№ 16744
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110161798 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Д. Х. Л., ЕГН **********, в качеството му на вещен
ползвател на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ******,
съществуването на вземане в размер на сумата от 957,48 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 74,37 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021
г. до 03.07.2023 г., и 1,49 лв., представляваща лихва върху платена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 25.04.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39228/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че топлоснабденият
имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от /фирма/ съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Д. Х. Л., ЕГН **********,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, тъй
като твърди, че не е собственик на процесния имот от единадесет години и няма
адресна регистрация на този адрес. Твърди, че е уведомил /фирма/ за прекратяване на
взаимоотношенията преди 11 години писмено и по телефон. Моли за отхвърляне на
исковете. Отделя за безспорно между страните, че до топлоснабдения имот е
1
доставено твърдяното количество топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност, както и че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение на
претендираната от ищеца стойност.
Третото лице –помагач не е взело становище по предявения иск.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подадено е възражение от Д. Л. в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39228/2023 г. по описа на СРС. В срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, който е допустим.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. За уважаване на исковете по чл. 86 ЗЗД: В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В тежест
на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства
наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия – нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, том I, рег. № ***,
дело № ** от 2012 г., по силата на който Д. Л. прехвърля апартамент № 4, находящ се в
/адрес/ етаж на Зорница Д.Л. Ц., като си запазва в своя полза вещното право на
ползване на процесния апартамент пожизнено и безвъзмездно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, е прието, че посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди дължат цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови
нужди в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция
2
или нейно самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване върху самостоятелен обект в сградата. При учредено ограничено вещно
право на ползване задължение да плаща разноски, свързани с ползването на имота, в т.
ч. и разходите за доставената топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на
собственика – чл. 57, ал. 1 ЗС. По делото не е установено през периода м. 05.2020 г. до
м. 04.2022 г. правото на ползване да е било прекратено или собственикът на
апартамента да е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота
топлинна енергия, доколкото видно от събраните доказателства/фактури, изравнителни
сметки, талон за отчет от 19.05.2022 г., носещ подпис на потребител/, партидата е
открита и се води и в процесния период на името на ответника Д. Л.. Ето защо, по
делото не се установява договорното правоотношение между страните да е било
прекратено, както твърди ответника.
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и
ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ /
приложимата редакция след 17.07.2012 г./. Следователно, между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, поради което задължено лице да заплаща стойността на потребената топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение е вещният ползвател.
В хода на производството между страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а и се установяват от събраните по делото
доказателства, че ищецът е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в /адрес/, с абонатен № ****** в твърдените с исковата молба количества
на стойност 957,48 лева за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от 15.08.2021 г.
до 03.07.2023 г., а като размер не се оспорва от ответника.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът намира същия за неоснователен. С общите
условия, приложими към договора, не е регламентиран падеж на това задължение,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът
не твърди и не установява да е отправил до ответника покана за заплащането на
цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава. Следователно искът
за сумата в размер на 1,49 лв., представляваща мораторна лихва в периода от
15.08.2020 г. до 25.04.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 74,89 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските
за исковото производство на ищеца в размер на 74,89 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Х. Л., ЕГН
********** дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на 957,48 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ****** за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 74,37 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021
г. до 03.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39228/2023 г. по описа на
СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,49 лв., представляваща
лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
15.08.2020 г. до 25.04.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Х. Л., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 74,89 лева, разноски за
заповедното производство и 74,89 лева, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4