№ 327
гр. ****, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101640 по описа за 2024 година
Предявен е от „****“ ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. **** срещу С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане от ответника: за предоставен мобилен
номер **** в размер на 466,09 лева, от които 79,91 лева незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от
05.06.2022 г. до 04.08.2022 г. и 386,18 лева неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя по Договор за мобилни услуги № **** и Допълнително
споразумение **** към договор за мобилни/фиксирани услуги; за предоставен
**** в размер на 52,02 лева, от които дължими незаплатени лизингови вноски
за периода от 05.06.2022 г. до 04.08.2022 г. в размер на 5,78 лева и предсрочно
изискуеми в размер на 46,24 лева за периода 05.10.2022 г. до 27.12.2023 г. по
Договор за допълнителен лизинг ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 802/10.10.2024 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд –
****.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Между С. Е. Б. и „****“ ЕАД (с предишни наименования „****“ ЕАД и
„****) са сключени договори: Договор за мобилни услуги № ****, Договор за
допълнителен лизинг ****, Допълнително споразумение **** към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по тях за плащане по фактури, издадени в периода от месец
1
юли 2022 г. до месец октомври 2022 г. - №**** г., в които са начислени
процесните вземания. Ищецът твърди, че претендираната неустойка в размер
на 386,18 лева, се дължи от ответника поради предсрочно прекратяване на
договора по негова вина или инициатива. Посочва, че сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план и с
добавена разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без
отстъпка. Твърди, че настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия, не е
обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е довело до допълнителни
задължения за лизингополучателя, като доколкото устройствата не са били
върнати, цената им не е била напълно изплатена и не са предприемани
действия по развалянето на договорите за лизинг, договорите са запазили
първоначалноуговорения си срок на действие. Ищецът твърди, че
изискуемостта на вземанията му по всяка фактура е настъпвала петнадесет
дни след издаването .
Поради липсата на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на ответника
по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания, депозирал настоящата искова
молба.
Моли за уважаване на претенцията и за присъждане на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез назначения му особен представител.
Не оспорва сключването на посочените договори между ответника и
ищеца. Заявява, че те съдържат неравноправни клаузи. Договор № ****
предвиждал, че потребителят дължи неустойка в размер на всички най-високи
месечни вноски при предсрочното му прекратяване, но не за повече от три
месеца, а в случай, че са били налице отстъпки, дължи възстановяване на част
от тях разликата между най-ниския и най-високия абонамент, което се твърди
да ограничава потребителя при избора му да прекрати или не предсрочно
договора. Счита, че неустойката противоречи на морала и добрите нрави като
уговорена извън присъщите обезпечителна и санкционна функции. На
същото основание счита и неустойката, предвидена в сключеното
допълнително споразумение, за недължима като нищожна, тъй като включва и
вземания по други договори за предоставено устройство. Оспорва размера на
претендираната сума по договора за лизинг. Твърди, че клаузите,
предвиждащи заплащане на неустойки, са нищожни. Посочва още, че не са
представени доказателства договорите да са предсрочно прекратени.
Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът чрез писмено становище поддържа
предявените претенции, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез назначения особен представител поддържа
депозирания писмен отговор, моли за отхвърляне на исковете.
2
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
Между страните няма спор, че са сключили Договор за мобилни услуги
№ ****, Договор за допълнителен лизинг ****, Допълнително споразумение
**** към договор за мобилни/фиксирани услуги при описаните в тях условия.
От приобщените фактури, издадени в периода от месец юли 2022 г. до
месец октомври 2022 г. - **** г. се установява, че на ответника са начислени
суми в общ размер на 518,11 лева, представляващи търсени от ищеца суми за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, неплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, неплатени и
предсрочно изискуеми лизингови вноски.
От назначената, приета и неоспорена експертиза, която съдът цени като
безпристрастно и компетентно изготвена и отговаряща пълно и изчерпателно
на поставените въпроси, се установява, че неплатените задължения по
Договор за мобилни услуги № **** и Допълнително споразумение **** са в
размер на 79,91 лева с ДДС, неустойка в размер на 386,18 лева и са правилно
изчислени по издадените от ищеца фактури. Установява се, че обявената цена
с ДДС по Договор за допълнителен лизинг **** е в размер на 86,84 лева, а
вписаната във фактура № **** г. е в размер на 89,74 лева, от което следва, че
вноска с настъпил падеж е в размер на 5,78 лева, а за периода от 05.10.2022 г.
до 05.01.2024 г. – в размер на 49,12 лева, а не посоченото във фактурата 52,02
лева. Плащания по процесните договори след 05.10.2022 г. не са установени.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Районен съд – ****. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е
издадена заповед за изпълнение № 802/10.10.2024 г., връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания, заявителят е представил
доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито
размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което
съдът счита производството за допустимо.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като за успешното им провеждане в
тежест на ищеца е възложено да установи в условията на пълно и главно
доказване, че между страните са валидно сключени процесните договори и че
е изправна страна по тях; че е предоставил вещите по договора за лизинг
срещу съответно задължение, поето от ответника; момент на предсрочно
прекратяване на договорите и настъпили събития за предсрочно прекратяване
на договорните отношения; размер на актуалната към датата на сключване на
договорите цена на предоставеното устройство, както и преференциална цена
и размер на дадената отстъпка от цената му; размер и основание на
претендираните неустойки и уговарянето им в съответствие с функциите на
3
неустойката. В тежест на ответника е възложено да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици, с оглед
становището му.
По Договор за мобилни услуги № **** и Допълнително
споразумение ****
Съгласно уговореното между страните с Договор за мобилни услуги №
**** и Допълнително споразумение **** на потребителя е предоставена
услуга за ползване на предпочетен номер **** при посочени условия – цена
на месечния абонамент, срок на договора, като е уговорено, че мобилният
оператор издава ежемесечно фактура, по която потребителят извършва
плащане не по-късно от 18 дни след издаването . С допълнителното
споразумение е уговорено между страните, че номерът ще бъде използван при
променящи се условия. Посочено е, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по него, той дължи неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти,
но за не повече от три месеца.
От събраните по делото писмени доказателства и изготвената
експертиза се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договорите като неплатена е сумата в размер на 79,91 лева, представляваща
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги. В тази
част исковата претенция съдът счита за основателна и доказана и като такава,
следва да бъде уважена.
Ищецът твърди, че Договор за мобилни услуги № **** и Допълнително
споразумение **** са прекратени едностранно поради неизпълнение на
задълженията на потребителя по тях, за което представя покана, отправена до
ответника. Въз основа на това претендира и сумата от 386,18 лева – неустойка.
Вземането за неустойка е обусловено от предсрочно прекратяване на договора
– за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на
всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не
повече от три месеца. Съдът счита, че не е установено категорично, че
действието на договорите е прекратено предсрочно по вина на потребителя. С
определение № 594/23.06.2025 г. и с оглед разпределената доказателствена
тежест, е указано на ищеца, че не сочи доказателства за тези свои твърдения, в
отговор на което той е представил писмена покана, отправена до ответника.
Съдът не споделя становището на ищеца, че прекратяването на договора
настъпва автоматично при неплащане, следователно – преустановяване на
услугите, като счита, че ищецът е следвало да упражни правото си да развали
договора. Съдът счита, че от съдържанието на поканата не може да се направи
извод, че мобилният оператор е прекратил предсрочно договорите, доколкото
в нея не е посочено изрично такова изявление, не е посочена дата, от която
потребителят да счита договора за прекратен в случай на неизпълнение, а и не
са представени доказателства, че поканата въобще е достигнала до ответника.
Предвид гореизложеното, претенцията за неустойка е недоказана и следва да
бъде отхвърлена. С оглед достигнатия извод, съдът счита, че не следва да
4
обсъжда въпроса за наличие на противоречие на клаузата с морала и добрите
нрави.
По Договор за допълнителен лизинг ****
Ищецът твърди, че договорът е запазил първоначалния си срок на
действие като към момента на подаване на исковата молба срокът му е
изтекъл.
Съгласно уговореното в Договор за допълнителен лизинг ****
лизингодателят се е задължил да предостави за временно и възмездно
ползване устройство на лизингополучателя, срещу което той се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 86,84 лева с ДДС. Договорът е
сключен за срок от 23 месеца и е уговорено, че влиза в сила от датата на
подписването му от страните. С оглед събраните по делото доказателства и
заключението по изготвената експертиза, се установява, че не са извършени
плащания от страна на ответника в изпълнение на задълженията му по
договора, предмет на иска, поради което претенцията за заплащане на
дължимите лизингови вноски в общ размер на 49,12 лева е основателна и
следва да бъде уважена. За разликата до претендираните 52,02 лева искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в заповедното
производство, представляващи 25,00 лева заплатена държавна такса и 480,00
лева – адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство –
125,00 лева – заплатена държавна такса, 600,00 лева – възнаграждение за
особен представител, 300,00 лева – депозит за изготвяне на експертиза.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 125,77 лева и в размер на 255,27 лева в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „****“ ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
**** съществува вземане от ответника С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр.
****, ул. **** за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
802/10.10.2024 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – ****:
79,91 лева незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги за периода от 05.06.2022 г. до 04.08.2022 г. по Договор за
мобилни услуги № **** и Допълнително споразумение **** с предоставена
услуга за ползване на предпочетен номер ****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението;
49,12 лева незаплатени лизингови вноски за предоставен **** по
Договор за допълнителен лизинг ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2024 г. до окончателното
5
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за разликата до претендираните 52,02 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „****“ ЕАД с
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. **** съществува вземане от
ответника С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** за сумата от
386,18 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя по
Договор за мобилни услуги № **** и Допълнително споразумение **** към
договор за мобилни/фиксирани услуги.
ОСЪЖДА С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
**** сумата от 125,77 лева, представляваща направени от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – ****,
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
**** сумата от 255,27 лева, представляваща направени от ищеца в
настоящото производство, съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6