Определение по дело №49079/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9
Дата: 2 януари 2024 г. (в сила от 2 януари 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110149079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110149079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. Р., чрез адвокат В. Р. /с
пълномощно на л. 11/, срещу [ фирма ] ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Д. /с пълномощно,
приложено към ОИМ/.
В писмения отговор се навеждат доводи за нередовност на исковата молба
поради липса на конкретизация на периода, за който се твърди, че е начислена
процесната сума, които настоящият състав намира за неоснователни. В исковата молба
се поддържа недължимост на сума, неоснователно и незаконосъобразно начислена от
ответника по фактура № /31.07.2023 г., поради което в доказателствена тежест именно
на ответното дружество е установяването на какво основание и за какъв период е
начислена претендираната сума.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2024
г., от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК [ фирма ] ООД като трето лице-
помагач на ищеца [ фирма ] ЕАД.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата в размер на 2 639,98 лева, претендирана от
последното като неплатени търговски задължения за изминал период към 11.08.2023 г.,
касаещи топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., и
начислена по фактура № /31.07.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че през м. август 2023 г. е получил фактура №
/31.07.2023 г., съгласно която дължал на ответника сумата в размер на 2 639,98 лева,
представляваща неплатени търговски задължения за изминал период към 11.08.2023 г.,
при отбелязване, че сумата съставлява „доплащане от изравнителна сметка“. Оспорва
дължимостта на посочената сума, като навежда доводи, че тя не съответства на
реалното потребление на топлинна енергия /ТЕ/ в недвижимия имот, находящ се в гр.
1
София, ж. к., бл., вх., ет., ап., за който за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. е била
използвана услугата „дистанционно отчитане“ с оглед реално помесечно отчитане на
действително потребената ТЕ, надлежно заплащана от ищеца съобразно отчетените
показания. Поддържа, че процесната сума е била незаконосъобразно начислена от
топлофикационното дружество, при конкретно изложени твърдения за допуснати от
последното нарушения на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
енергетиката /ЗЕ/ - а именно при нарушения на чл. 140, ал. 5 ЗЕ, чл. 144, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ, чл. 145, ал. 1 ЗЕ. Развиват се аргументи за незаконосъобразно начисляване на
процесната сума съобразно отменената разпоредба на чл. 6.1.1. от Методиката,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на Министъра не
енергетиката. Допълнително се сочи, че в издадената фактура ищецът е бил
неправилно посочен като бизнес партньор, при липса на сключен между него и [ фирма
] ЕАД договор. Моли за постановяване на решение, с което искът му да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Доводите му за
неоснователност на иска са обосновани с твърдения за валидно възникнало и
съществуващо между него и ищеца облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, приети от топлопреносното
дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа,
че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния сезон е изготвена
изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата
етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ищецът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия в пълен размер.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните досежно
процесния недвижим имот; реално доставена от него по договора топлинна енергия на
стойност, съответна на начислената по процесната фактура цена.
Ищецът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА представените от ответника с отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да заяви поддържа ли искането си за изслушване на съдебно – техническа
експертиза по формулирания в ИМ въпрос № 3.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, с
оглед изслушване становището на ответника по въпроса твърди ли съществуването на
търговски отношения между страните.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на ищеца
[ фирма ] ООД да представи по делото посочените в отговора на исковата молба
документи в срок до първото съдебно заседание.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
2
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и преписи от
отговорите на исковата молба, ведно с приложенията, а на третото лице-помагач – и
препис от исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3