Решение по дело №464/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  832                                         08.06.2021 г.                                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори юни две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, в присъствието на прокурора Д. Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 464 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от В.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. К.И.Ч., със съдебен адрес:***, против Областна дирекция на МВР- Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 14-03040-001405/15.07.2014 г., издадено от началника на РУ- Несебър, отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 773/2018 г. по описа на РС- Несебър. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 14-03040-001405/15.07.2014 г., издадено от началника на РУ- Несебър на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено на ищеца административно наказание- глоба в размер на 200 лева. Твърди се също, че с влязло в сила съдебно решение по АНД № 773/2018 г. по описа на РС- Несебър, оставено в сила с решение по КАНД № 3010/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас, наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно. Изложено е, че в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал услугите на адвокат и в съответствие с клаузите на сключения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за първата съдебна инстанция и 300 лева за касационната инстанция, общо 700 лева. Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е заявено от ответника становище за неоснователност на исковата претенция. Направено е възражение за извършените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и в настоящото производство.

В съдебното заседание не се явява представител на ищеца, редовно уведомен. Подробни доводи по същество са заявени от пълномощника на същия с писмено становище.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на претенцията и моли тя да бъде уважена в размер, съгласно установената практика на съда. Не сочи доказателства.

Исковата претенция е предявена срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което и с оглед твърденията на ищеца за настъпили имуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган, е процесуално допустим.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 14-03040-001405/15.07.2014 г., издадено от началника на РУ- Несебър на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено на ищеца В.Г.В. административно наказание- глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице и е отменено от РС- Несебър с решение по АНД № 773/2018 г. по описа на РС- Несебър, оставено в сила с решение по КАНД № 3010/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас.

От приложеното АНД № 773/2018 г. на НРС се установява, че в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление В. е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат К.И.Ч. *** въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018 г. (на л. 7 от делото). Видно от изричното отбелязване в договора, за осъщественото процесуално представителство пред първата съдебна инстанция ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 400 лева. От приложения по КАНД № 3010/2018 г. на АСБ договор за правна защита и съдействие (на л. 42) е видно, че за осъщественото процесуално представителство в съдебното производство пред касационната инстанция същият е заплатил сумата от 300 лева.

За да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая тези предпоставки са налице. Издаденото срещу ищеца наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Несъмнено последният е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби (намаление на имуществото му), заплащайки възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции. Видно от приложените писмени доказателства, неоспорени по надлежния процесуален ред, адвокатските възнаграждения действително са заплатени от ищеца на процесуалния представител. Такива разноски ищецът не би извършил, в случай че не бе издадено наказателното постановление и следователно е налице изискуемата от закона причинна връзка. С оглед на това, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, но само частично. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на извършените от ищеца разноски в производството пред НРС по обжалване на наказателното постановление, предвид размера на наложената глоба, броя на съдебните заседания, при това проведени в отсъствие на пълномощника, неголемия обем на изследваните доказателства и преди всичко правната сложност на заявения спор. Ето защо, с оглед недопускане обезщетението за вреди да бъде източник на обогатяване за увредения, следва да присъди на последния сумата от 300 лева за представителство пред първата инстанция- в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 300 лева за касационната инстанция, съобразно приложените писмени доказателства за извършения от ищеца разход. В останалата част до претендирания размер от 700 лева предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 19.02.2021 г. до окончателното и́ изплащане.

С оглед формирания извод за частична основателност на претенциите и своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се присъдят на ищеца направените разноски по делото, в т.ч. възнаграждение за процесуален представител съразмерно с уважената част от иска, в общ размер 265.71 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на В.Г.В. с ЕГН ********** сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 14-03040-001405/15.07.2014 г., издадено от началника на РУ- Несебър, отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 773/2018 г. по описа на РС- Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 19.02.2021 г. до окончателното и́ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до претендирания размер от 700 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на В.Г.В. с ЕГН ********** сумата от сумата от 265.71 лева (двеста шестдесет и пет лева и седемдесет и една ст.), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                         СЪДИЯ: