№ 294
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110122150 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено че И. Д. А. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 2 919,90 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 416,39 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата 26,39 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 5,14 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г.
до 19.10.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в
гр. София, община „Оборище“, АДРЕС, аб. № 29793, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023 г. по ч.гр.д. 60643/2023г. по описа
на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът И. Д. А. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с оспорва исковете. Твърди, че считано от 2019г. не е
получавал фактури от продавача на ТЕ. Сочи, че с електронно съобщение от
1
16.03.2020г. е поискал корекция на заявените количества. Поддържа, че за периода от
2021г. до 2023г. е заплатил на ищеца сумата от общо 4 600 лв. Посочва, че не е
информиран и за размера на изравнителните сметки, нито за дължими или надвзети
сума за периода до м.05.2022г.
Третото лице помагач на страната на ищеца "МХ Елвеко" ЕООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 60643/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 28.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу И. Д. А. да заплати следните суми: сумата 2 919,90 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
02.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 416,39 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата 26,39 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,14 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 16.10.2021 г. до 19.10.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №
7, находящ се в гр. София, община „Оборище“, АДРЕС, аб. № 29793.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
2
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че през процесния период ответникът И. Д. А. е бил собственик на
недвижимия имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, община
„Оборище“, АДРЕС. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е
и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен №
29793.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
3
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "МХ Елвеко” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици от 27.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало пет броя отоплителни тела с
поставени ИРРО, както и един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение,
че разпределението на топлоенергията, както и изчисляването на топлата вода е
извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответника
сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 3387,63 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като
от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период. Ищецът претендира сума в по-малък размер – 2 919,90
лв.
Спорен по делото е въпросът дали това вземане е погасено от ответника чрез
плащане.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че
ответникът действително е извършил твърдените от него на 10.12.2021г. и на
27.03.2023г. плащания в полза на ищеца в общ размер на 467,79 лв., които са
постъпили и са отразени в счетоводството на дружеството. Съгласно констатациите на
вещото лице със същите са погасени задължения по обща фактура № ********** от
31.07.2021г. за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., както и по обща фактура №
********** от 31.07.2022г. за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. Отделно от това
вещото лице е посочил, че плащанията са съобразени от ищцовото дружество и не са
4
част от исковата претенция. В допълнение е посочил, че останалите приложени от
ответника по делото платежни нареждания не касаят погасяване на задължения за
процесния период. При разпита си в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК
експертът е уточнил, че плащанията извършени на 11.12.2023г. и на 11.03.2024г. са
послужили за погасяване на задължения за ТЕ извън процесния период. Съгласно
заключението на ССчЕ за процесния период задълженията възлизат на сумата 2919,90
лева, поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.14 от делото/,
че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода
от 01.08.2021г. до 30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 26,39 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 102,10 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 824,76 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК /в размер на 50,00 лв./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е заявил искане, а и не е представил доказателства да е сторил такива, не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че И. Д. А., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 919,90 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от
02.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 26,39 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 7,
находящ се в гр. София, община „Оборище“, АДРЕС, аб. № 29793, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023г. по ч.гр.д.
60643/2023г. по описа на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 416,39 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до
19.10.2023г., както и иска за сумата 5,14 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.10.2021г. до
19.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Д. А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 824,76 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство и сумата 102,10 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "МХ Елвеко" ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6