РЕШЕНИЕ
№ 4035
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110101141 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. М. М., гр. *, с която
срещу ЗД „*“ АД, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени
имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът Н. М. М. твърди, че на *г., в гр. *, ул. „*“, собствения му
автомобил „**", с per. №*, бил блъснат от л.а. „**", с per. № *, управляван от **. Сочи, че на
тази дата управлявал автомобила си и се движил по ул. „**“ , като в този момент *,
излизайки на заден ход от паркинг го блъснала. За настъпилото ПТП попълнили двустранен
констативен протокол и за виновен посочили *. Излага, че лекият автомобил на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била
действаща към датата на събитието. Сочи, че на *. е уведомил застрахователя за събитието,
извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите.
Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в
общ размер на 5 300 лв. Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен
иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „*“АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП, вината на водачът на л.а. *, както и
предявяването на претенция от ищеца пред него. Излага, че е изплатил на ищеца
обезщетение по щетата в размер на 764,14 лв. Не оспорва кои са увредените детайли,
степента на ремонт, както и причинната връзка. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за завишен, като излага подробни
съображения в тази насока. Счита, че е налице тотална щета и релевира възражение за
приспадане на запазените части от размера на претендираното обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на иска,
като същият да се счита предявен за сумата от 2 520 лв. Ищецът поддържа иска, съобразно
направеното изменение и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил **", с per. № *, от което
е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия. Представено е удостоверение за
техническа изправност на автомобила за периода 24.06.2024 г. – 24.06.2025 г.
Установява се от представения двустранен констативен протокол за ПТП от *г., че на
същата дата около 07,30 ч. в гр. *, ул. „**“ лекият автомобил на ищеца е бил блъснат от л.а.
„**", с per. № *, управляван от **. Като виновна е посочена водачката на л.а. *, който при
излизане от паркиране на заден ход е блъснала движещия се по пътя автомобил на ищеца.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновната водачка, за което е представена,
декларация и опис на щети, от което следва, че увредените детайли са предна врата лява,
задна врата лява, праг ляв, задна броня, спойлер заден, заден калник ляв, алуминиева джанта
лява. Валидността на застраховката „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП се
установява от представената справка от Гаранционен фонд. Представено е искане за
заплащане на обезщетение, декларация и опис и от **до застрахователя. Представено е
преводно нареждане, че застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 764,14 лв. по
заведената щета.
От заключението на вещото лице А. В. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че средната пазарна стойност на щетите по процесния автомобил е
в размер на 3 289,32 лв. Вещото лице е установило механизма за настъпване на ПТП, който е
в причинна връзка с констатираните увреждания по автомобилите. Водачът на л.а. *е имал
възможност да възприеме движението на другия участник, но не е имал време да спре преди
мястото на удара. Уврежданията не са довели до тотална щета, доколкото стойността на
автомобила е 6 335 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането (не се спори), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „**", с per. № *, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди
в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да
докаже, че е налице съпричиняване, определеното по процесната застрахователна претенция
обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от
ищеца имуществени вреди, че е заплатил същото.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за „**", с per. № *, валидна към датата на
ПТП, настъпило на *г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от
които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил
застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна
2
претенция, по която е заплатена сумата от 764,14 лв.
След като застрахователят извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение по
заведената щета, то същият е приел механизма на настъпване на произшествието, като в
настоящото производство може да оспорва единствено размера на вредите. Въпреки това от
заключението на вещото лице се установява, че ищецът няма вина за настъпване на ПТП,
като същият не е допринесъл за настъпването на вредите, поради което не е налице
съпричиняване.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за
възстановяване на автомобила (части и труд) към датата на увреждането е 3 289,32 лв.
Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 764,14 лв., като е останала дължима сумата
от 2 525,18 лв. Не е налице тотална щета, доколкото пазарната стойност на автомобила е
6 335 лв.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 2 520 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 991 лв., от които 101 лв. заплатена държавна такса, 150 лв.
депозит за експертиза и 740 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 2 520 лв. /две хиляди
петстотин и двадесет лева/, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата
3
лява, задна врата лява, праг ляв, задна броня, спойлер заден, заден калник ляв, алуминиева
джанта лява на собствения на ищеца лек автомобил марка „**, с per. № *, причинени в
резултат на реализирано на *г. в гр. *, ПТП по вина на водача на л.а. марка „**", с per. № *,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗД „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „**, сумата от 991 лв.
/деветстотин деветдесет и един лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца по следната банкова
сметка с титуляр Еднолично адвокатско дружество „К. М.“ в **– IBAN *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4