№ 15350
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110174890 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от 'ЗАД А.Б.“ АД против "АД
А." АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът 'ЗАД А.Б.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
собственика на л.а. м. “БМВ” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който е съставена застрахователна полица
№ 21- 0300/ 030/ 5000212, със срок на застрахователно покритие от 26.02.2021г.- 25.02.2022г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 24.02.2022г, е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “БМВ” и л.а.
м. “Фолксваген”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива
съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
л.а. м. "Фолксваген", който нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо
задължение на водачите на МПС да упражняват непрекъснато контрол върху автомобила.
Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно
събитие, за което била образувана щета № 0300-22-*********, по която било платено
застрахователно обезщетение в размер на 3346,19 лева и били сторени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Ищецът сочи, че към настъпване на застрахователното
събитие гражданската отговорност на водача на л.а. м. Фолксваген", е застрахована от
ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил
в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на
вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била
застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
1
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
е платил 1688,09 лева, като неплатена е останала сумата 1673,10 лева.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 1673,10 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 21- 0300/ 030/
5000212, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2022г., за което е
образувана щета № 0300-22-747-500205 и сумата 555,09 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 11.05.2022г.16.12.2024г. Претендира
присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са
релевирани доводи, с които оспорва съществуването на застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско" между ищеца и собственика на
автомобил м. "БМВ"; механизма на ПТП и противоправността на деянието на водача на л.а.
м. “Фолсваген”, чиято гражданска отговорност е застраховал. Предявеният иск се оспорва и
по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното застрахователно
обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото имущество. В
отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на л.а. м. "БМВ". В обобщение, ответникът счита предявеният иск за
неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства- застрахователна полица № 21- 0300/ 030/
5000212, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ”, с рег. № *********,
е сключен договор за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства- Каско, с предмет л.а. м. “БМВ”, с период на застрахователно покритие
26.02.2021г.- 25.02.2022г.
В срока на застрахователно покритие, на 24.02.2022г., в гр. Варна е настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. БМВ“, с рег. № ********* и л.а. м.
„Фолксваген“, с рег. № ***********, за което е съставен Двустранен констативен протокол
за ПТП от 24.02.2022г. От вписванията в протокола се установява, че произшествието е
настъпило при излизане от паркинг.
В изпълнение на произтичащото от договора задължение, застрахованият е уведомил
ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана щета № 0300/ 22/
747/ 500205, по която е определено обезщетение в размер на 3346,19 лева, което е платено
2
на 01.04.2022г. (платежно нареждане от 01.04.2022г).
Ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на
водача на л.а. м. “Фолксваген”.
Относно механизма на ПТП пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на САТЕ, механизма на ПТП е следният: водачът на л.а. м.
“БМВ”, при излизане от паркинг предприел маневра “движение назад”. Системата за
безопасност на автомобила засякли л.а. м. "Фолксваген", който се намирал зад автомобила, в
ляво, и л.а. м. "БМВ" спрял. Водачът на л.а. м. "Фолксваген" продължил движението на
заден ход за излизане от реда на паркираните превозни средства, вследствие на което двата
автомобила се ударили. Според вещото лице, причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача на л.а. м. "Фолксваген", който при движение на заден ход не е
оставил безопасна дистанциядо намиращия се отдясно зад него л.а. м. "БМВ". Ударът е бил
предотвратим за водача на л.а. м. "Фолксваген", ако същият е оставил безопасна дистанция
при преминаването покрай л.а. м. "БМВ" или е преустановил движението си, след като е
възприел движението си. Вещото лице дава заключение, че ударът не е бил предотвратим за
водача на л.а. м. "БМВ", тъй като автомобилът е бил спрял към момента на
удара. Уврежданията по л.а. м. “БМВ” се намират в причинна връзка с механизма на ПТП.
Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 3346,19 лева.
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като
обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Процесуалноправно
суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по
чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен
иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е
било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата.
Първият спорен между страните въпрос и съществуването на валиден договор за
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. В конкретния
случай се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика
на л.а. м. "БМВ" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за
застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212, с
3
предмет л.а. м. “БМВ”, с рег. № *********, с период на застрахователно покритие
26.02.2021г.- 25.02.2022г.
Относно възражението, че представената застрахователна полица не е подписана от
страните по договора за застраховка следва да се посочи, че договорът за застраховка е
абсолютна търговска сделка, посочена в разпоредбата на чл. 1 ТЗ, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286 ТЗ. С оглед това спрямо договора за застраховка
приложение намира разпоредбата на чл. 293 ТЗ. В съдебната практика, е прието, "че
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско
право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на
чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде
преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ". В т.см. решение № 50 от 25.04.2012г. на
ВКС по т.д. № 95/ 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 71 от 22.06.2009г. по т.д. № 11/ 2009г. на
ВКС, I т.о., решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т.д. № 348/ 2012г., I т.о. В случая не е
налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него, дори напротив, и
както бе отбелязано по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка
може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и
последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
Изложеното обуславя извод, че между ищеца и собственика на увредения л.а. м. "БМВ" е
възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка "Каско, с
период на застрахователно покритие 26.02.2021г.- 25.02.2022г.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на
24.02.2022г., което представлява покрит застрахователн риск по договора за застраховка
"Каско", за което пред ищцовото дружество е образувана щета № 0300/ 22/ 747/ 500205, по
която е определено застрахователно обезщетение в размер на 3346,19 лева, платено на
01.04.2022г.
Следващият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът
на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен
протокол и уведомление за щета и заключението на САТЕ. От приложения двустранен
констативен протокол за ПТП се установява при какви обстоятелства е била причинена
увредата на л.а. м. "БМВ", а именно- водачът на л.а. м. „Фолксваген” не е спазил правилото
за управление на МПС преди да започне маневра " движение назад", да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл.
125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са
4
съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства,
подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че
констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ, според които при извършване на
маневра за движение назад л.а. м. "Фолксваген" ударил намиращият се зад него л.а. м.
"БМВ". Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма
на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания
в двустранния констативен протокол.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
извършване на маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Фолксваген”, който не се
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, с което нарушил правилото за движение
по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Посоченото нарушение се
намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, в случай, че водачът на л.а. м.
“Фолксваген” беше осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите, до
произшествие нямаше да се стигне. Съществуването на причинна връзка между
механизма на ПТП и настъпилите вреди се установява от заключението на ПТП.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 ЗЗД , обхваща всички вреди- имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия
към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/ 1963г.- т. 7. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
5
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства не се установява, че с поведението си водачът на л.а. м.
"БМВ" е допринесъл за настъпване на ПТП. Напротив, от заключението на САТЕ се
установява, че ударът не е бил предотвратим за водача на л.а. м. "БМВ", тъй като
управляваният от него автомобил е бил спрял към момента на удара.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Фолксваген”, следва
да бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество. Като относима следва да бъде цитирана
постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно
чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г.
по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203,
ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност. С решение 141/
08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина на определяне на
дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на
застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по
т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на
ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
6
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1- 6. Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл.
4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС,
ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г., решение № 153/ 22.12.2011г. по
т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с
което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба №
24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за
обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 3346,19 лева, в какъвто размер е
платеното от ищеца обезщетение, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер
на сумата 15 лева. След отчитане на платената сума в размер на 1688,09 лева от ответника,
7
дължима остава сумата 1673,10 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради
което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница 1673,10
лева за периода от 11.05.2022г. до 16.12.2024г. възлиза на 555,09 лева. Изложеното обуславя
извод за основателност на предявения акцесорен иск.
По присъждане на направените по делото разноски:
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса 116,92 лева, за депозити за възнаграждение на вещо лице в
размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 627,38 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД А.“ АД, с ЕИК ***********, да заплати на “ЗАД А.Б.“ АД, с ЕИК
***********, сумата 1673,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 21- 0300/ 030/ 5000212,, с период на
застрахователно покритие 26.02.2021г.- 25.02.2022г., обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.02.2022г., за което е образувана щета № 0300-22-*********, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 16.12.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 555,09 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.05.2022г.-
16.12.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ЗАД А.“ АД, с ЕИК ***********, да заплати на “ЗАД А.Б.“ АД, с ЕИК
***********, сумата 1144,30 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9