Решение по дело №1671/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2294
Дата: 17 май 2023 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20221110201671
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2294
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110201671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. О. М., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. В. Н. от САК срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0029040,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки от гл. юрк. В. Пашунов, който
аргументира законосъобразността на оспорения електронен фиш. Отправена е
молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0029040,
издаден от СДВР е констатирано, че на 24.02.2021 г. в 16:47 часа, гр. София,
бул. „Ген. Тотлебен“ № 2, с посока на движение от пл. „Руски паметник“ към
бул. “Пенчо Славейков“, е установено управление на МПС - лек автомобил
марка „Пежо“ с рег. № СВ №№№№ ВХ, регистрирано в РБългария и не
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Направена е
справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е
жалбоподателят Е. М.. Нарушението е установено по време на движение с
мобилно техническо средство SD2D0010, монтирано в служебен автомобил
на МВР с рег. № СВ №№№№ КВ.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на въззивника М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 /двеста и петдесет/
лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
2
Доколкото в електронния фиш не се съдържа информация за срока и
реда на неговото оспорване, съдът намира, че жалбата е депозирана
своевременно и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение SD2D0010, монтирана в служебен
автомобил на МВР с рег. № СВ №№№№ КВ е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5133 на
20.02.2018 г. със срок на валидност до 20.02.2028 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена в периода
13.08.2020ч г. – 25.08.2020 г. и е обективирана в протокол от 25.08.2020 г.

Изяснява се от приложената по делото справка от „Гаранционен
фонд“, че към процесната дата превозното средство няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните
работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, снимков материал към нарушението,
справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български
институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка
на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, справка от Гаранционен фонд, които следва да бъдат кредитирани
без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
3
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр.
чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба препраща към чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, където са изброени лимитативно реквизитите на
електронния фиш - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на санкцията, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Неговото съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. В тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма,
4
съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в
този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е
изгубило сила в обсъдената част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в
случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторни
превозно средство. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин,
че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била
технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.
Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на
вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка не
е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително
мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за
масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от
09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и
изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен
пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която
5
разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С
това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или
подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или
въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи,
доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което
ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от
опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето
защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов,
е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради
различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/,
6
протокол се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като
при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък /чл. 10, ал. 2/. При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл. 10, ал.
3/. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на
движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. /чл. 11, ал. 2/. От анализа на
относимата нормативна уредба се налага изводът, че са налице три хипотези
на установяването и заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от
мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или
позиционирани в служебен автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС,
прикрепени към превозно средство в режима на движение. В първите две
хипотези по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата, се издават електронни фишове. Характерно за
статичните и мобилни АТСС /временно разположени на участък от пътя или
позиционирани в служебно МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол
винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или
отсъствие на контролен орган. Или казано в резюме - контролният орган не
участва в процеса на установяване на нарушението, чрез преки действия и
субективни възприятия, по тази причина неговото присъствие или отсъствие е
ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението.
В контекста на изложеното, установено е на етапа на съдебното
следствие, че твърдяното нарушение е констатирано с мобилно техническо
средство SD2D0010, монтирано в служебен автомобил на МВР с рег. № СВ
№№№№ КВ и по време на движение, отчитайки предоставената
допълнителна информация от началника на ОПП СДВР с писмо рег. №
433200-126915/12.12.2022 г., което обстоятелство е видно и от приложения по
делото снимков материал. При това положение не следва да се издава
електронен фиш, като единствената правна възможност за ангажиране
отговорността на собственика на превозното средство е по общия ред
7
посредством съставянето на АУАН и последващо налагане на наказание с
НП, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Нещо повече – органите на МВР не са спазили и
изискванията на чл. 10, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт,
отчитайки липсата на съставен протокол, обективиращ използването на
процесната мобилна АТСС по време за движение, в който да са отбелязани
началото и краят на контролирания участък. Застъпената от началника на
ОПП СДВР теза в цитираното писмо, че „не се изисква съставянето на
протокол“ не би могла да бъде споделена, имайки предвид действащата
нормативна уредба.
Неспазването на изброените изисквания представлява съществено и
неотстранимо в съдебната фаза процесуално нарушение, което е
рефлектирало неблагоприятно върху гарантираното от законодателя право на
защита на въззивника М..
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на санкция е
опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а това
обезпредметява обсъждането на останалите релевирани оплаквания в
жалбата.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде
отменен изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
въззивникът е заплатила в брой 300,00 лв. за процесуално представителство
от адвокат В. Н. от САК, Столична дирекция на вътрешните работи следва да
бъде осъдена да заплати процесната сума в пълен размер. Възражението на
процесуалния представител на наказващия орган за прекомерност е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено под предвидения в
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
8
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./
минимален размер от 400,00 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия Г № 0029040, издаден от СДВР , с който на основание чл. 638, ал. 4
във вр. с ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на жалбоподателя Е. О. М., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като
незаконосъобразен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Е. О. М., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9