ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51549
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110110516 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на И. К. Д. с ЕГН ********** срещу „**“ ООД с
ЕИК***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата преписка по
Договор за паричен заем № 751968 с оглед представените от ответника документи следва да
бъде оставено без уважение.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
формулираните в исковата молба въпроси съдът ще се произнесе след уточняване фактите,
които се признават от страните.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни,
доколкото от обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен
предмет, не следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с
правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно
и също производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни
договори между тях.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок изрично да посочи какви суми и кога твърди
да е платил на ответника по процесния договор.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок изрично да посочи признава ли да е
1
получил плащания по процесния договор в какъв размер, на кои дати и за кои вземания в
какъв размер ги е отнесъл.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от
11.20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото о.с.з. по делото.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са от И. К. Д. срещу „***“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за
паричен заем № 751968, предвиждаща заплащането на неустойка поради непредставяне на
обезпечение и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5,00
лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 309,35 лева, представляваща
заплатена без основание сума по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.02.2024 г., до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски заем № *** като отпуснатия кредит бил в размер на 400 лева с краен срок на
погасяване 22.05.2023 г., при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,16 %. Сочи, че съгласно чл. 3 от
Договора се задължил да върне сумата по кредита на 7 месечни вноски, от които 2 вноски по
13,35 лева и 5 вноски по 88,19 лева. В чл. 5.1 от Договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, а при
непредоставяне на обезпечението съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора била дължима неустойка
в размер на 309,35 лева. Последната била включена изначално в погасителния план, с което
погасителната вноска възлизала на 111 лева, а общият размер на задълженията му по
процесния договор – на 772,60 лева. Релевира възражение за нищожност на целия договор
поради противоречие със закона - с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено,
поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка изтъква, че към
потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да
представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката
е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на
клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
доколкото е необосновано висока – надвишава дори размера на възнаградителната лихва.
Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален
праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка е уговорено
допълнително обезщетение за забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е
нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката
излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и
цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената сума по
нищожната неустоечна клауза е недължимо платена. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по допустимост и основателност. Ответникът излага
подробни съображения в насока, че ищецът злоупотребява с права, поради това, че е
2
образувал множество идентични дела срещу него. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи, че
същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания
съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Излага, че нищожността на отделни клаузи, не влече
нищожност на целия договор и в тази връзка излага аргументи за валидността на същия в
цялост. Развива подробни съображения в насока, че оспорваната клауза на чл. 6.2 от
договора за потребителски кредит е действителна и отговаря на изискванията на ЗПК, като
не са налице сочените от ищеца пороци. Излага подробни аргументи относно това, че
уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР. Сочи, че клаузата за
неустойка е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните,
като ищецът е бил достатъчно информиран относно крайния размер на задължението. В тази
връзка оспорва да е налице твърдяната неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1,
пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в
исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и
твърдяните основания за нищожност на същата, а именно: противоречие на закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, вкл. твърдяната неравноправност на
процесната клауза.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а именно, че е заплатил
сумата в размер на 5 лв. като неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем №
751968/20.10.2022 г. и получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта
на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича
процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за
получаването на сумата.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за паричен заем №**** г. със соченото от ищеца съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
3
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4