Р Е Ш Е Н И Е № 260780
гр.Пловдив, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица
Марджева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7700 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 326.20 лева, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 29.11.2019г. на ****** и ликвидационни
разходи и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване.
Ищецът- „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е настъпило събитие– ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети
на застрахован при него автомобил „****”. Твърди, че причина за настъпване на ПТП
е преминаването на автомобила през необозначен и необезопасен бордюр
на ремонтиран участък от пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания. Отремонтирането на автомобила било извършено в сервиз,
а за отстраняването на щетите било определено и платено обезщетение от 311.20
лева, претендира и 15 лева за ликвидационни разходи. Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът. Моли искът да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидна застрахова за
автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с вредите. Не било
отчетено и поведението на водача на автомобила. Оспорва претенцията за
ликвидационни разноски. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ:
В тежест на ищеца
е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са
нанесени посочените вреди на
автомобила и размера на
обезщетението.
От приетите по
делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение с
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД за застраховка „Каско +”, обективирана в полица от
14.02.2019г. за „****”, с рег. № ****, с период на валидност от 17.02.2019г. до
16.02.2020г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие- 29.11.2019г.
От протокол за
ПТП от 29.11.2019г. се установява, че на посочената дата в ****, управляваният
от водача М.Г. лек автомобил „Мазда”, е преминал през стеснен поради изкопни
работи участък от пътя и удря предна дясна гума в изпъкнал бордюр.
Същият е отразен в схемата на протокола с триъгълник, навлизащ от тротоара към
платното за движение на автомобила. Относно тази констатация, протоколът се
ползва с обвързваща доказателствена сила, защото органите на МВР са посетили
мястото на инцидента и са констатирали фактическото състояние. Протоколът не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на
ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Последният
обаче се установява от събраните гласни доказателствени средства. Свидетелката Г.
сочи, че е в дясно на улицата е имало издаден бордюр, на който е спукала предна
дясна гума. Свидетелката е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от
нея обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от
останалите събрани доказателства, в това число от протокола за ПТП, в който е
изрично отразено наличието на изпъкнал бордюр и приетата САТЕ. Ето защо
показанията й следва да бъдат кредитирани.
От приетата по
делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява
наличието на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените
щети.
На 03.12.2019г.,
е подадено уведомление за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е
определил сума от 311.20 лева, която е изплатена на дружеството отстранило
щетите. От представените по делото общи условия е видно, че настъпилото събитие
представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия
договор. Подписването на общите условия от страните по застраховката не е
необходимо, като в подписаната полица е налице изрично препращане към тях.
След
извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в
правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че
пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото),
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответното
препятствие- изпъкнал бордюр, с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1,
изр. първо ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка
с обозначаване на изпъкналия бордюр до ремонтирането му е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Налице е
основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 480.90 лева. Посочената
стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Не може да се
сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче
не се установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя- изпъкнал бордюр, е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в
хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре
„пред всяко предвидимо препятствие”. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
В действителност
от показанията на свидетелката Г. и протокола за ПТП се установява, че
преминаването на автомобила близо до бордюра е наложено от наличието на изкоп
върху пътното платно до строяща се кооперация. Дори тази дейност е била извършена
от трето лице, без разрешението на ответника, неговата отговорност не може да
бъде изключена, защото причина за инцидента е изпъкналият бордюр. Т.е. налице е
конкретно неправомерно бездействие на служители на общината или други лица, на
които е възложила поддръжката. При това положение дори да се приеме, че вредоносното
събитие е причинено от неколцина, съответно не само ответника, но и други лица,
следва да се отчита, че те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите. Съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на
съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а
съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото
задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет
на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между
длъжниците. В този смисъл: Решение
по гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, III г.о.
Съгласно чл.
410, ал. 1 ЗК, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. От приложените към исковата
молба документи се установява, извършването на разноски за определяне на
обезщетението, тъй като е направен оглед на щетата и оценка на нейния размер.
Поради това и тази претенция се явява установена по основание. Относно размера,
на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че стойността на дейностите за
приключване на щетата е по-голяма от претендираните 15 лева.
Предвид всичко
изложено до момента предявената претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в размер на 50 лева ДТ, 150 лева за САТЕ, 20 лева
за свидетел и 168 лева за адв. възнаграждение. Други разноски не за изплащани
по делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от *****, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД ЕИК *********, сумата от 326.20 лева- главница регресно вземане съставляващо размера на застрахователното обезщетение, платено от
дружеството на основание договор за застраховка
"Каско+”, сключена със застрахователна полица от 14.02.2019г. за автомобил „****” с рег. № **** , във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 29.11.2019г. в
*****, при което автомобилът удря необезопасен изпъкнал бордюр на пътното платно и ликвидационни разходи; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.07.2020г. до окончателното й погасяване, както
и сумата от 388.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.