№ 240
гр. Кърджали, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 20.06.2022 г., издадено от
Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на В. Т. П. от
****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Т. П. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че е постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено,
както и да му се присъдят разноските по делото. Твърди, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното постановление били допуснати съществени процесуални
нарушения. В акта било записано, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а от
показанията на актосъставителя и свидетеля се установило, че превозното средство е било
паркирано. Освен това, до собственика на МПС нямало уведомяване от Гаранционния фонд
по реда на чл.574, ал.11 от КЗ.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли атакуваното постановление да бъде
потвърдено. Сочи, че наказателното постановление било издадено от компетентен орган и
1
съдържало всички необходими реквизити. Нарушителят бил собственик на МПС и като
такъв следвало да провери дали превозното средство отговаря на всички изискванията на
ЗДвП. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.04.2022 г. в гр.Кърджали жалбоподателят В. Т. П. управлявал лек автомобил
„****“ рег.№ ****. Около 14.00 часа той паркирал неправилно автомобила на бул.
„България“ до Автогара 21-ви век в гр.Кърджали. По същото време свидетелите Р. Д. и И. Л.
- полицейски служители в РУ-Кърджали, извършвали обход в района. Те забелязали
неправилно паркираното МПС и отишли на мястото, за да вземат отношение. Когато
приближили автомобила „****“ рег.№ ****, там дошъл и неговият собственик и водач - В.
Т. П.. Същият заявил, че той е управлявал автомобила. Полицейските служители извършили
проверка, при която установили, че моторното превозно средство е със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на
19.04.2022 г. в РУ-Кърджали срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал получил без
възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че
установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ ***/2022 г. по описа на РП-
Кърджали. След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 31.05.2022 г.
било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Материалите били върнати на
административнонаказващия орган и на 20.06.2022 г. същият издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било
и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил „****“ рег.№
**** е собственост на В. Т. П..
От приетата по делото справка по история за ПС с рег.№ **** се установява, че на
датата 29.03.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска
2
отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите Р. Д. и И. Л.; Акт за
установяване на административно нарушение от 19.04.2022 г.; Справка за собственост и
регистрация на лек автомобил „****“ рег.№ ****; Справка по история за ПС с рег.№ ****;
Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на
директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР;
Постановление на РП-Кърджали от 31.05.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство; преписка вх.№ ***/2022 г. по описа на РП-Кърджали.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на В. Т. П. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 19.04.2022 г. в гр.Кърджали
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“ рег.№ ****, след като регистрацията на
това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред,
макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна
застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна
страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че
жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства
лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
датата 29.03.2022 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни
табели, В. Т. П. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по
3
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата
на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено. Настоящата инстанция не споделя довода на защитата, че не било установено
жалбоподателят да е управлявал въпросното МПС, тъй като същото било паркирано по
време на проверката. Това възражение категорично се опровергава от показанията на
разпитаните свидетели, пред които В. П. е заявил, че той е водачът на автомобила.
Последното се доказва и от материалите по преписка вх.№ ***/2022 г. по описа на РП-
Кърджали, в която се съдържа обяснение на жалбоподателя, че именно той е управлявал
моторното превозно средство на инкриминираната дата и място. Това обаче не променя
крайният извод за отмяна на атакуваното постановление, предвид изложените по-горе
съображения.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 380 лв. с ДДС, като от
представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 и § 2а от ДР от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе
разноските по делото.
При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на
4
административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 20.06.2022 г., издадено от Началник
сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на В. Т. П. от ****, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на В. Т. П. от ****, с
ЕГН **********, сумата от 380 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5