Присъда по дело №903/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260002
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20205310200903
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С Ъ  Д  А

Номер

 

              Година

2022

 

Град

Асеновград

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

   Асеновградският районен

съд   

Четвърти наказателен

    състав

 

На

           Осми март

 

 

Година

2022

 

В публично заседание в следния състав:

                    Председател:  

Стефка Пашова

 

    Съдебни заседатели:

 

 

 

 

Секретар:

Юрия Кискинова

 

Прокурор:

 

 

като   разгледа    докладваното    от

Съдията

 

Наказателно частен характер дело номер

 903

  по описа за     

 2020

година.

 

 

                   П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.Л.С.: ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно  образование, пенсионер, женен,  неосъждан, за  ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2020г. в с. Белица общ. Лъки е причинил на частния тъжител А.Ш.З. с ЕГН **********, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето, контузия и кръвонасядания на двете очи - клепачите и очните ябълки, кръвонасядания, драскотини, травматични отоци по главата и по лицето, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание – ГЛОБА  в размер на 1 000лв. (хиляда), платима в полза на Държавата.

На основание чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия  Ф.Л.С. с ЕГН **********, да заплати на частния тъжител А.Ш.З. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв.(шест хиляди) причинени в резултат на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, представляващи болки, страдания и неудобства от причинени на 07.10.2020 г. увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядания, драскотини, травматични оттоци и разкъсно-контузно рани по главата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 07.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА  подсъдимия Ф.Л.С. с ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски в размер на 240.00 лева (двеста и четиридесет) по сметка  на РС – Асеновград, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

         На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА  подсъдимия Ф.Л.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител А.Ш.З. с ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер 1412.20 (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 20 ст.), от които 1 200лв. (хиляда и двеста); възнаграждение за адвокат; 190.00 лв.(сто и деветдесет) възнаграждение за СМЕ; 4 лв. за 2 бр. банкови комисионни за превод на суми; 15.00лв.(петнадесет) държавна такса за образуване на делото и 3.20 (три лева и 20 ст.) за преписи от книжа по делото.

 

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателства 1бр. СД диск от тел. 112 - приложени по делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на определението в сила.

Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд - гр. Пловдив.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

по нчхд № 903.2020г. по описа на Районен съд Асеновград, четвърти наказателен състав

 

Съдът е сезиран с частна тъжба от А.Ш.З., ЕГН – ********** с адрес: ***, срещу подсъдимия Ф.Л.С., ЕГН – ********** с адрес: ***, за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

 

С частната тъжба е приет за съвместно разглеждане и граждански иск за сумата от 6000 лева – шест хиляди лева, за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и нудобства от причинените на частния тъжител на 07.10.2020г. увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядания, драскотини, травматични отоци, разкъсни контузни рани по главата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.

 

Частният тъжител А.Ш.З. е конституиран и като граждански ищец по делото.

 

 

По същество:

 

Подсъдимият не се признава за виновен. В заседанието по същество не се явява.

Частният тъжител чрез упълномощеният си повереник - адвокат Х., пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на справедливо наказание, за уважаване в пълен размер на гражданския иск и за присъждане на направените по делото разноски.

 

 

По фактите:

 

Подсъдимият Ф.Л.С. не е осъждан. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Сщият е женене и трудово ангажиран, с добри характеристични данни.

 

Кметският наместник на село Белица, където живеят подсъдимият и частният тъжител – свидетелката З.М.Б. познава и двамата.

 

За частния тъжител А.Ш. сочи, че е работливо момче, а за подсъдимия Ф.С. сочи, че при употреба на алкохол, което се случва често, той става конфлитен и заядлив. Двамата не са били приятели. Имали са преди време спор за агне, като и за това, че частният тъжител не е свидетелствал когато съпругата на подсъдимия е имала нужда от неговите показания. Като цяло отношенията ми не са добри.

 

В центъра на село Белица има кръчма и магазинче, както и беседка.

 

Свидетелят К.Ш.З. е брат на частния тъжител А.Ш.З.. До къщата на частния тъжител се стига по една пътека, която е стръмна, но не е много широка, но не е и тясна. По нея няма камъни, цялата е затревена.

 

 На 07.10.2020г. когато свидетелят К.Ш.З. се връщал от работа, частният тъжител А.Ш.З. заедно с негов съселянин – свидетелят  Ю.А., били заедно двамата  в барчето и пиели ракия. Свидетелт К.Ш.З. взе лекия автомобил на частния тъжитл, тъй като го видял, че употребява алкохоли  с него се прибрал в дома им. В това време, частният тъжител А.Ш.З., изпил заедно със свидетеля Ю. А., по няколко големи чаши ракия всеки. В същото време, подсъдимият Ф.С. бил със съпугата си – свидетелката С.И. на беседката в центъра на село Белица, като с тях имало и други лица. Подсъдимит пиел бира. При него и съпругата му отивали за малко хора, с които те разговаряли, след което си тръгвали.

 След като свидетелят К.Ш.З. се прибрал,той започнал да чака брат си да се прибере, но той не се прибирал къл 20:00 -20:30 часа, което накарало свидетелят К.Ш.З. да отиде да го търси.

Слизайки от неговата къща надолу на около 20 метра, тръгнал по пряката пътека, която води до къщата им и го видял да лежи на пътеката по гръб, като главата му сочела нагоре към къщата. Било тъмно, като първоначално свидетелят К.Ш.З. видял, че брат му – частният тъжител А.Ш.З., не мърда. Извикал го по име, но брат му не отговоррил. Не бил контактен. Свидетелят К.Ш.З. отишъл до къщата си и взел вода, с която полял брат си – частният тъжител А.Ш.З., при което той се свестил. Тогава свидетелят К.Ш.З. го попитал какво е станало и частният тъжител А.Ш.З. му казал, че Ф.С. го е пребил с юмруци. Свидетелят К.Ш.З. светнал с фенерчето на телефона си и видял, че лявото око на брат му – частният тъжител А.Ш.З. било подуто, изхвръкнало даже. Целият бил в кръв и бил с накъсани дрехи. Тогава свидетелят К.Ш.З. се обадил на телефон 112 и съобщил за случая.

 

От извършения оглед на вещественото доказателства по делото – СД диск от телефон 112 се установява, че свидетелят К.Ш.З. ясно по телефона е посочил, че именно подсдимият Ф.С. е пребил брат му А.Ш.З..

 

След това свидетелят К.Ш.З. отишъл до комшията, който живее на 20-30 метра от тях - свидетелят Р.И. Ж., като го извикал. Часът бил около 20:00 часа. Двамата отишли на пътеката, където частният тъжител стоял там седнал. Свидетелят К.З. казал на свидетеля Р. Ж., че брат ум е ударен. Свидетелят Р. Ж. видял, че окото на частния тъжител А.Ш.З. било цялото в кръв – лявото око. Частният тъжител не бил много адекватен. Казал на свидетеля Р. Ж., че го боли главата.

 

Тогава свидетелят К.Ш.З. отишъл на центъра на чака полиция и линейка, а частният тъжител А.Ш.З. останал да лежи на пътеката. Извикали и кметицата – свидетелката З.Б., на която свидетелят К.Ш.З. казал, че брат му е бит от подсъдимия Ф.С..

 

Тя отишла и видяла частния тъжител А.Ш.З. целият в кръв да стои на пътеката към дома си. Дрехите му били изцапани. Частният тъжител бил седнал, като не можел да си седи на краката си. На лекарите от пристигналата на място линейка казал, че не може да диша. Бил адекватен и в съзнание. Оплакал се от болки в стомаха, казвал, че го боли и че не може да диша. Частният тъжител А.Ш.З. казал на присъстващите, че подсъдимият Ф.С. го е бил. На място му поставили инжекция, след което го откарали с линейка в болницата. Свидетелят Р. Ж. се качил заедно с него в линейката. Докато лекарите от Спешна помощ разговаряли с частния тъжител, на място се събрали и други лица, като от свидетеля К.З. свидетелката З.Б. разбрала, че побоят над брат му е нанесен от подсъдимия Ф.С., а съпругата на свидетеля К.З. е чула виковете и е викнала съседка наблизо, като са тръгнали и са намерили частния тъжител на пътеката седнал.

 

Самият побой е нанесен, след като частният тъжител А.Ш.З. и съселянина му Ю.А.  са пили заедно на центъра, като там е бил подсъдимият Ф. С. заедно със съпугата си – свидетелката С.И., като след това двамата са си тръгнали. Ю. А. живел малко след заведението, при което се прибрал, а частният тъжител продължил сам по пътя, след което поел нагоре по пътеката към дома си. До момента, в който свидетелят Ю. А. се прибрал  дома си, не е видял нито подсъдимият Ф.С., нито неговата съпруга – свидетелата С.И., да вървят след тях. Тук е мястото да се каже, че подсъдимият Ф.С. живее в края на селото, в последната къща от селото, като пътят на подсъдимият само до някъде съвпада по главния път с този на частния тъжител и ако няма друга причина, няма основание да се намира на пътеката, водещо до неговата къща.

 

При огледа на мястото, където е намерен частния тъжител е имало само трева, нямало е камъни. Лекарите са светили с фенера около мястото и присъстващите там не са установили следи от суркане. Самата пътека, където е станал побоят не е стръмна, няма камъни и дори и под въздействие на алкохол, може човек спокойно да се качи нагоре по нея. По нея спокойно се изкачва  и автомобил.

 

Самият Агел Ш. впоследствие е обяснил на брат си – свидетелят К.ш., че  подсъдимият Ф.С. в присъствието на жена си, е започнал да го бие, като му е нанасял удари с юмруци и ритници в ребрата, носа и окото, както от лявата страна на лавата, където е имал синьо впоследствие. Докато подсъдимият Ф.С. го е бил съпругата му е викала да го остави и да не го бие.

 

Подсъдимият Ф.С. е нанесъл побоя, като след като е видял, че частният тъжител А.Ш.З. и свидетелят Ю. А. са си тръгнали, е изчакал известно време, за да може свидетелят Ю. А. да свие по пътя към къщата си, след което заедно със съпругата си свидетелката С.И., са тръгнали по главния път. Тогава, понеже частният тъжител А.Ш.З. е бил употребил алкохол, е започнал да е изкачва бавно по пътеката към дома му  където в тъмното е бил застигнат от подсъдмия Ф.С.. Като чул зад себе си шум от стъпки, частният тъжител А.Ш.З. се обърнал и видял подсъдимият Ф.С., който в този момент му нанесъл удар  с юмрук в главата, от отстрани на лицето, от който частният тъжител Англ Ш.З. паднал на земята, където ударите, които подсъдимият Ф.С.  нанасял върху него продължили. Частният тъжител чул, че свидетелката С.И. викала на подсъдимия Ф.С. да го остави, след което той не помни нищо, докато не бил намерен от бат си и свестен от него с вода. След като нанесъл няколко удаа на чстния тъжител А.ш.З., подсъдимият Ф.С. заедно със съпругата си – свидетелката С.И., слязъл от пътеката и по главния път, се прибрал в дома си.

 

От нанесения му побой частнинят тъжител А.З.Ш. около 10 дни е лежал в дома си, имал болки в главата, оплаквал се е от болки в ребрата. Психически се е чувствал унижен, без самочувствие, срам го е било да го виждат хората посинен, наранен, поради което не е излизал.

 

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 07.10.2021г.на частия тъжител А.Ш.З. е било причено:

 

Контузия по главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лицето, контузия и кръвонасядане на двете очи – клепачите и очните ябълки, кръвонасядания, драскотини, травматични отоци по главата и лицето. Било му е причинено - за всяко едно от травматичните увреждания поотделно и в съвкупност – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, временно и неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

 

Механизмът на причинените травматични увреждания е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания.

 

Въз основа на данните, получени по делото и на база медицинска документация се установява, че на А. Шаков З. са причинени от действието на твърд тръп предмет – удар, или притискане с или въху такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както медицинските данни и така и данните, получени от досъдебните и съдебните материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези траватични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали. Така описаните увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с инцидета на 07.10.2020г., при който е пострадал частния тъжител А.Ш.З..

 

Болките, страданията, дисконфотът, неудобствата при този вид травма са значителни в началните, острите периоди на травмата. Те постепенно намаляват до пълното им отзвучаване с напредването на оздравителните процеи, до пълното им изчезване в края на оздравителния период.

 

Мозъчното сътресение е най – леката от черепно – мозъчните травми и представлява функционално нарушение на дейносттаа централната нервна система, като основното за тази диагноза е, че не са налице структурни, морфологични промени на мозъчното вещество. Касае са задръжни поцеси на мозъчните функции, които настъпват внезапно и отшумяват постепенно.

 

Относно черепно – мозъчната травма на частния тъжител Ш., при своевременно диагностицирано и адекватно провеждане на лечение, травматичното заболяване отшумява за около 15- 20 дни при обичаен ход на оздравителните процеси. Разкъсно – контузната рана на лицето оздраввая за около 10- 12 – 15 дни при обичаен ход на болестта и оздравителните процеси. На мястото на раната остава белег за цял живот.

 

Кръвонасяданията на двете очи – клепачите и очните ябълки, както и кръвонасяданията, драскотините и травматичните отоци по главата и лицето са бързопреходни и при обичаен ход на болестта и оздравителните поцеси те озвучават напълно за 8 -10 дни. Прогнозата на това заболяване е много добра – при спазване на горепосочените условия, прогнозата  е оптимистична и много добра, като впоследствие белези не остават.

 

     

По доказателствата:

 

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, която намери за обоснована – базирана е на преценка на цялата доказателствена съвкупност, медицинска доументация и правилна – изготвена е от вещо лице, имащо компетентност в дадената област и се базира на достиженията на науката в тази област.

 

Като надлежно приобщено по делото, съдът кредитира и вещественото доказателства по делото.

 

Кредитира се и извършеният в съдебно заседание оглед на същата.

 

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото – съдебно – медицинско удостоверение № 1039 /2020г., болничен лист № Е20199275658, справка за съдимост, докладна записка от полицейските служители  П. и М., както и писмените обяснения на А.З., дадени пред полицията, справка от телефон 112, ведно с разпечатки от регистъра.

 

Като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви с писмените доказателства по делото, със съдебно – медицинската експертиза и вещественото доказателство по делото – СД диск от телефон 112 и огледа на същото, съдът кредитира показанията на свидетелите З.Б., К.З., Р. Ж., Ю.А..

 

Като опровергани от показанията на свидетелите З.Б., К.З., Р. Ж., Ю.А., писмените доказателства по делото, от съдебно – медицинската експертиза и вещественото доказателство по делото – СД диск от телефон 112 и огледа на същото, съдът не кредитира показанията на свидетелката С.И..

Освен опрповергани от посочената доказателствена съвкупност, нейните показания се характеризират и с вътрешна противоречивост. Тя сочи, че към 17:00 часа, тя заедно със съпруга си – подсъдимият Ф.С., вървейки към центъра на селото, се разминали с вървящите в обратна посока частен тъжител А.Ш. и свидетелят Ю. А..Самите свидетели Ю. А. и К.Ш. сочат, че към 17:00 часа свидетелката С.И. е била на беседката с подсъдимия Ф.С., който е пиел бира, докато до тях на центъра са седели Ю. А. и брат му – частния тъжител А.Ш., които пиели ракия. Свидетелят Ю. А. посочва, че когато са си тръгнали да се прибират с частиня тъжител А.Ш. било след 17 часа, както и че след това, след като свидетелят К.Ш. е взел автомобила на брат си, за да го прибере, понеже частният тъжител е пил, е било след 17:00 часа. Самият свидетел Ю. А. сочи, че когато са си тръгнали да се прибират с частния тъжител А.Ш., подсъдимият Ф.С. и свидетелката С.И. са останали в беседката, като когато той е вървял по пътя, докато се прибере до дома си, те не са вървели след него и частния тъжител, който е продължил сам по пътя. С това показанията на свидетелката С.И. напълнно се оповергават и поради тяхната недостоверност и заинтересованост- тя е съпруга на подсъдимия и в своите показания поддържа неговата теза, те не се кредитират от съда.Те се опровергават и от разпита на вещото лице, което изключва лансираната от тази свидетелка теза за един шамар, както и от писмените обяснения и подаденото заявление от самия частен тъжител, в полицията, където ясно е посочен извършителят и механизма на нанесения побой, което се намира в пълно съответствие с кредитираната доказателствена съвкупност. Както се каза, показанията на свидетелката С.И. са напълно опровергани не само от констатираните от СМЕ травми, но и от показанията на всички кредитирани свидетели, както и от обясненията на самия частен тъжител А.Ш., дадено пред полицията и ценено от съда като писмено доказателство, че именно подсъдимият Ф.С. го е настигнал на пътеката към дома му и му е нанесъл побой с юмуци, в резултат на който той е паднал на земята и се е свестил след като е дощла линейка.

 

В този ред на мисли и по изложените досежно показанията на свидетелката С.И. показания, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ф.С.,тъй като същите са напълно оповергани както от кредитираните от съда свидетелски показания, така и от писмените доказателства по делото и изготнвената СМЕ – за, като цени същите единствено като негова защитна позиция, която е обаче напълно опровергана от цялата кредитирана от съда доказателствена съвкупност.

 

От правна страна:

 

При така приетите за установени факти по делото, съдът намери, че чрез действи - нанасяне на удари с юмрук по лявото око, главата и тялото, подсъдимият Ф.С.,***, е причинил на частния тъжител А.З.Ш. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лицето, контузия и кръвонасядания на двете очи – клепачите и очните ябълки, кръвонасядания, драскотини, травматични отоци по главата и по лицето, което представлява лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

 

Травматичните увреждания са пряка и непосредствена последица от действия на подсъдимия Ф.С., като именно те са причинили на частния тъжител вредоносния съставомерен по чл.130, ал.1 от НК, резултат.

 

Касае се за множество нанесени удари по различни части на главата и тялото, което напълно изключва друг механизъм на тяхното причиняване, извън приетия от съда – чрез действия на подсъдимия Ф.С., както и изключва лансираната от него  и съпугата му теза, която се опитва да внуши падане и телесни увреждания в негов резултат, както и нанасяне само на един шамар от подсъдимия на частния тъжител.

 

С оглед на това съдът намери, че от обективна страна, съдът е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, а от субективна страна е сторил това с пряк умисъл – при съзнаване на общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и тяхното целене. Това е обективирано в обстоятелството, че подсъдимият Ф.С. е бил наясно, че частният тъжител пие ракия в немалко количество на беседката до него ведно със свидетеля Ю. А. и ги е видял, когато двамата в тъмното са тръгнали да се прибират.

 

Мястото, където той е нанесъл побой на частния тъжител също не е случайно – това е място, където подсъдимит Ф.С. няма работа – пътека, която води директно до къщата на частния тъжител и която е в страни от главния път, по който подсъдимият Ф.С. стига до къщата си, която е на края на града.

 

На следващо място, самият пострадал е видял подсъдимият Ф.С., като се е обърнал и при обръщането му е бил нанесен от подсъдимият Ф.С. първия удар, от който частния тъжител е паднал на земята, където подсъдимия С. е подължил да го удря. Тоест, касае се за една търсена, целена и целенасочена дейност, която е обективирана и в множеството нанесени на частния тъжител ударии увреди, в резултат на тях.

 

С оглед на това съдът намери, че деянието по чл.130, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия Ф.С. с пряк умисъл, поради което намери, че то е съставомерно по този законов тест, както от обективна, така и от субектина страна, поради което и за това престъпление, съдът призна подсъдимия Ф.С.,  за виновен.

 

 

По отговорността:

 

Налице са законовите препоставки за освобождаване на подсъдимия Ф.С. от наказателна отговорност и налагане на администрартивно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, а именно: престъпленето по чл. 130, ал.1 от НК за което продсъдимият Ф.С. бе признат за виновен, е наказуемо с лишаване под 3 години.

От него не са били причинени имуществени вреди.

Деецът не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК.

 

Не се констатираха основания, които да изключват приложението на чл.78а, ал.1 от НК, визирани в нормата на чл.78а, ал.7 от НК.

 

С оглед на това, на основание чл. 78а, ал.1 от НК, съдът освободи подсъдимия Ф.С. от наказателна отговорност и му наложи административно наказаие „Глоба” в размер на 1000 лева – хиляда лева, платима в полза на държавата.

 

Този размер глоба съдът наложи изцяло при съобразяване със смегчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, тудова и семейна ангажираност.Утежняващи отговорността обстоятелства не се констатираха.

 

С този размер административно наказание, съдът се надява, че ще бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН.

 

По гражданския иск:

 

Предвид на това, че съдът призна подсъдимият Ф.С. за виновен в извършванне на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, то съдът намери, че същият е осъществил виновно деликт по смисъла на ЗЗД, като в резултат на него, като пряка и непосредствена последица, на частния тъжител са причени множество телесни увреждания, които следва да бъдат репарирани, а именно: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лицето, контузия и кръвонасядания на двете очи – клепачите и очните ябълки, кръвонасядания, драскотини, травматични отоци по главата и по лицето, като те са довели до липса на трудови функци за около 15 дни, обездвижване и лежене в този период, изпитване на болки по цялото тяло и главата, отделно са имали и психологически рефлекси върху постадалия частен тъжител, който дълго време след това е изпитвал срам, унижение и безпокойство.

С оглед на това и като отчете множеството травми по различните части на главата и тялото и целият съвкупен вредоносен резултат, който е причинен на частния тъжител, то съдът намери, че по справедливост същият следва да му бъде репариран в поискания размер от 6000 лева  шест хиляди лева, като справедлив размер.

С оглед на това и на основане чл. 52 вр.чл. 45 от ЗЗД, съдът осъди подсъдимият Флип С. да заплати на частния тъжител А.З.Ш. сумата от 6000 лева, като обезщетение за приченените му в резултата на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното й изплащане – 07.10.2020г.

 

По разноските и веществените доказателства:

 

Предвид на това, че подсъдимият Ф.С. бе признат за виновен, то съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК, в негова тежест възложи направените по делото разноски, както следва: 240 лева- двеста и четиридесет лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, които съдът постанови да бъдат заплатени по сметка на Районен съд – Асеновград, а на частния тъжител да заплати направените от него разноски в размер на 1412,20 лева- хиляда четиристотин и дванадесет лева и двадесет стотинки, от които 1200 лева – хиляда и двеста лева за вънграждение за адвокат, 190 лева – сто и деветдесет лева възнагаждение за СМЕ, 4 лева - четири лева за два броя банкови комисиони за превод на суми, 15 лева за държавна такса за обазуване на делото и 3,20 лева – три лева и двадесет стотинки за преписи от книжа.

 

Възнаграждението за адвоката е заплатено изцяло и в брой по приетите и приложени по делото договори за правна помощ.

 

Относно вещественото доказателство по делото, 1 бр. СД диск от телефон 112, съдът намери, че същият следва да бъде унищожен като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.

 

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

 

 

Районен съдия: