група. Жалбоподателят беше на самата
проверка. Даже той ни очакваше. Той беше предупреден. Актът го съставих в някакво
кафене, където имаше маса, в центъра на с. А.. Защото там на място нямаше къде да се
сложи нищо. При съставянето на акта жалбоподателят присъстваше. Беше там - на масата в
заведението“.
В разпита си св.Д. установява дословно следното: „Свидетел съм при съставяне и
връчване на акта. Актът съставихме в центъра на селото, в едно кафене, защото валеше
дъжд и нямаше къде да отидем. С колегата помолихме да влезем вътре, за да съставим акта,
2
на една маса. Като час не си спомням кога съставихме акта. Значи, не е било сутринта между
08.00 и 09.00 часа. Било е във време предполагам преди обяд, или около обяд, или около
ранния след обяд. Не си спомням. Беше отдавна. Жалбоподателят беше през цялото време
при съставянето на акта. Отговаряше на въпросите на колегата.“
От представени по делото заповеди се установява материалната и териториалната
компетентност на въззиваемата страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от административно
наказващия орган особено съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН,
наличието на които сами по себе си обуславят отмяната на обжалваното наказателно
постановление, без да се налага произнасяне по същество по предмета на спора.
Съдът констатира нарушение на процедурата по съставяне на АУАН. Чл. 40, ал. 1-4
ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя акта. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели
факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният
контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител и показанията им могат да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти
и обстоятелва са надлежно обективирани в акта. Третата категория са свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта.
Видно от показанията на актосъставителя Р. същият е извършил проверка със сочения
от него св.д-р К.К., но същият не е присъствал при съставяне на АУАН, респ. не го е и
подписaл, докато АУАН е подписан единствено от св. Д., която не се установи да е
присъствала на проверката. В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 132, ал.1, т.3 от ЗВМД. Съгласно
разпоредбата: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане,
придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и
в законодателството на Европейския съюз“. Нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗВМД е
бланкетна, тъй като не посочва конкретните изисквания за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните и препраща към съответните норми, в които са предвидени
задълженията на собствениците на селскостопански животни. Несъмнено това изисква да се
посочи конкретната правна норма, в която е предвидено съответното задължение при
отглеждането, предвижването и транспортирането на животните, за да може да се изведе
3
категоричен и несъмнен извод какво точно не е изпълнил нарушителят.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е определил прецизно
правната квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение.
От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че нарушението
се изразява в това, че регистрираните в животновъден обект с рег. №********* съгласно
ВетИС към 13.10.2021г., 129 броя овце се намират в пасищния обект на лицето, като за
придвижването на животните няма издадено ветеринарномедицинско свидетелство.
Следва да се има предвид обаче, че не се събраха доказателства, животновъден обект с
рег. №********* да е собственост на жалбоподателя, не се представиха доказателства за
регистрираните във ВетИС към 13.10.2021г. животни в същия животновъден обект, не се
събраха доказателства за пасищния обект на жалбоподателя, както и че именно
регистрираните в животновъден обект с рег. №*********, 129 бр. овце се намират към
момента на проверката в пасищния обект на жалбоподателя, т.к. последният по данни на св.
Р. не е посетен от проверяващите.
В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно
нарушение и изаденето въз основа на него НП не е посочено мястото и времето на
извършване на нарушението.
В съставения АУАН не е отразено място на извършване на нарушението, а единствено,
че се проверява животновъден обект с рег. №*********, без да е посочено съответното
населеното място, а за време въобще не е посочена дата или период, за които да се твърди, че
е осъществено нарушението. Съдът счита, че е недопустимо мястото на извършване на
нарушението, /самото населено място/ да се извежда по логически път. Мястото на
извършване на нарушението трябва да е отразено в АУАН и НП точно и конкретно.
Липсата на законови реквизити, съответно непосочването на мястото и времето на
извършване на нарушението в АУАН и НП /посочена е датата на проверката/ са
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и
до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя,
който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран и къде го е извършил,
като това не е отразено в АУАН за нарушението, вменено на жалбоподателя. Нарушаването
на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът констатира, че и в АУАН и в НП, нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗВНД е
описано бланкетно, като липсват конкретни факти за същото.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото
НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато
възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.
53, ал. 2 от ЗАНН.
Не на последно място не е установено също така, че животните – 129 бр. овце са напуснали
едновременно обекта, т.е. възможно е да са налице няколко нарушения, поради което и
санкционирането им с едно наказание е нарушение на чл.18 от ЗАНН.
4
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично
искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Ф-***********г. на Директорa на ОДБХ- С.о.,
с което на Р. П. Г., ЕГН **********, адрес: с. А., община А., С.о., ул. „************“ №10,
му е наложено административно наказание на основание чл. 417, ал.1 ЗВМД „глоба“ в
размер на 1000.00 лв./хиляда лева/ за нарушение на чл. 132, ал.1, т.3 ЗВМД, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОДБХ - С.о., с адрес: град София, район
„*********“, бул. „*********“ № 17, да заплати на Р. П. Г., ЕГН **********, адрес: с. А.,
община А., С.о., ул. „************“ №10, направените разноски по делото в размер на
300.00 лева (триста лева).
Решението може да бъде обжалвано в четИ.десетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5