№ 91267
гр. С., 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110114993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ООД с ЕИК .. (заявител) срещу Н. К.
Б. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на
парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски
кредит. Претендираните суми са 800 лева главница; 34 лева и 70 стотинки
възнаградителна лихва; 145 лева и 30 стотинки договорна компенсаторна
неустойка; 53 лева и 82 стотинки законова лихва за забава за периода 01. 09.
2022 г. – 01. 02. 2023 г.; и 200 лева неустойка за забава, начислена еднократно
на 01. 11. 2022 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от
договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях
и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд
осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или
противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на
неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля
изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2,
т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за
потребителски кредит № ... от ... г., погасителен план, искане за предоставяне
на кредит, стандартен европейски формуляр и тарифа за таксите за
допълнителните услуги, предоставяни от „...“ ООД, заявителят е предоставил
на длъжника парична сума в размер на 800 лева, а той се е задължил да му
върне главницата заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40,
05 % на единадесет ежеседмични вноски. Годишният процент на разходите
при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в
размер на 49, 91 %. От друга страна, заявителят и длъжникът са уговорили
също така две неустойки: първата в размер на 237 лева и 7 стотинки, дължима
1
в случай на неизпълнение на длъжниковото задължение да представи
уговорено обезпечение (чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора), втората в
размер на 200 лева при неизпълнение на задълженията за погасяването на
договора за заем (в размер на 25 % от главницата по кредита съобразно
тарифата).
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така
определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния
размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от
Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита,
включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са
пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора
и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 11 от договора в
размер на 237 лева и 7 стотинки съдът приема за косвен разход по кредита,
защото възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на
акцесорното задължение да се даде уговореното между страните
обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит личи и от
включването й в погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при
изчисляването на годишния процент на разходите, но страните са пропуснали
да го сторят. При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и
въз основа на стойността на тази неустойка, той надхвърля императивния
максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до претендираната неустойка за забава в размер на 200
лева, начислена еднократно на 01. 11. 2022 г., съдът приема следното.
Заявителят не се позовава на конкретен текст на договора, от който да
произтича тази неустойка за забава. След обстойна анализа и констатирайки
съвпадение в размерите на претендираната неустойка и съответната точка от
тарифата, заповедният съд достига до единствения възможен извод, че става
въпрос за задължение на потребителя да заплати „такса за допълнителната
услуга разходи за събиране на просрочено вземане“ съобразно чл. 10, ал. 1, т.
7 от договора във връзка с т. 6 от тарифата. Както правилно признава
заявителя, тази „такса“ всъщност представлява неустойка за забава. Тя обаче
противоречи на императивната забрана при забава на потребителя да се
претендира от него само обезщетение в размер, съизмерим със законовата
лихва (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Прочее, дори и да липсваше цитираната
императивна забрана, присъждането на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, каквото заявителят претендира в размер на 53 лева и 82 стотинки, наред
и заедно с неустойки за забава, каквито той също претендира в размер на 200
лева, е противозаконно. Ако заповедният съд издаде заповед за изпълнение и
2
за двете суми, длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно
и също неизпълнение, а заявителят би получил две обезщетения за едни и
същи вреди (решение № 1823 от 27. 10. 1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г.,
ВС, V г. о.).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки
поради противоречие със закона и с добрите нрави. Заповед за изпълнение
следва да бъде издадена за останалите суми, като пропорционално трябва да
бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на „...“ ООД с ЕИК .. в частта, в
която се претендира от Н. К. Б. с ЕГН ********** заплащането на сумата 145
лева и 30 стотинки, представляваща договорна компенсаторна неустойка, и на
сумата 200 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно
на 01. 11. 2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № ... от ... г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „...“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3