Решение по дело №4773/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           18.01.2018 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                               гражданско отделение

На осемнадесети декември                                                  две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

                                            

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

 

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 4773 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  121/2017г. на ВРС заповед по чл. 417 ГПК вземане за сумата от:  4500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), дължими по запис на заповед, издаден на 06.02.2014 год. в гр. Варна от Б.П.З. в полза на М.К.Д., с падеж 25.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи, че на 09.01.2014г. ищецът с писмен договор за заем предоставил на ответника 4000лв. с падеж за връщането им на 25.01.2015г. На 06.02.2014г. с писмен договор за заем предоставил на ответника 500лв. с падеж за връщането им на 25.02.2014г.  Като обезпечение на заетите суми на 06.02.2014 год Б.П.З. издал в полза на М.К.Д. запис на заповед с посочен в него падеж на 25.02.2014 год. Падежа за плащане по ценната книга настъпил, но изпълненение не последвало. За принудителното събиране на задължението поемателят подал заявление по чл. 417 ГПК, като съдът издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 117/2017г. на ВРС. Ищецът бил уведомен, че срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което в изпълнение на дадените му указания, предявил в едномесечен срок настоящия установителен иск за вземането си срещу длъжника. Моли исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва изцяло иска. Сочи, че с ищеца се познават от 1982-83г. В периода от 07.2013г. до 06.2014г. ищецът е бил управител на работодателя му „Миген” ЕООД. През 2016г. ответникът предявил иск срещу „Миген” ЕООД за неплатени трудови възнаграждения, по който е налице висящо производство. Сочи, че е налице друг запис на заповед от 09.01.2014г., който е издаден във връзка с посочения в исковата молба договор за заем от същата дата, за което е налице писмено признание изходящо от ищеца. Сочи, че посочения в договора за заем от 09.01.2014г.  падеж е на 25.01.2015г., а падежа на представения запис на заповед от 06.02.2014г. е 25.02.2014г., като на последната дата поемателя по ценната книга не се е явил за да получи плащане на уговорения адрес, поради което не е налице повод за завеждане на делото. Сочи, че уговореното разсрочено плащане с договора за заем е било предвид трудовата му заетост при ищеца, като последния с неплащането на трудовите му възнаграждения сам е възпрепятствал изпълнението на задължението за връщането на заема. Твърди, че не е имал воля да се задължи с процесния запис на заповед, като оспорва истинността му относно авторството на текста и подписа, оспорва и авторството на подписа на договор за заем от 06.02.2014г.  

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 121/2017г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на М.К.Д., ЕГН ********** против Б.П.З., ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – договор за паричен заем от 09.01.2014г.; договор за паричен заем от 06.02.2014г.; саморъчно написан текст от 09.01.2014г.; справка от ТД на НАП за лице Б.П.З.; Заповеди с № 172/02.08.2013г. и № 201/31.08.2013г.; удостоверение за семейно положение от 20.04.2017г.,  се установява, че:    на 09.01.2014год. между  Б.П.З. като заемател и М.К.Д. като заемодател бил сключен писмен договор за предоставяне в заем на сумата от 4000 лв., като в договора било удостоверено предаването на сумата. Предоставеният кредит следвало да бъде върнат до 25.01.2015г.   Между същите страни и в същото им качество на 06.02.2014г. бил сключен договор за заем за сумата от 500 лв., която следвало да бъде върната до 25.02.2014г., и в договора било удостоверено предаването на сумата. На 06.02.2014г. Б.П.З. издал запис на заповед в полза на М.К.Д. за сумата от 4500 лева с падеж на 25.02.2014г. На 09.01.2014г. М.К.Д. удостоверил писмено, че запис на заповед издаден на същата дата от Б.П.З. обезпечава сключен помежду им договор за заем от 09.01.2014г. за сумата от 4000лв. С писмени заповеди „Миген” ЕООД командировало Б.П.З. в ЕС със задача да извършва транспортни услуги с товарен автомобил за период от 03.08.2013г. до 30.09.2013г. В периода от м. 08.2013г. до 06.2014г. Б.П.З. било осигуряван от работодател „Миген” ЕООД.

От заключението по приетата СПЕ се установява, че подписите положени в графа издател на запис на заповед от 06.02.2014г. и договор за заем от 06.02.2014г. са положени от Б.П.З.. Ръкописно изписаната сума в договор за заем от 06.02.2014г. е изписана от същото лице изписало останалота част от ръкописния текст в документа.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 538 ал. 1 вр. чл. 535 вр. чл. 486 ал. 1 т. 4  ТЗ вр. чл. 44 ЗЗД и  чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД.

            Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

            Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В разглеждания случай в контекста на изложените от страните твърдения, на които основават правата си, ищецът следва да докаже наличието на редовна от външна страна ценна книга, с която ответникът е поел задължение да му заплати сума от 4500лв., настъпилия падеж на задължението, наличието на посоченото каузално правоотношение във връзка с ценната книга - договори за заем между страните и предадена по тях на ответника сума в размер на 4500 лв. Респ. ответинкът - че е платил на ищеца сумата посочена в записа на заповед сума или, че задължението по ценната книга е погасено по друг правнорелевантен способ,

По своята същност записа на заповед има двоен характер – ценна книга и едностранна сделка. В качеството си на едностранна сделка записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. За редовността от външна страна на записът на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са императивно уредени в чл. 535 ТЗ. За неуредените въпроси чл. 537 от същия закон препраща към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят приложение, а с Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по т.д. №1 от 2004г. по описа на ВКС, ОСТК са дадени допълнителни задължителни указания, относно необходимото съдържание на записа на заповед.

След извършена проверка за съответствие на представения по делото оригинал на запис на заповед с цитираните текстове на ТЗ и задължителната практика на ВКС, настоящия съдебен състав намира, че представения документ е редовен от външна страна. Същия е изготвен в писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед", както под формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 вр. чл. 486 ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден – 25.02.2014г., в която хипотеза е приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ. Предвид гореизложеното съдът намира, че представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК – запис на заповед е годен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.

Относно разпределението на доказателствената тежест в спорове с предмет задължение по запис на заповед е налице задължителна съдебна практика обективирана в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия казус ищецът по делото още с исковата молба сочи наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издадена процесната ценна книга, поради което като предмет на делото се въвежда и изпълнението на задължението му по процесните писмени договори за заем. По делото се установява, че заемодателят – ищец е предал на заемателя ответник сумата от общо 4500 лева в деня на подписване на двата договора, като това е удостоверено и в текста им, който в тази си част има характер на разписка. Настъпил е и падежа за плащане уговорен в тези договори. В случая съдът намира за установена и връзката между процесните два договор за заем и записа на заповед, който е издаден хронологично едновременно с подписване на втория от договорите – на 06.02.2014г.

От изходящия от ищеца писмен документ се установява, че е налице издаден и друг запис на заповед от 09.01.2014г. за обезпечаване на вземането по договор за заем от 09.01.2014г.  В тази насока съдът намира за релевантни обстоятелствата, че този ръкописен документ е с дата 09.01.2014г. като от това следва, че е издаден на същия ден, в който е издаден цитирания в него записа на заповед и процесния договор за заем. От това следва, че е правно и житейски издържано твърдението на ищеца, че с подписване на втория договор за заем е върнал на ответника ценната книга от 09.01.2014г., като вместо него за обезпечаване на задължението и по двата договора за заем е издаден нов запис на заповед – процесния. Действително е налице разминаване в уговорените падежи по договор от 09.01.2014г. и процесния запис на заповед, но преценено в съвкупност с наличието в конкретния казус на втори последващ договор за заем с падеж съвпадащ с този на ценната книга, съдът приема, че страните са преуредили своите взаимоотношения с последващите сделки помежду им. Отделно от това следва да се вземе предвид, че ответникът твърди връзка между процесния договор за заем от 09.01.2014г. и друг запис на заповед, но не сочи, че е изпълнил задължението си по каузалното или абстактното правоотношение да върне заетата сума от 4000лв. /т.е тя е дължима/. За пълнота следва да се отбележи, че разминаването в падежите би било меродавно при положение, че този посочен в договора за заем не е настъпил, което в случая не е така.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземането с основание Глава „ХХХІ” от ТЗ следва да бъде изцяло уважен.

Предвид изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива следва да бъдат определени на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и съобразно представените доказателства за платена държавна такса и реално заплатено възнаграждение на представлявалия го упълномощен адвокат – договор за правна помощ, в общ размер на 590 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 590лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10, че съществува паричното вземане присъдено с издадена по ч.гр.д. №  121/2017г. на ВРС заповед по чл. 417 ГПК за сумата от: 4500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), дължими по запис на заповед, издаден на 06.02.2014 год. в гр. Варна от Б.П.З. в полза на М.К.Д., с падеж 25.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10  да заплати на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 590 лева представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 590 лева представляваща разноски по ч.гр.д. № 121/2017г. на ВРС

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: