О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3 16.02.2022г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
частно
касационно административнонаказателно дело № 45 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.144 и чл.229 от АПК.
„Ф.Д.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Кольо
Илиев обжалва резолюция от 07.01.2022г. по а.н.д.№203/2021г. по описа на ДРС, с
която е оставена без уважение молбата на дружеството за издаване на
изпълнителен лист за сумата 700лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. Претендира нищожност на оспорения съдебен
акт поради неяснота относно автора, нарушение на формата, отсъствие на
реквизитите по чл.254, ал.1 от ГПК и липса на мотиви. Евентуално счита акта е
незаконосъобразен поради неправилно прилагане на материалния закон във връзка с
констатациите в решение №169/15.11.2021. по к.а.н.д.№179/2021г. на АС – Перник,
че решението по а.н.д.№203/2021г. на ДРС не е оспореното в частта за разноските
и е влязло в сила по отношение на присъдената сума от 700лв. Моли за
прогласяване на нищожността на оспорената резолюция, евентуално нейната отмяна.
В писмен отговор пълномощникът на
ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ намира оспорването за
неоснователно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд намира частната
жалба за допустима като подадена от легитимиран правен субект в преклузивния
срок по чл.407, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК пред компетентния съд.
От фактическата страна на спора се
установява следното:
С жалба на „Ф.Д.“ ООД /с посочени
данни/ е оспорено НП №2/10.12.2019г., издадено от началник отдел
„Административно обслужване“ към Областно пътно управление ***, с което на
дружеството за нарушение на чл.25, ал.2, т.2 от ЗП на основание чл.54, ал.1 във
вр. с чл.53, ал.1 от ЗП е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв. С
решение №260021/16.09.2020г. по а.н.д.№1435/2019г. по описа на ДРС съдът е
отменил оспореното НП и е осъдил АПИ да заплати деловодни разноски на
дружеството за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
С решение №35/15.02.2021г. по
к.а.н.д.№263/2020г. по описа на КАС касационният съд е отменил решението по
а.н.д.№1425/2019г. на ДРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд.
С решение №260/192/18.05.2021г. по
а.н.д.№203/2021г. по описа на ДРС съдът е отменил оспореното НП и е осъдил АПИ
да заплати на дружеството сумата от 700лв. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. С молба вх.№265802/26.05.2021г. дружеството е поискало
изменение на решението в частта за разноските до пълните сторени такива, която
молба съдът е отхвърлил като неоснователна с разпореждане от 27.05.2021г. Решението
на районния съд е оспорено с касационна жалба от ОПУ – Кюстендил към АПИ, а разпореждането
на съда от 27.05.2021г. е оспорено от дружеството с частна жалба, по които две
жалби е образувано к.а.н.д.№212/2021г. по описа на КАС. С определение
№32/05.07.2021г. по к.а.н.д.№212/2021г. по описа на КАС делото е прекратено и
на основание чл.133, ал.6 от АПК е изпратено на ВАС за определяне на
компетентен административен съд. С определение №9744/28.09.2021г. по
адм.д.№9461/2021г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане на АС –
Перник. С решение №169/15.11.2021г. по к.а.н.д.№179/2021г. по описа на АС –
Перник касационният съд е отменил решението по а.н.д.№203/2021г. на ДРС и
вместо него е изменил оспореното НП, като е намалил наложената имуществена
санкция от 8000лв. на 3000лв., осъдил е дружеството да заплати на АПИ съдебни
разноски пред касационната инстанция в размер на 50лв. и е осъдил АПИ да
заплати на дружеството съдебни разноски пред касационната инстанция в размер на
468лв. по компенсация. В мотивите на решението се съдържа извод за
неоснователност на частната жалба по чл.148 от ГПК и за това, че поради липса
на оспорване в касационната жалба на решението на ДРС в частта за присъдените
разноски, същото в тази част е влязло в сила за сумата от 700лв. и не следва да
се пререшава. Решението на АС – Перник е окончателно.
След връщане на делото в ДРС, с
молби вх.№268534/23.12.2021г. и вх.№268533/23.12.2021г. дружеството е поискало
от районния съд да издаде изпълнителен
лист за присъдените разноски съответно по а.н.д.№203/2021г. и по
а.н.д.№1435/2019г. Съгласно отбелязването върху първата молба, изпълнителен
лист е издаден на 29.12.2021. С молба вх.№260032/07.01.2022г. дружеството е
уточнило, че издадения лист касае присъдената сума от 468лв. деловодни разноски
по к.а.н.д.№179/2021г. по описа на АС – Перник и е поискало издаване на
изпълнителен лист за сумата 700лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по а.н.д.№203/2021г.
по описа на ДРС. С ръкописно разпореждане от 07.01.2022г. съдията, изготвил
решението по делото на ДРС, е оставил искането без уважение, т.к. решението на
районния съд е отменено и касационният съд е решил въпроса с разноските.
Съобщението до дружеството за съдебното разпореждане е редовно връчено на
12.01.2022г., а частната жалба по настоящето дело е подадена по пощата на
14.01.2022г., погрешно адресирана до ОС – Кюстендил.
Съгласно така установената
фактическа обстановка по делото, оспореното разпореждане на районния съд е
правилно, поради което ще се остави в сила. Съображенията за това са следните:
Оспореният съдебен акт не е нищожен,
противно на твърдението на жалбоподателя. Макар, че съдебното разпореждане е
изготвено ръкописно, неговото съдържание е ясно относно волята на съда по
молбата за издаване на искания изпълнителен лист. Разпореждането носи подписа
на съдията, изготвил решението по делото. Точното съдържание на разпореждането
с датата на неговото издаване е възпроизведено в изпратеното до дружеството
съобщение, поради което същото е било наясно с датата на постановяване на
съдебния акт, съдържанието и издателя. Формирани са ясни и точни мотиви по
отказа на съда да уважи молбата. Наличието на посочените реквизити по
еднозначен начин определя разпореждането като действителен съдебен акт, годен
да породи целените правни последици. Липсват основания за нищожност на съдебния
акт поради незаконен съдебен състав. Отсъстват основания и за недопустимост на
оспорения акт поради редовно подадена молба по чл.405, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК от заинтересован правен субект - страна по делото.
Оспореното разпореждане е
постановено при правилно прилагане на материалния закон.
По см. на чл.404, т.1 от ГПК, респ. чл.268, т.2 от АПК предмет
на принудително изпълнение /изпълнителни основания/ са влезлите в сила съдебни решения.
В настоящия случай изпълнително основание е единствено решение №169/15.11.2021г.
по к.а.н.д.№179/2021г. по описа на АС – Перник, т.к. с него е отменено
решението по а.н.д.№203/2021г. и са присъдени разноски в полза на страните пред
касационната инстанция. По това решение районния съд е длъжен да извърши
проверката по чл.406, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по препращане от
чл.63д от ЗАНН, като същото е редовен от външна страна съдебен акт и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на дружеството срещу АПИ. Правото
на дружеството да иска издаване на изпълнителен лист по решението на АС –
Перник е реализирано посредством издадения лист за сумата 468лв., за което
страните не спорят. На дружеството не следва да се издава искания изпълнителен
лист за присъдените разноски в размер на 700лв. с решението по
а.н.д.№203/2021г. по описа на ДРС, т.к. това решение е отменено изцяло с
решението на АС – Перник. В решението на АС – Перник липсва диспозитив за
частична отмяна на решението на районния съд, респ. за оставяне в сила на
решението в частта за разноските. При изпълнително основание във вид на влязло
в сила решение на съд, изпълнителния лист следва да възпроизвежда диспозитива
на стабилния съдебен акт, въз основа на който ще бъде издаден. Такъв стабилен
съдебен акт е единствено решението на АС – Перник. Претендираните с частната
жалба разноски от 700лв. са били присъдени с решението на районния съд, което е
отменено с решението на административния съд, поради което решението на
районния съд не представлява изпълнително основание. В производството по
чл.407, ал.1 от ГПК не се разглежда законосъобразността на влязлото в сила
съдебно решение, включително осъдителните му диспозитиви относно разноските. Съгласно
т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ВКС по т.гр.д.№1/2000г., ОСГК източник на силата
на присъдено нещо е диспозитива на съдебното решение, като съдържащите се в
мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствени факти
не формират сила на присъдено нещо. Поради това сами по себе си мотивите на АС
– Перник не са годно изпълнително основание, т.е. не удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника по см. на чл.406, ал.1 от ГПК. От тук,
частният жалбоподател не може да извежда дължимостта за издаване на
изпълнителния лист въз основа на констатациите в мотивите на решението на административния
съд.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА разпореждане от 07.01.2022г. по а.н.д. №203/2021г. по описа на РС –Дупница,
с което е оставено без уважение искането на „Ф.Д.“ ООД /с посочени данни/ в
молба вх.№260032/07.01.2022г. за издаване на изпълнителен лист за разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., присъдени с решение №260192/18.05.2021г.
по делото.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.