№ 647
гр. Разград, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100910 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Първоначално е предявен иск по чл. 108 ЗС, а насрещния е
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С първоначалната искова молба чрез процесуалния представител на Р. К.
М. c ЕГН-********** от град Разград, ***, съдебен адрес: град Разград, ж.к.
“Лудогорие” № 6, ет. 1, ап. 5, Адвокатска кантора “М.и”, срещу Н. Ф. А. с
ЕГН-********** и Н. Ф. А. с ЕГН-**********, и двамата от град Разград, ***,
се моли съдът да признае за установено по отношение на Н. Ф. А. и Н. Ф. А.,
че целият недвижим имот, находящ се в град Разград, ***, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 61710.502.407 по КККР на град Разград с
площ от 301 (триста и един) квадратни метра, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, номер по предходен план парцел 19-3002, квартал 18, е
нейна собственост, да осъди Н. Ф. А. и Н. Ф. А. да прекратят неоснователното
ползване на завзетата неправомерно от тях част от имота ми находяща се в
югоизточната му част, с площ от около 10 – 11 кв.м. и да и предадат
владението на завзетите реални части от мястото ми. Претендира направените
разноски.
Предявен е насрещен иск от Н. Ф. А. с ЕГН-********** и Н. Ф. А. с
ЕГН-**********, и двамата от град Разград, ***, със съдебен адрес: гр. Варна,
„
бул.Княз Борис I" № 111, ет. 4, офис 9, срещу Р. К. М. c ЕГН-********** се
моли да се признае за установено, че ответниците са собственици на реална
част с площ от 7 кв.м., обозначена в жълт цвят при граници на тази реална
част: точки 1, 2 и 3 на актуална скица № 15-481259-13.05.2024 г. на СГКК –
Разград от имот с идентификатор ПИ 61710.502.407. Претендират се
направените разноски.
В отговора си по НИ ищцата по първоначално заведените искове твърди,
че е собственик на целият недвижим имот, находящ се в град Разград, ***,
представляващ поземлен имот с идентификатор №61710.502.407 по КККР на
1
град Разград с площ от 301 (триста и един) квадратни метра, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, номер по предходен план 407 и желае
ответниците Н. Ф. А. и Н. Ф. А. да прекратят неоснователното ползване на
завзетата неправомерно от тях част от имота и, находяща се в югоизточната му
част, с площ от около 10 – 11 кв.м. Прилага и моли да се приеме като
доказателство графика на тази претендираната от нея част между точки 1, 2, 3
и 4, оцветена в розово.
Съдът е прие, че искът по чл. 108 ЗС за собственост и предаване
владението на реална част от дворно място е допустим, доколкото ищецът
твърди, че е собственик на целия имот, а ответникът ползва неоснователно
реална част от него. В този случай предмет на защита е правото на
собственост върху целия имот, но се иска предаване само на реална част, тъй
като само тя се владее неоснователно от ответника. Това се потвърждава и от
твърденията на ответниците по първоначално предявения иск, отразени в
протокола от проведеното о.с.з. на 30.01.2025 г. (л. 130): „Ние не оспорваме,
че владеем и твърдим, че го владеем на правно основание. Признаваме, че
владеем процесната част. Ние не спорим, че 2009 г. е съборена (б.а. за
сграда).“. С оглед твърденията на страните и по първоначално предявения по
чл. 108 ЗС и по насрещния по чл. 124, ал. 1 ГПК, инцидентно е необходимо
установяване на обща граница между имотите на страните, единствено с цел
преценка има ли неоснователно държане. Признанието също показва, че
спорът е за вещноправна защита. Следва да се подчертае, че не са предявени
искове по ЗКИР или чл. 109а ЗС. В о.с.з. съдът нееднократно подчертаваше
това пред страните.
Твърденията по иска по чл. 108 ЗС:
Ищцата сочи, че с Нотариален акт *** от 25.01.2012 г. на нотариус №
378 при PC – Разград, вписан в АВ под акт № 174, том 1, дело №161 от същата
дата, майка и Н.А.Ф., бивш жител на град Разград, е призната за собственик
въз основа на покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в град
Разград, ***: поземлен имот с идентификатор № 61710.502.407 по КККР на
град Разград с площ от 301 (триста и един) квадратни метра, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, номер по предходен план парцел 19-3002,
квартал 18, при граници поземлени имоти с № № 61710.502.408,
61710.502.409, 61710.502.6097, 61710.502.405, 61710.502.406, 61710.502.7132,
ведно с построените в имота сгради - жилищна сграда с КИД 61710.502.407.1
и лятна кухня с КИД 61710.502.407.2. Твърди, че така описания имот бил
закупен от майка и през 1996 г. и от тогава до настоящия момент се владеел и
ползвал само от семейството им, а след смъртта на майка и по силата на
наследственото правоприемство, имотът станал собственост на ищцата. На
югоизток имотът имал обща граница с имот № 61710.502.409, собственост и
ползващ от ответниците Н. Ф. А. и Н. Ф. А.. Непосредствено на границата
между имотите им имало тяхна стара сграда, която се самосрутила преди
години навътре в имота на ищцата. Именно тогава започнали и проблемите
помежду им. При опит да почисти и изгради на мястото телена ограда, с която
да огради имота си, ответниците се възпротивили и заявили, че имат
претенции към част от имота и, а именно ивица с дължина около 10 метра и
дълбочина около 1 метър, с твърдение че срутилата се сграда била изградена
именно там. Ответниците премахнали поставените от ищцата колчета за
ограда и разкопали въпросната ивица. С оглед възникналия спор ищцата
възложила на правоспособно лице — инж. Н.Н., да извърши трасиране на
2
имота и съгласно влязлата в сила кадастрална карта на град Разград. Така се
установило, че ответниците имат претенции за повече от това, което
кадастралния план предвиждал, ограничавайки правата и на собственик върху
реална част от имота ми с площ от около 10 – 11 квадратни метра, която тя не
може да ползва и владее. Въпреки извършеното трасиране ответниците
отказвали да признаят, че са навлезли в имота и и не и разрешавали да го
оградят, заплашвайки я със саморазправа.
В осигуреното право на отговор ответниците сочат, че производството
по исковете следва да се остави без движение поради нередовности на
исковата молба. Ответниците по първоначалната ИМ правят възражение за
нередовност на ИМ, доколкото няма данни кога имотът е придобит по
наследство. Твърди се противоречие, доколкото не ставало ясно дали се
твърди, че имотът е закупен от наследодателката или се ползва от години от
семейството им, а съответно след смъртта на наследодателката – от ищцата.
Твърди се противоречие между обстоятелствената част и петитума, доколкото
в обстоятелствената част се сочи, че ответниците оспорват правото и на
собственост върху реална площ от 10 – 11 кв.м., която не е посочена в граници
и не е отразена на актуална скица с обозначени граници. Сочи се, че ищцата
няма правен интерес от предявяване на установителен иск за целия имот и
същият е недопустим, поради което ИМ следва да се остави без движение до
отстраняване на противоречието между твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба и заявения петитум, като в съответствие с твърденията да
формулира петитум. Сочи се, че по отношение на втория петитум също е
налице противоречие между наведените твърдения, че ответниците
упражняват фактическа власт върху 10 – 11 кв.м. реална част и заявения
петитум да прекратят неоснователното ползване на завзетата неправомерно от
тях част от имота с площ около 10 – 11 кв.м. Сочи се, че с така заявения
петитум не е ясно дали се предявява негаторен или ревандикационен иск.
Изтъква се, че ищцата следва да формулира коректен петитум и да представи
на актуална скица по КК спорната реална част с граници и конкретна площ.
Също така ищцата не е посочила цена на исковете, които са оценяеми, като
цената следва да бъде определена по данъчна оценка. Представянето на
данъчна оценка не освобождава ищцата от задължението да посочи цена на
исковете, с оглед определяне на дължимата държавна такса по всеки от
исковете, както и подсъдността на делото. В този смисъл исковата молба се
счита за нередовна, изтъква се че производството следва да се остави без
движение и да бъде задължена ищцата да отстрани нередовностите по
исковата си претенции.
Оспорват се изцяло предявените искове, моли се за отхвърлянето им,
претендират се разноските по делото. Оспорват се всички наведени твърдения
за извършени от ответниците действия, с които пречат на ищцата да
упражнява правото си на собственост. Оспорват се твърденията в исковата
молба, че ищцата е собственик на реална част от 10 - 11 кв.м.,
неконкретизирана с точна площ и граници. Твърди се, че наследодателката на
ищцата Р. К. М. - Н.А.Ф. е придобила чрез покупко-продажба от М.Й.М. 1/2
идеална част от дворно место с площ 290 кв.м. с пл. № 3002, парцел XIX,
кв.181, находящо се в гр. Разград, с построените в него къща с лятна кухня и
пристройка при съседи: улица, И.ка Н. П. Х. Г. П. и имот 3001, видно от
Нотариален акт *** г. на нотариус при Районен съд – Разград. Видно от
Нотариален акт № *** г. на нотариус при Районен съд – Разград Н.А.Ф.
3
придобила от другата 1/2идеална част от дворното място, цялото от 290 кв.м.
с пл. № 3002 към парцел XIX в кв.181 при граници с построените в него къща
с лятна кухня и пристройка при съседи: улица, И.ка Н., П. Х., Г.П. и имот
3001. Твърдят, че ищцата Р. М. не е могла да придобие по наследяване повече
права от тези, които е притежавала нейната наследодателката и Н.А.Ф..
Твърди се, че праводателя на ответниците Ф.А.Н. е закупил по реда на чл. 15
и 20 ЗСГ чрез ГОНС – гр. Разград дворно место от 302 кв.м., за които е
отреден парцел пл. № 409 в кв. 3 по плана на гр. Разград, заедно с построената
паянтова жилищна сграда и сайвант при съседи: улица, М.Й.М., П. П. К. и
В.К.П., видно от Нотариален акт № *** г. на СВ при Районен съд-Разград. С
Нотариален акт № *** от 23.04.1986 г. на нотариус при Районен съд – Разград
ответникът Н. Ф. А. (с предишно име, посочено в нотариалния акт Б.Ф.А.)
придобил чрез договор за дарение правото на собственост върху 1/2 от
следния недвижим имот: дворно место от 302 кв.м., находящо се в гр. Разград,
ул. ***, представляващо пл. №409 в кв. 3 по плана на гр. Разград, заедно с
построената паянтова жилищна сграда и сайвант при съседи: улица, М.Й.М.,
П. П. К. и В.К.П..С договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.07.1989 г. между Б.Ф.А., С.А.А., Ф.А.Н. и Б.Ф.Н. и от друга страна зам.
председателя на ИК на ОбНС гр. Разград, съгласно ЗСГ и НДИ, бил сключен
договор за продажба за имота, находящ се в гр. Разград, ***, пл. 409, кв. 3, с
площ от 302 кв.м., ведно с изградените паянтова жилищна сграда, стопанска
сграда и подобрения.С Решение № 557 от 24.07.1994 г. на Районен съд –
Разград, постановено по гр.д. № 842/1993г. посочения в предходния абзац
договор бил обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД. Това решение е
вписано в CB – Разград с вх. № 2099/26.10.1994 г. том 141, стр. 2101. Във
връзка с постъпила жалба от съседа М.Й.М. с вх. № 94-М-93.1/22.07.2009 г. за
съществуваща самосрутваща се сграда в имота на ул. ***, с писмо изх. № 94-
М-93-2/31.07.2009 г. на кмета на Община Разград до праводателя Ф.Н. било
поискано да бъдат представени документи за собственост на имота с адм.
адрес гр. Разград ул.*** и строителни книжа на всички постройки в имота.
Праводателят на ответниците Ф.Н. съборил тази сграда, поради което с молба
с вх. 94-М-93.3/04.08.2009 г. на Община Разград М.Й.М. оттеглил жалбата си.
Тъй като паянтовата постройка била изградена на имотната граница с имота
на ищцата, с премахването и се наложило бащата на ответниците и техен
праводател Ф.Н. да постави и същият направил телена ограда с бетонови
колове по цялата северна имотна граница. От тази постройка била запазена
предната част с три стени и покрив. Твърди се, че между Ф.Н. и праводателите
на ищцата Р. М. никога не е имало спорове относно местонахождението на
оградата.С Нотариален акт № ***/14.07.2010 г. на нотариус Н. С., рег. № 291
на НК, акт № 114, том VIII, дело 1570/2010 г. на СВ – Разград втората
ответница Н. Ф. А. придобила чрез договор за дарение правото на собственост
върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.502.409 по
КККР на гр. Разград, одобрен със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Разград, ул. *** с трайно предназначение
урбанизирана, с начин на трайно ползване с площ по КК с 281 кв.м., стар
идентификатор 409, кв. 49 при съседи: 61710.502.410, 61710.502.411,
61710.502.6097, 61710.502.407, 61710.502.7132 и имот 61710.502.408, ведно с
построените в имота сграда с идентификатор 61710.502.409.2 с
предназначение жилищна сграда с площ 25 кв.м., а сайвант по Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот чрез ГОНС, както и сграда с
4
идентификатор 61710.502.409.3 със застроена площ 47 кв.м., с предназначение
жилищна сграда - еднофамилна, ведно с подобрения и трайни насаждения. От
закупуване на имота от праводателя на ответниците през 1974 г. и
понастоящем имотът се владеел от ответниците в същите граници, които не са
били променяни. Твърдят, че в имота на ищцата са изградени паянтова
постройки, в които попада отразения на КП от 1960 г. и 1971 г. външен тоалет.
Твърди се, че поземления имот, описан в Нотариален акт № 127/1986 г.,
легитимиращ Н. А. (Б.А. по договора) с площ от 302 кв.м. съответства на ПИ
61710.502.409 с площ от 281 кв.м. по КК, посочен в Нотариален акт
№114/2010 г. на СВ - Разград, легитимиращ втората ответница Н. А. като
съсобственик. Твърди се, че северните стени на паянтовата жилищна сграда и
навес, отразени в КП от 1960 г. и в КП от 1971 г. и съборени през 2009 г. са
били построени на общата граница между имот 407 и имот 409, собственост
на ответниците. В тази част северната граница не представлявала права линия,
както е по кадастрална карта. Сочи се, че северната граница на имота на
ответниците е идентична по КП от 1960 г., КП и РП от 1971 г. и КП от 1983 г.
Тази граница била неправилно отразена в КП и РП от 1995 г. и не
съответствала на материализираните на место граници. Твърди се, че общата
имотна граница между двата имота е неправилно отразена в одобрената
кадастрална карта, като това отклонение не е в допустимите стойности,
съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1 на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за създаване
и поддържане на КККР. Неправилното отразяване на тази граница в
кадастралната карта било основание да се поиска изменението и по
съответния ред, но не било основание да се приеме, че ищцата е станала
собственик на тази част. Твърди се че през настоящата година ответниците са
започнали разчистване на враснали се храсти и дървета в северната ограда,
което наложило същата да бъде демонтирана. След премахване на оградата
синът на ищцата, който ползвал имота, предявил претенции към ответниците,
че са навлезли в имота на ищцата, поради което те се принудили да разкопаят
съществуващите основи на съборената през 2009 г. паянтова жилищна сграда,
но не успели да убедят съседа си, поради което ищцата завела настоящите
искове. Поради съществуващия спор за материално право на спорната реална
част с площ 7 кв.м., която неправилно е отразена в имота на ищцата с
идентификатор 61710.502.407 по КККР, се сочи че ответниците имат правен
интерес да предявят насрещен иск за установяване на правото си на
собственост върху тази спорна реална част, като предявят насрещен иск.
Твърденията по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Твърди се, че наследодателката на ищцата Р. К. М. - Н.А.Ф. е придобила
чрез покупко-продажба от М.Й.М. 1/2 идеална част от дворно место с площ
290 кв.м. с пл. № 3002, парцел XIX, кв.181, находящо се в гр. Разград, с
построените в него къща с лятна кухня и пристройка при съседи: улица, И.ка
Н. П. Х. Г. П. и имот 3001, видно от Нотариален акт *** г. на нотариус при
Районен съд – Разград. Видно от Нотариален акт № *** г. на нотариус при
Районен съд – Разград Н.А.Ф. придобила от другата 1/2идеална част от
дворното място, цялото от 290 кв.м. с пл. № 3002 към парцел XIX в кв.181 при
граници с построените в него къща с лятна кухня и пристройка при съседи:
улица, И.ка Н., П. Х., Г.П. и имот 3001. Твърдят, че ищцата Р. М. не е могла да
придобие по наследяване повече права от тези, които е притежавала нейната
наследодателката и Н.А.Ф.. Твърди се, че праводателя на ответниците Ф.А.Н.
е закупил по реда на чл. 15 и 20 ЗСГ чрез ГОНС – гр. Разград дворно место от
302 кв.м., за които е отреден парцел пл. № 409 в кв. 3 по плана на гр. Разград,
5
заедно с построената паянтова жилищна сграда и сайвант при съседи: улица,
М.Й.М., П. П. К. и В.К.П., видно от Нотариален акт № *** г. на СВ при
Районен съд-Разград. С Нотариален акт № *** от 23.04.1986 г. на нотариус при
Районен съд – Разград ответникът Н. Ф. А. (с предишно име, посочено в
нотариалния акт Б.Ф.А.) придобил чрез договор за дарение правото на
собственост върху 1/2 от следния недвижим имот: дворно место от 302 кв.м.,
находящо се в гр. Разград, ул. ***, представляващо пл. № 409 в кв. 3 по плана
на гр. Разград, заедно с построената паянтова жилищна сграда и сайвант при
съседи: улица, М.Й.М., П. П. К. и В.К.П..С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 14.07.1989 г. между Б.Ф.А., С.А.А., Ф.А.Н. и Б.Ф.Н. и от
друга страна зам. председателя на ИК на ОбНС гр. Разград, съгласно ЗСГ и
НДИ, бил сключен договор за продажба за имота, находящ се в гр. Разград,
***, пл. 409, кв. 3, с площ от 302 кв.м., ведно с изградените паянтова жилищна
сграда, стопанска сграда и подобрения.С Решение № 557 от 24.07.1994 г. на
Районен съд – Разград, постановено по гр.д. № 842/1993г. посочения в
предходния абзац договор бил обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Това решение е вписано в CB – Разград с вх. № 2099/26.10.1994 г. том 141, стр.
2101. Във връзка с постъпила жалба от съседа М.Й.М. с вх. № 94-М-
93.1/22.07.2009 г. за съществуваща самосрутваща се сграда в имота на ул. ***,
с писмо изх. № 94-М-93-2/31.07.2009 г. на кмета на Община Разград до
праводателя Ф.Н. било поискано да бъдат представени документи за
собственост на имота с адм. адрес гр. Разград ул.*** и строителни книжа на
всички постройки в имота. Праводателят на ответниците Ф.Н. съборил тази
сграда, поради което с молба с вх. 94-М-93.3/04.08.2009 г. на Община Разград
М.Й.М. оттеглил жалбата си. Тъй като паянтовата постройка била изградена
на имотната граница с имота на ищцата, с премахването и се наложило бащата
на ответниците и техен праводател Ф.Н. да постави и същият направил телена
ограда с бетонови колове по цялата северна имотна граница. От тази
постройка била запазена предната част с три стени и покрив. Твърди се, че
между Ф.Н. и праводателите на ищцата Р. М. никога не е имало спорове
относно местонахождението на оградата.С Нотариален акт № ***/14.07.2010
г. на нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, акт № 114, том VIII, дело 1570/2010 г.
на СВ – Разград втората ответница Н. Ф. А. придобила чрез договор за
дарение правото на собственост върху 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 61710.502.409 по КККР на гр. Разград, одобрен със Заповед №
РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Разград, ул. *** с
трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползване с площ по
КК с 281 кв.м., стар идентификатор 409, кв. 49 при съседи: 61710.502.410,
61710.502.411, 61710.502.6097, 61710.502.407, 61710.502.7132 и имот
61710.502.408, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
61710.502.409.2 с предназначение жилищна сграда с площ 25 кв.м., а сайвант
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез ГОНС, както
и сграда с идентификатор 61710.502.409.3 със застроена площ 47 кв.м., с
предназначение жилищна сграда - еднофамилна, ведно с подобрения и трайни
насаждения. От закупуване на имота от праводателя на ответниците през 1974
г. и понастоящем имотът се владеел от ответниците в същите граници, които
не са били променяни. Твърдят, че в имота на ищцата са изградени паянтова
постройки, в които попада отразения на КП от 1960 г. и 1971 г. външен тоалет.
Твърди се, че поземления имот, описан в Нотариален акт № 127/1986 г.,
легитимиращ Н. А. (Б.А. по договора) с площ от 302 кв.м. съответства на ПИ
61710.502.409 с площ от 281 кв.м. по КК, посочен в Нотариален акт
6
№114/2010 г. на СВ - Разград, легитимиращ втората ответница Н. А. като
съсобственик. Твърди се, че северните стени на паянтовата жилищна сграда и
навес, отразени в КП от 1960 г. и в КП от 1971 г. и съборени през 2009 г. са
били построени на общата граница между имот 407 и имот 409, собственост
на ответниците. В тази част северната граница не представлявала права линия,
както е по кадастрална карта. Сочи се, че северната граница на имота на
ответниците е идентична по КП от 1960 г., КП и РП от 1971 г. и КП от 1983 г.
Тази граница била неправилно отразена в КП и РП от 1995 г. и не
съответствала на материализираните на место граници. Твърди се, че общата
имотна граница между двата имота е неправилно отразена в одобрената
кадастрална карта, като това отклонение не е в допустимите стойности,
съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1 на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за създаване
и поддържане на КККР. Неправилното отразяване на тази граница в
кадастралната карта било основание да се поиска изменението и по
съответния ред, но не било основание да се приеме, че ищцата е станала
собственик на тази част. Твърди се че през настоящата година ответниците са
започнали разчистване на враснали се храсти и дървета в северната ограда,
което наложило същата да бъде демонтирана. След премахване на оградата
синът на ищцата, който ползвал имота, предявил претенции към ответниците,
че са навлезли в имота на ищцата, поради което те се принудили да разкопаят
съществуващите основи на съборената през 2009 г. паянтова жилищна сграда,
но не успели да убедят съседа си, поради което ищцата завела настоящите
искове. Поради съществуващия спор за материално право на спорната реална
част с площ 7 кв.м., която неправилно е отразена в имота на ищцата с
идентификатор 61710.502.407 по КККР, се сочи че ответниците имат правен
интерес да предявят този насрещен иск за установяване на правото си на
собственост върху тази спорна реална част, като предявят насрещен иск.
В осигуреното право на отговор се сочи, че иска е вероятно допустим.
Оспорва се предявения насрещен иск. Сочи се, че с Нотариален акт № 47, том
1, peг. № 422, дело № 43 от 2012 г., майката на ищцата била обявена за
собственик на парцел с площ от 301 кв.м., границите на който не са били
променяни или изменяни от 1971 г. насам. Твърди се, че в подадената жалба
от М.Й.М. за самосрутващата се сграда от парцел 409, било описано, че
същата попада в имота на Н.Ф. и М.Й. и застрашава техните постройки, а
именно въпросния тоалет. Сочи се, че действително северните страни на
паянтовата жилищна сграда и навес, отразени в КП от 1960 и в КП от 1971 и
съборени през 2009 г., били построени на общата граница между имот 407 и
имот 409. Въпросната обща граница обаче не е там, където ответниците сочат
че е. Твърди се, че това е доказано чрез измерването и трасиране на границите
направено на 05.03.2024 г. Сочи се, че ако границата е там, където твърдят, че
трябва да е, то тяхната постройка е щяла да се падне върху постройките на Н.
и М. или върху въпросния тоалет. Границата попадала и вървяла до стената на
тоалета. Н.Ф. многократно разказвала, че Ф.Н. така и не си разчистил
боклуците, които падали в имота и. Ф. поставил телена ограда с бетонни
колове, но не на границата, а я изместил към имота на М. и Н.. Дори в
последвалите разкопки, направени от ответниците точно по линията, която
замерили при трасирането през 05.03.2024 г. имало забито колче, което се
появило тогава. Сочи се, ако там е била къщата на ответниците, това колче в
къщата ли е било забито. Твърди се, че това ясно показвало как границата
била изместена умишлено навътре към нейния имот. Изтъква също, че през
годините многократно до настоящето дело, редовно имало спорове за
7
границата между имотите и не отговаряло на истината твърдението в
насрещния иск, че ответниците Н. и Н. спокойно са осъществявали
необезпокоявано владение върху цялата площ на имота им. Най-малкото
общата им граница винаги била тема за жалби и сигнали. Въпросната северна
граница, която била идентична с КП от 1960 КП и РП от 1971 и КП от 1983,
била отразена и в сега действащия кадастрален план и карта, видимо на
скиците от 2024 г. В КП и РП от 1971 се виждало, че тя върви по права линия
и след това прави чупка и навлиза в имот № 409 на Н.. Абсолютна неистина
било и твърдението, че е налице грешка в КП и РП и неправилно отразяване
на границата в КК. Винаги такова било положението на границите и
владението между имотите. Поради посоченото ответницата по НИ твърди, че
ищците никога и по никакъв начин не са били и не са собственици на
въпросната част от 7 кв.м. от мястото и, като моли за отхвърляне изцяло на НИ
като неоснователен.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт *** от 25.01.2012 г. на нотариус № 378 при PC –
Разград, вписан в АВ под акт № 174, том 1, дело № 161 от същата дата,
Н.А.Ф., бивш жител на град Разград, била призната за собственик въз основа
на покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в град Разград,
***: поземлен имот с идентификатор № 61710.502.407 по КККР на град
Разград с площ от 301 (триста и един) квадратни метра, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, номер по предходен план парцел 19-3002,
квартал 18, при граници поземлени имоти с № № 61710.502.408,
61710.502.409, 61710.502.6097, 61710.502.405, 61710.502.406, 61710.502.7132,
ведно с построените в имота сгради - жилищна сграда с КИД 61710.502.407.1
и лятна кухня с КИД 61710.502.407.2. Видно от съдържанието му, имотът е
придобит след покупко-продажба, обективирани в НА за покупко-продажба
№ 133, том II от 1996 г. на РС – Разград и НА за покупко-продажба № 136, том
V от 1996 г. на РС – Разград. С първия договор М.Й.М. продал на Н.А.Ф. 1/2
идеална част от дворно место с площ 290 кв.м. с пл. № 3002, парцел XIX,
кв.181, находящо се в гр. Разград, с построените в него къща с лятна кухня и
пристройка при съседи: улица, И.ка Н. П. Х. Г.П. и имот 3001. С втория
договор Н.А.Ф. придобила от другата 1/2идеална част от дворното място,
цялото от 290 кв.м. с пл. № 3002 към парцел XIX в кв.181 при граници с
построените в него къща с лятна кухня и пристройка при съседи: улица, И.ка
Н., П. Х., Г.П. и имот 3001.
От приложеното удостоверение се установява, че ищцата Р. К. М. е
единствен наследник на починалата на 13.12.2023 г. Н.А.Ф..
На югоизток имотът е с обща граница с имот № 61710.502.409,
собственост и ползващ от ответниците Н. Ф. А. и Н. Ф. А..
Праводателят на ответниците Ф.А.Н. закупил по реда на чл. 15 и 20 ЗСГ
чрез ГОНС – гр. Разград дворно место от 302 кв.м., за които е отреден парцел
пл. № 409 в кв. 3 по плана на гр. Разград, заедно с построената паянтова
жилищна сграда и сайвант при съседи: улица, М.Й.М., П. П. К. и В.К.П.,
видно от Нотариален акт № *** г. на СВ при Районен съд-Разград. С
Нотариален акт № 127, том I, дело № 267 от 23.04.1986 г. на нотариус при
Районен съд – Разград ответникът Н. Ф. А. (с предишно име, посочено в
нотариалния акт Б.Ф.А.) придобил чрез договор за дарение правото на
8
собственост върху 1/2 от следния недвижим имот: дворно место от 302 кв.м.,
находящо се в гр. Разград, ул. ***, представляващо пл. № 409 в кв. 3 по плана
на гр. Разград, заедно с построената паянтова жилищна сграда и сайвант при
съседи: улица, М.Й.М., П. П. К. и В.К.П..С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 14.07.1989 г. между Б.Ф.А., С.А.А., Ф.А.Н. и Б.Ф.Н. и от
друга страна зам. председателя на ИК на ОбНС гр. Разград, съгласно ЗСГ и
НДИ, бил сключен договор за продажба за имота, находящ се в гр. Разград, ул.
***, пл. 409, кв. 3, с площ от 302 кв.м., ведно с изградените паянтова жилищна
сграда, стопанска сграда и подобрения.С Решение № 557 от 24.07.1994 г. на
Районен съд – Разград, постановено по гр.д. № 842/1993 г. посоченият в
предходния абзац договор бил обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Това решение е вписано в CB – Разград с вх. № 2099/26.10.1994 г. том 141, стр.
2101. Във връзка с постъпила жалба от съседа М.Й.М. с вх. № 94-М-
93.1/22.07.2009 г. за съществуваща самосрутваща се сграда в имота на ул. ***,
с писмо изх. № 94-М-93-2/31.07.2009 г. на кмета на Община Разград до
праводателя Ф.Н., било поискано да бъдат представени документи за
собственост на имота с адм. адрес гр. Разград, ул.*** и строителни книжа на
всички постройки в имота. Праводателят на ответниците Ф.Н. съборил тази
сграда, поради което с молба с вх. 94-М-93.3/04.08.2009 г. на Община Разград
М.Й.М. оттеглил жалбата си.
С Нотариален акт № ***/14.07.2010 г. на нотариус Н. С., рег. № 291 на
НК, акт № 114, том VIII, дело 1570/2010 г. на СВ – Разград втората ответница
Н. Ф. А. придобила чрез договор за дарение правото на собственост върху 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.502.409 по КККР на гр.
Разград, одобрен със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Разград, ул. *** с трайно предназначение урбанизирана, с
начин на трайно ползване с площ по КК с 281 кв.м., стар идентификатор 409,
кв. 49 при съседи: 61710.502.410, 61710.502.411, 61710.502.6097,
61710.502.407, 61710.502.7132 и имот 61710.502.408, ведно с построените в
имота сграда с идентификатор 61710.502.409.2 с предназначение жилищна
сграда с площ 25 кв.м., а сайвант по Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот чрез ГОНС, както и сграда с идентификатор 61710.502.409.3
със застроена площ 47 кв.м., с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, ведно с подобрения и трайни насаждения.
От приложеното удостоверение на л. 46 е видно идентичност на
следните имена на ответника Н. Ф. А. с Б.Ф.Й..
Свид. М.М., който е съпруг на ищцата, сочи че в тяхното място е имало
построена сграда, която била съборена след жалба от М.Й.М. в общината.
Останките от нея попаднали в имота на ищцата. Когато ответникът се
завърнал в България той премахнал частта от оградата, която съществувала,
изградена от М.Й.М., разчистил и изкопал канал. Казал, че процесната част е
тяхна собственост. Сестрата на ответника намерила две тухли и казала, че
били основи. Свидетелят казва за тухлите, че бабата ги слагала да не се свлича
пръстта. Паянтовата ограда, която имало, тръгвала от имота на бай П. и
стигала само до половината от имота на Велико, т.е. тръгвала от изток на
запад, по средата спирала по продължение на имота. Сега вече границата не
изглеждала по същия начин, както през 1990 г.
Според заключението по назначената и приета съдебно-техническа
експертиза върху плановете на гр. Разград от 1955 г., 1960 г., 1971 г. и 1983 г.
границата между имоти с идентификатори № 61710.502.407 и №
9
61710.502.409 е изобразена с едни и същи размери и местоположение. Същата
съвпада със стената на сграда с идентификатор №61710.502.409.3 собственост
на ответниците, която има отстъп (чупка) по северната си фасада. Върху
кадастралния план от 1990 г. и кадастралната карта от 2008 г. на гр. Разград
границата между имоти с идентификатори № 61710.502.407 и №
61710.502.409 е изобразена с едни и същи размери и местоположение. Същата
е прокарана да съвпадне със стената на сграда с идентификатор №
61710.502.409.3 собственост на ответниците, чиято северна си фасада е
абсолютна права линия. Северната част от сграда с идентификатор №
61710.502.409.3 е премахната, поради което между имоти с идентификатори
№ 61710.502.407 и № 61710.502.409 на място липсва материализирана с
ограда граница. Вещото лице обаче сочи, че на терен съществува линеен
изкоп, за който предполага, че е направен с цел разкрИ.е основите на
северната стена на сграда с идентификатор № 61710.502.409.3. Във връзка с
изготвянето на комбинирана скица към заключението преобразувал
графичния кадастрален план от 1955 г. в цифров вид. В резултат от
съвместяването на кадастралния план от 1955 г. с кадастралната карта от 2008
г. установил застъпване между същите в размер на 5,40 кв.м. Поради
пренебрегване на отстъпа (чупката) по северната фасада на сграда с
идентификатор № 61710.502.409.3 при изобразяването и в кадастралната
карта от 2008 г., част от имот с планоснимачен № 409 в размер на 5,40 кв.м се
оказва в границите на имот с идентификатор № 61710.502.407. Имайки
предвид разликата в технологиите на изработването на кадастралния план от
1955 г. и кадастралния план от 1990 г. (на база на който е изготвена
кадастралната карта от 2008 г.) дава приоритет на ортогоналния кадастрален
план относно прецизността в изобразяване на подробностите. Счита, че в
настоящия случай е налице грешка в кадастралната карта от 2008 г. В с.з.
съдът конкретно е поискал в.л. да посочи дали е имало някакви регулационни
сметки. Вещото лице сочи, че в Община Разград няма преписка за промяна на
кадастралната граница между двата имота. Макар и регулационните планове
да са се променяли, няма прилагана регулация. В с.з. подробно в.л. е обяснило
разликите при използването на различните методи – ортогоналния и
фотометричния, както и защо е дал приоритет на единия.
По искане ответната страна по ревандикационния иск съдът е допуснал
изслушване на в.л. и изготвяне на допълнителна съдебно-техническа
експертиза със задача след оглед на място, да изработи комбинирана скица с
координати на граничните точки на процесната граница между имот
61710.502.407 и 61710.502.409, съобразявайки координатната система, ако
съществува такава от 1970 г. и кадастралния план от 1971 г. Вещото лице в
изпълнение на задачата е извършило оглед на място. При изпълнение на
задачата в.л. взема предвид и геодезическа снимка на характерни точки от
съществуващи на място сгради, които са отразени в плана от 1971 г.
Геодезическата снимка е извършена с високоточен GPS и координатите на
характерните точки са определени в реално време чрез преобразуване на
данните от сателитните системи в координатна система БГС 2005. Номерата и
местоположението на подробните точки са видими в Приложение № 3, а
координатите им - в Приложение № 4. От системата КАИС на Агенция по
геодезия, картография и кадастър в.л. закупило цифров модел на ПИ с
идентификатор 61710.502.407 и съседните му. След това в изпълнение на
задачите добавило характерните точки от геодезическата снимка върху
цифровия модел, установявайки че сграда с идентификатор 61710.502.407.1
10
откъм улицата е правилно нанесена в кадастралната карта от 2008 г. Другите
точки от геодезическата снимка са от ъгли на второстепенни постройки, които
не са нанесени в кадастралната карта, но ги имало в кадастралния план от 1971
г. В.л. взело предвид приложено копие от кадастрален план за имоти с пл. №
408 и 409 – л. 64, в което ясно личали т.н. „кръстове”, представляващи
основата на координатната мрежа, по която са нанасяни всички подробни
точки от граници и сгради, заснети от изпълнителя през 1969 г. В годината на
изработването на този план действала координатна система 1950 г. Поради
това в.л. сканирало и векторизирало приложеното копие от кадастралния план
в координатна система 1950 г., като за опорни точки при оцифряването му
използвало координатните кръстове, които са в мрежа през 10 см. Чрез
функцията „трансформация” на специализирана геодезическа програма „МК“
АД бил преобразуван сканирания план от координатна система 1950 г. в
координатна система 1970 г. и в координатна система БГС 2005, в която
система била изработена кадастралната карта от 2008 г. Вещото лице изготвя
комбинирана скица между плана от 1969 г. и кадастралната карта от 2008 г.,
като в нея със зелен цвят са отразени граници и сгради от плана от 1969 г. и с
черен цвят са границите и сградите от картата от 2008 г. Сочи се, че сграда 3
от имот 409 навлиза с 1,69 кв.м. и с 1,39 кв.м. = общо 3,08 кв.м. в имот 407.
След извършената геодезическа снимка на части от сгради, съществуващи на
място част от паянтова сграда в имот 407 и част от сграда 3 в имот 409, вещото
лице добавило измерванията към оцифрения план от 1971 г. и установило, че
ъглите на заснетите сгради не съвпадат с ъглите по плана (има разлика от
около 25 см в посока север), поради което „построило“ сграда 3 в имот 409
съобразно заснетите ъгли от нея. В този случай, сграда 3 от имот 409
навлизала с 6 кв.м. в имот 407 (Приложение № 3 за ВАРИАНТ 2). В отделни
чертежи - трасировъчен план (Приложение № 5 и Приложение № 7)
определило граничните точки на процесната граница между имоти 407 и 409 в
двата варианта, съобразявайки се с линията на северната страна на сграда 3 от
имот 409, която съгласно плана от 1969 г. е била и граница между двата имота.
След внимателно запознаване с материалите по делото, оглед на място,
геодезически измервания на части от сгради в имоти 407 и 409, вещото лице
сочи, че процесната граница между имоти 61710.502.407 и 61710.502.409 не
съществува на място. При огледа се установиха само натрупани руини от
сграда 3 в имот 409.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното
от правна страна:
По иск с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да
установи, че е собственик на процесния имот на претендираните с искова
молба основания - наследствено правоприемство. С оглед оспорване правата
на праводателя на ищцата, в тежест на ищцата е да докаже правата на
праводателя си. В тежест на ищцата е да докаже, че съответната част от имота
(на приложената към отговора по НИ скица, заключена между точки 1, 2, 3 и
4, оцветена в розово в югоизточната му част, с площ от около 10 - 11 кв.м.) се
намира във фактическа власт на ответниците. Ответниците следва да докажат
основанието за владението си/съответно на праводателите им.
По предявения насрещен установителен иск в тежест на ищците е да
докажат правото си на собственост на реална част от процесния имот с площ
от 7 кв.м., обозначена в жълт цвят при граници на тази реална част: точки 1, 2
и 3 на актуална скица № 15-481259-13.05.2024 г. на СГКК - Разград от имот с
идентификатор ПИ 61710.502.407, основанието за придобИ.е правото на
11
собственост (по твърдения чрез дарение). В тежест ответницата по иска по чл.
124, ал. 1 ГПК, е да докаже наличие на правоизключващи факти и
обстоятелства (пречки за придобИ.ето на тази реална част от процесния имот).
Двете експертизи установяват, че линията на общата граница между ПИ
61710.502.407 и ПИ 61710.502.409 е една и съща в плановете (1955 г., 1960 г.,
1971 г., 1983 г., 1990 г.) и в КККР 2008 и преминава по северната фасада на
Сграда № 3 (ПИ 61710.502.409). На терен липсва материализация, част от
северната фасада е премахната, има временна ограда, която не съвпада с
отразеното в КК. В общината няма преписка/регулационни сметки за промяна
на тази граница. Разликите „чупка“ и „права линия“ в отделни копия от стари
планове са картографска генерализация, няма правна промяна. Заключението
по допълнителната СТЕ обаче извършва полеви геодезически измервания на
части от сградите и констатира приблизително 25 см. отместване на стенните
плоскости спрямо графиката от 1971 г., поради което дава: Вариант 1 чисто
графично наслагване (1971 - 2008) без полева корекция – в този вариант се
прави извод за навлизане общо с 3,08 кв.м.; Вариант 2 с полева корекция на 25
см и координати (БГС 2005) – съответно се прави извод за навлизане
приблизително 6,00 кв.м. И при двата варианта трасето на границата е едно и
също – по северната фасада на сграда № 3. Разликата е количествена и
произтича от липсата на материализирана стена на терен. Първо,
представянето на два варианта не разколебава изводите, а демонстрира
методическа прозрачност, доколкото Вариант 1 отразява чисто графично
съвместяване (КП 1971 - КККР 2008), а Вариант 2 добавя полеви геодезически
измервания и коригира отчетеното 0,25 m отместване при липса на
материализиран белег (северна фасада). И при двата варианта обаче, трасето
на границата е едно и също (по северната фасада на сграда № 3), различието
засяга само количественото навлизане, поради което съдът възприема
варианта с мерна проверяемост и координатна индивидуализация, т.е. Вариант
2. Отчетеното ориентировъчно отместване 0,25 m между графичното
съвместяване и полевите измервания е в рамките на очакваното, обяснимо е с:
картографска точност и дебелина на линията в плановете; от съвместяването
на различните системи при трансформацията; липса на материализиран белег
на терен (премахната северна фасада, разлика зид/облицовки). Корекцията е
отчетена във Вариант 2 чрез реални геодезически измервания и координатна
индивидуализация (БГС 2005), което прави линията повторимо проверима и
годна за материализация при непроменено трасе. Поради изложеното, съдът
възприема Допълнителната СТЕ във Вариант 2 като по-надежден и изпълним
подход. Той надгражда графиката с реални геодезически измервания,
предоставя координати (БГС 2005) и трасировъчни планове, а и свежда до
минимум риска от нов спор при изпълнението. Дори да не се зачете полевата
корекция, Вариант 1 също установява навлизане.
Доводите на ответниците по първоначално предявения иск и ищци по
насрещния, които сочат необходимост от установяване на всички граници на
имотите, не може да бъде възприет, тъй като предмет на делото е граница
между два съседни имота. Площта е функция от границите, отразяването им
КККР е административна последица. Дори да се установява грешка в КККР,
липсва преписка/регулационни сметки, заповед за изменение. Ако и да се
твърди, че границата следва да преминава, както е отразена в плана по 1971 г.,
според заключението планът от 1971 г. и КККР от 2008 г. сочат една и съща
такава – северната фасада на сграда № 3.
С оглед посоченото съдът приема, че главният иск по чл. 108 ЗС е
12
основателен до размера, определен по Допълнителното заключението по СТЕ
във Вариант 2, което установява навлизане на сграда № 3 от ПИ 409 в ПИ 407
и се дължи предаване на владението върху реалната част, индивидуализирана
по координати (БГС 2005) съгласно приложените трасировъчни планове и
координатни регистри (Прил. № 7 – 8 към Допълнителната СТЕ). За разликата
над тази площ до заявените 10 – 11 кв.м., искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Производството следва да се прекрати в частта, в която е
формулирано искане за признаване за установено, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 61710.502.407 по КККР на град Разград с
площ от 301 (триста и един) квадратни метра, доколкото липсва правен
интерес, спорът между страните касае само заявените в нарочна скица,
придружаваща ИМ, квадратни метри по общата граница с имот ПИ
61710.502.409.
По предявения насрещен иск: По него се претендират конкретно 7 кв.м.
от ПИ 61710.502.407 като собственост на ищците. След възприемането от
съда на общата граница по Допълнителното заключението по СТЕ, обсъдено
вече по-горе, се установява че спорната част попада в имота на ответницата.
Обстоятелството, че първоначално предявения иск е уважен до размера от 6,00
кв.м., а не претендираните, не води до извода, че остатъка принадлежи на
другата страна. Претендираните 7 кв.м. са неиндивидуализирани, липсват
правопораждащи факти (титул/давност). Тезата почива на предполагаема
грешка в КК, която не се доказа, поради което насрещният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските: Ищцата/ответница по насрещния иск претендира
направени разноски в размер на общо 1698,56 лева (1000 лева за адвокатско
възнаграждение, 148,56 лева за държавни такси и 550,00 лева за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ). Ответниците/ищци по насрещния иск
претендират направени разноски в размер на 2900,00 лева (2000 лева за
адвокатско възнаграждение – поравно по предявените искове, 300 лева
разноски за транспорт и 600,00 лева за възнаграждение на вещо лице по
допълнителната СТЕ). На основание чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно изхода на спора. Съдът разпределя поравно адвокатските
възнаграждения на двете страни по предявените главен и насрещен иск. С
оглед изхода на спора ответниците дължат на ищцата 613,24 лева, а ищцата –
795,45 лева. Насрещният иск е изцяло отхвърлен, поради което ищците по
него дължат на ответницата по насрещния сумата от 574,28 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта му, с която се
иска да се признае за установено, че Р. К. М. c ЕГН-********** от град
Разград, ***, е собственик на целия недвижим имот, находящ се в град
Разград, ***, представляващ поземлен имот с идентификатор №
61710.502.407 по КККР на град Разград с площ от 301 (триста и един)
квадратни метра, поради липса на правен интерес.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ф. А. с ЕГН-
********** и Н. Ф. А. с ЕГН-**********, и двамата от град Разград, ***, че Р.
К. М. c ЕГН-********** от град Разград, ***, е СОБСТВЕНИК на РЕАЛНА
13
ЧАСТ с площ 6,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 61710.502.407 по
КККР на гр. Разград, отразена в Приложение № 3 (вариант 2): Комбинирана
скица по Допълнителната СТЕ за визуализация, индивидуализирана с
координати на гранични точки по Трасировъчен план към комбинираната
скица в Приложение № 7 и Приложение № 8 за материализация на терен,
които се прилагат и съставляват неразделна част от решението, и ОСЪЖДА
на основание чл. 108 Закона за собствеността Н. Ф. А. с ЕГН-********** и Н.
Ф. А. с ЕГН-********** да предадат владението върху тази реална част на Р.
К. М. c ЕГН-**********, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над реалната част, отразена по-горе, до претендираните 10 – 11
кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н. Ф. А. с ЕГН-
********** и Н. Ф. А. с ЕГН-**********, и двамата от град Разград, ***,
срещу Р. К. М. c ЕГН-**********, от град Разград, ***, насрещен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Н. Ф.
А. и Н. Ф. А. са собственици на реална част с площ от 7 кв.м., обозначена в
жълт цвят при граници на тази реална част: точки 1, 2 и 3 на актуална Скица
№ 15-481259-13.05.2024 г. на СГКК – Разград от имот с идентификатор ПИ
61710.502.407.
ПРИЛАГА към настоящото решение и ОБЯВЯВА за неразделна част от
него: Комбинирана скица - Вариант 2 (Приложение № 3 към Допълнителната
СТЕ); Трасировъчен план към комбинирана скица (Приложение № 7 към
Допълнителната СТЕ); Координати на гранични точки по Трасировъчен план
към Комбинирана скица (Приложение № 8 към Допълнителната СТЕ).
ОСЪЖДА Н. Ф. А. с ЕГН-********** и Н. Ф. А. с ЕГН-**********, и
двамата от град Разград, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. К. М. c ЕГН-**********, от
град Разград, ***, сумата от 1187,52 лв. (хиляда сто осемдесет и седем лева и
52 стотинки) за направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Р. К. М. c ЕГН-********** от град Разград, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Ф. А. с ЕГН-********** и Н. Ф. А. с ЕГН-**********, и
двамата от град Разград, ***, сумата от 795,45 лв. (седемстотин деветдесет и
пет лева и 45 стотинки) за направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
14