О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1153 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти шести въззивен състав
На двадесет и първи
юни, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 859 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив, чрез
процесуален представите ю.к. Николов, срещу Решение №1029/07.05.2019г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№9071 по описа за 2018г., с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на Д.Т. Тмова сумата 410.56 лева – платена без
основание фактура №**********/19.09.18г., начислена по партидата на ищеца с
клиентски номер *********, ИТН 2605754, за периода 120.11.2016г. –
18.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,
до окончателното й изплащане.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за неправилно,
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закони претендират отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Според въззивното дружество,
фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а
правните изводи – на закона. Доказателствата са тълкувани превратно и в полза
на ищеца, а се пренебрегнати важни обстоятелства.
С
позоваване на съдебна практика – Решение №118/18.09.2017г., по т.д.№961/16г. на
ВКС, въззивникът намира, че не е необходима промяна в Общите условия на
дружеството, с оглед приемане на ред за уведомяване на клиента, т.к. в старите
такива е предвиден реда, съобразно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В тази
връзка е направен анализ, изложени са съображения и е посочена съдебна
практика.
Изложени
са аргументи и е направен анализ, във връзка с действието на ПИКЕЕ/13.11.2013г.
като подзаконов нормативен акт и в тази връзка са оспорени като
незаконосъобразни мотивите на първоинстанционния съд.
На
последно място подробни аргументи са развити по въпроса за необходимостта от
установяване на виновно въздействие върху СТИ, за обосноваване на извода за
обективна отговорност на потребителя при констатираните от служители на
оператора несъответствия, отразени в констативния протокол от метрологическата
експертиза. Развити са съображения за характера на този протокол като
доказателствено средство. Според въззивника по делото е безспорно установена
нерегламентирана външна намеса върху СТИ, поради което сумата е дължима от
ищеца.
Не са
направени доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК
се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на
16.05.19г., чрез процесуален представител ю.к.Чернаева. Въззивната жалба е подадена по пощата на
20.05.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен срещу
него е уважен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца
Д.Т.Т. на 06.06.19г., чрез адв.К.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор. В него е заявено становище за оспорване на жалбата, потвърждаване
на решението.
Споделят се изводите на съда за тежестта на доказване от
страна на ответника на предпоставките за издаване на едностранна коригираща
фактура, които не са били доказани.
Подробен анализ е извършен на приетите, въз основа на
законова делегация ПИКЕЕ, тяхното действие, отмяна и липсата на нови такива, за
да се обоснове извод за липса на нормативна уредба, ред и и предпоставки за
проверка на техническата неизправност на СТИ, респ. – да извършва едностранна корекция на сметките.
На следващо място подробни аргументи са изложени относно
липсата на доказателства за компетентността на лицата, извършили проверката, относно
липсата на такива СТИ да е монтирано изправно и да е минало нужните
проверки. Аргументи са изложени и за
противоречие на коригиращите сметки на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на СЕ от
05.04.2006г.
Подробни съображения са развити относно противоречия на
нормата на чл.82 ЗЗД. На последно място според въззиваемия, е нарушена
разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.120, ал.3 ЗЕ;
посочена е съдебна практика.
Не са направени доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №859/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 17.06.
19г. – на 15.07.2019г. от 14.20 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба ДА СЕ ВРЪЧИ на
въззивника, ведно с призовката.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.