Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Сливен, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретар П. Спасова и Окръжния
прокурор Пламен Стефанов, като разгледа ЧНД № 38 по описа на съда за 2021 г.,
докладвано от съдията-докладчик Яница Ченалова, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения
и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.
Образувано е по повод на постъпило
удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /съответстващ на чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС/, издадено от Районен
съд Арад, Република Румъния на 03.12.2020 г. Иска се признаване и изпълнение по
реда на цитираното рамково решение на влязла в сила наказателна присъда
/наказателно решение/, постановена от Районен съд Арад, Република Румъния, с
която на българския гражданин А.И.Д. е наложено наказание една година и два
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен
срок от две години, през който следва да се спазват определени мерки за надзор
/пробационни мерки/. След изискване от съда компетентните власти на Република
Румъния са представили, вкл. в превод на български език, копие от наказателно решение
№ 115, произнесено на 22.01.2020 г. от Районен съд – Арад по дело № 6509/55/2019.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище за наличие основанията визирани
в ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на наказателното решение,
имащо характера на присъда на съдебните власти на Румъния и налагане на
осъденото лице на две пробационни мерки.
Назначеният служебен защитник на
осъденото лице моли съда да откаже признаване на наказателната присъда на
румънския съд.
Осъденото
лице А.И.Д. не се явява в съдебно заседание, нередовно призован. Същият по данни
от изисканите справки от ОД на МВР-Сливен е напуснал пределите на Република
България последно на 15.01.2021 г., като до момента не се установява да се е
завърнал отново на територията на страната. По делото са налице сведения от Кмета
на **, който съобщава за трайно отсъствие на лицето в **, общ. Нова Загора,
като местоживеенето му е според посочения орган е в Англия. Кметът се позовава
на информация от близки на лицето, според която Д. не е осъществявал контакт с
тях и е задържан.
Окръжният съд, съобразявайки се с
искането, събраните доказателства, изразените становища на страните, от
фактическа и правна страна приема следното:
С наказателно решение № 115, произнесено
на 22.01.2020 г. от Районен съд Арад, Република Румъния, по дело № 6509/55/2019,
станало окончателно на 05.02.2020 г., българският гражданин А.И.Д., роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес *** Загора, ЕГН **********, е осъден за деяния
по чл. 335 ал.1 и чл. 323 от НК на Република Румъния на една година и два месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
две години, считано от датата на влизане в сила на решението и е постановено в
този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор:
а) Да се явява пред Пробационната
служба на Арад на датите посочени от нея;
б) Да приема посещенията на пробационния
служител, определен за надзора му;
в) Да уведомява предварително за смяна
на жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането си;
г) Да уведомява за промяна на работното
място;
д) Да предоставя информация и
документи, които да позволят контрола върху средствата му за препитание.
Осъждането е за това, че на 13.09.2018 г.
около 15:39 ч. А.И.Д. се е явил на ГКПП Надлак-II, посока излизане от Румъния,
управлявайки лек автомобил марка Ауди А8, регистриран в България под номер
СТ7201ВК, като при проверка, извършена от граничната полиция е представил за
проверка полско свидетелство за управление, фалшифицирано.
Описано е и предходно поведение на
осъденото лице, съгласно негова декларация: през 2018 г. на територията на
Полша Д. се свързал с непознато лице, на което изплатил сумата от 1000 евро за придобиване
на шофьорска книжка. След кратък период от време Д. получил от непознатото лице
удостоверение за управление на МПС, полски модел, № *********, издадено на
името на А.Д., фалшифициран.
Извършеното е квалифицирано като деяния
по чл.335 ал.1 от НК на Република Румъния /управление на МПС без свидетелство
за управление на МПС/ и по чл.323 от НК на Република Румъния /измама –
използване на неистински официален документ/. От описаното става ясно, че се
касае за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под
юрисдикцията на българските съдилища.
По силата на Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции, Република България е сезирана
като изпълняваща държава в производството по признаване на наказателно решение
на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с коментирания
по-горе съдебен акт пробационни мерки.
Удостоверението по чл.6 от Рамковото
решение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от
компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6
от българския закон. То съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в изисканото съдебно
решение, постановено от румънския съд, чието признаване се иска – наказателно
решение /наказателна присъда/ № 115/22.01.2020 г. на Районен
съд Арад, Република Румъния по дело № 6509/55/2019, станало окончателно на 05.02.2020
г.
Касае се за окончателен съдебен акт на
съд на издаващата държава, с който се установява, че българският гражданин А.И.Д.
е извършил престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение,
съпроводено с определени пробационни мерки, т.е. съдебно решение за налагане на
пробационни мерки по смисъла на чл.3 ал.1 б."б" от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и съдебния акт са описани
извършените деяния, а именно – управление на МПС в издаващата държава от лице,
което не притежава свидетелство за управление и използване на неистински
официален документ, наказуеми съответно по чл.335 ал.1 и по чл.323 от НК на
Република Румъния.
Извършвайки
преценка за наличие на условията за признаване и изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, постановено от издаващата държава – Р Румъния, съдът
констатира, че деянието, квалифицирано по чл. 323 от НК на РРумъния
/използване на неистински официален документ/ е аналогично с престъпление по
чл. 316 вр. чл. 308 от НК. Що се касае до деянието по чл. 335, ал. 1 от НК на Р
Румъния, съгласно постоянната практика на БАС, същото не припокрива състава на престъпление
по чл.343в ал.2 от НК на Р България. Според чл. 14 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС
условието за двойна наказуемост на деянието ще бъде изпълнено и в случаите, в
които елементите от престъпния състав по законодателството на издаващата
държава не се препокриват напълно с признаците на състава по законодателството
на изпълняващата държава, в случая Р България. Последователно в практиката си БАС
приема, че деянието – управление на МПС без съответно свидетелство за
управление по чл.335 от НК на Р Румъния, търпи несъответствие с основните
признаци на състава по чл. 343в ал.2 от НК на РБългария,
доколкото обективните параметри на визираното престъпление включват наличието на
предходна административна санкция на водача на МПС и едногодишен срок, в
рамките на който да е осъществена нова дейност по управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. Аналог на престъплението по чл. 335, ал.
1 от НК на Р Румъния не се открива и в съставите по чл. 343в ал.1 и ал.3 от НК,
уреждащи сходни обществени отношения, както и в нито един друг престъпен състав
от НК на Р България. Същевременно, обсъжданото престъпление не попада и в
списъка по чл. 14, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за които двойната наказуемост не е
предвидена като условие за признаване и изпълнение на постановеното от чуждия
съд наказателно решение. Посоченото деяние според българското законодателство
има характера на административно нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и по силата на
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се санкционира по административен ред, с налагане на
наказание глоба от 100 до 300 лева. /в т.см. Решение № 90/23.06.2020 г. по ВЧНД
№ 146/2020г. по описа на БАС/. Ето защо следва да се заключи липса на двойна
наказуемост на деянието по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, за което е осъден
българският гражданин А.И.Д..
Изследвайки
обстоятелствата, свързани с личността на осъденото лице и неговото местоживеене,
предвид условията по ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване и изпълнение на постановеното
от румънските съдебни власти наказателно решение, съдът установи чрез изискване
на справки от ОДМВР – Сливен, РУМВР – Нова Загора и ТД на НАП – Бургас, офис Сливен
характеристични данни за осъденото лице, които изключват извод за трайна
актуална свързаност с обявения му постоянен и настоящ адрес *** Загора.
По делото са
налице последователни данни за пребиваването на осъденото лице извън територията
на Р България и липса на намерение за връщането му в страната на този етап. Изисканите
справки от ОД на МВР – Сливен установяват многократни пътувания на Д. извън
страната, като последното напускане на Р България е на 15.01.2021 г. без
завръщане до настоящия момент. Според данните приобщени от Кмета на **, общ.
Нова Загора лицето се намира в Англия и вероятно е задържано там. Според докладна
записка на мл.полицейски инспектор при РУ на МВР – Нова Загора /л.94 от делото/
осъденият живее в Германия. Идентична информация носят и свидетелските
показания на родителите му П.М.И. и И.Д.И.. Свид. И.Д.И. съобщава, че жената и
децата на осъдения също се намират в чужбина понастоящем, но във Франция при
родителите на жената на осъденото лице. Родителите на осъдения изразяват
надежда синът им да се върне в България, за да е със семейството си, но на този
етап не им е известно такова намерение от негова страна. Трайна свързаност на
осъдения с Р България не се установява и с оглед трудова ангажираност. В
приобщената справка от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен не са отразени трудови
договори със страна осъденото лице в Р България.
Горните
доказателства, съдържащи се в приложените по делото документи сочат трайно
отсъствие на А.И.Д. от Република България, като липсват доказателства той да желае
да се върне в нея. Съпругата и децата му също са заминали и са се установили в
чужбина, а макар и адресно регистриран в **, общ. Нова Загора, за
местонахождението на Д. липсват категорични данни. Така установеното трайно
отсъствие на осъдения Д. от страната, без оглед на съществуващите данни по
справката от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес *** Загора
/регистрирани съответно от 2001 г. и 2011 г. - л.24 от делото/, се явява пречка
определените от румънския съд пробационни /надзорни/ мерки реално да бъдат изпълнявани
на територията на нашата страна от пробационната служба по местоживеене на лицето. Не е налице и
изключителност на случая, при която съдът може да признае решението на румънския
съд - чл. 14, ал. 4 ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като към момента местоживеенето на Д.
не е известно /има данни за местоживеене в Германия и в Англия, а за съпругата
и децата му – във Франция/, а не са налице също така и данни да се е преместил постоянно
на територията на нашата страна, за да работи или учи, още повече липсват каквито
и да било сведения в какъв времеви период и дали осъденият ще се завърне, за да
живее постоянно на територията на нашата страна, за да бъдат изпълнени спрямо него
пробационните мерки за срок от две години, считано от 05.02.2020 г. – датата на
влизане в сила на присъдата /наказателното решение/ на Районен съд – Арад.
Не на
последно място следва да се отбележи констатацията на настоящия съд за
извършване на деянието, за което е налице двойна наказуемост по румънското и
българското законодателство, за което е осъден А.Д. – използване на неистински
официален документ, в изпитателния срок на последното му осъждане в Р България.
В тази връзка изпратеното писмо до румънските власти за преценка възможността
за оттегляне на удостоверението и евентуални последващи действия от тяхна
страна до днешна дата е без отговор.
Предвид
горното и като съобрази наличните по делото данни за наличие основанията по чл.
15 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът намери, че е налице хипотеза по т.2 на чл. 15 ал.1
от ЗПИИСРРПУНПМАС, обуславяща отказ от признаване и изпълнение на решението на
румънските съдебни власти. Трайното отсъствие на осъденото лице от Р България и
липсата на ясно заявено намерение за връщане в страната се явява основание по
чл. 15, ал.1, т.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за отказ от признаване и изпълнение на
наказателно решение № 115, произнесено на 22.01.2020 г. от Районен съд Арад по дело
№ 6509/55/2019г., влязло в сила на 05.02.2020 г.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 16, ал.7, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА
признаване и изпълнение на наказателно решение /наказателна присъда/ № 115,
произнесено на 22.01.2020 г. от Районен съд – Арад по дело № 6509/55/2019 г.,
влязло в сила на 05.02.2020 г., с което българският гражданин А.И.Д., роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес *** Загора, ЕГН **********, е осъден за деяния
по чл. 335 ал.1 и чл. 323 от НК на Република Румъния на една година и два месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
две години и е постановено в този изпитателен срок същият да спазва следните
мерки за надзор за срок от две години от датата, на която присъдата е станала
окончателна, съответно 05.02.2020 г.:
а) Да се явява пред Пробационната
служба на Арад на датите, посочени от нея;
б) Да приема посещения от пробационния
служител, определен за надзора му;
в) Да уведомява предварително смяната
на жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането си;
г) Да уведомява за промяна на работното
място;
д) Да предоставя информация и
документи, които да позволяват контрола върху средствата за препитание.
Настоящото решение подлежи на обжалване
и протестиране пред Бургаски апелативен съд в 5-дневен срок, считан от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава – Република
Румъния, както и Министерството на правосъдието на Република България за
настоящото решение, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: