№
3
гр.
гр.
.;адомир,
06.01..22
г.
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
.; .;ЙОНЕН
СЪ .;
&#x.13;
.; .; .;ОМИ .;,
ІV
СЪСТ .;В,
в
публично
заседание
на
тринадесети
декември
през
две
хиляди
двадесет
и
първа
1
година
в
следния
състав:
Председател: .;ОСЕН ПЛ.
.;ЛЕКС .;Н .; .;ОВ
при участието на секретаря
М .; .;ИЯН .; .;. М .; .;КОВ .;
като разгледа докладваното от
.;ОСЕН ПЛ. .;ЛЕКС .;Н .; .;ОВ
Гражданско дело № .211730.0599 по
описа за .21 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че живее в гр. Р., ж. к. „Т.”, бл. 8, вх. „В“, ет. 1, ап.
49. На 27.06..21 г., сутринта ищцата тръгнала към дома на баба ù, находящ се на ул. „.” в гр.
Р., за да ù занесе храна. Минавайки покрай бл. 1 в ЖК „Т.“, внезапно към нея се спуснали
няколко безстопанствени кучета, като едното от тях, черно на цвят, я захапало по левия крак
в областта на глезена. Ищцата започнала да плаче и да вика за помощ и в този момент
случайно преминаваща жена успяла да прогони кучетата, след което я завела у дома. След
това с помощта на нейните родители ищцата посетила ЦСМП – Р., където ù направили
превръзка и я насочили към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, в което лечебно
заведение след проведен преглед, на ищцата бил предписан антибиотик, като в периода до
..07..21 г. се наложило да пътува всеки ден до гр. София за смяна на превръзката.
Сочи, че вследствие на ухапването се страхувала да се придвижва сама, тъй като
изпитвала страх от кучета.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да ù заплати сумата от 5000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 27.06..21 г.,
в гр. Р., както и сумата от 2.,62 лева, представляваща обезщетение за причинени ù
имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение, медицински
превръзки, лекарства и гориво за МПС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 27.06..21 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана, с
твърдения, че община Р. имала специално приета програма за овладяване популацията на
бездомните кучета на нейна територия и ежемесечно се подготвяли доклади, отразяващи
кога, къде и колко бездомни кучета са заловени, респ. какви действия са предприети спрямо
2
тях. В тази връзка се посочва, че през м. юни .21 г. на територията на община Р. не били
установявани бездомни кучета и нямало подадени сигнали в тази насока, поради което се
твърди, че получените от ищцата травматични увреждания не са вследствие ухапване от
безстопанствено куче.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, който
поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактич.
страна:
От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 27.06..21 г., както
и съдебномедицинско удостоверение № . г., се установява, че след извършен преглед на
ищцата, е констатирано, че същата има рани от ухапвания от куче в областта на външния
глезен на ляв долен крайник, с оток и кръвонасядане на меките тъкани, като описаните
увреждания се дължат на действието на твърди, в т. ч. островърхи предмети и могат да
бъдат получени по време и начин, съобщени в предварителните сведения, а именно при
ухапване от куче. По своята медикобиологична характеристика по съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
По делото са представени и 2 бр. фискални бонове за заплатени суми за гориво –
бензин А95, 3 бр. фискални бонове за заплатени медицински консумативи, фактура № . г. за
заплатена сума в размер на 25,00 лева за издадено съдебномедицинско удостоверение,
фактура № . г. и фактура № . г. за заплатена сума в общ размер на 51,62 лева за лекарствени
продукти, както и рецепта за предписани лекарствени продукти.
От страна на ответника по делото са представени Програма за овладяване
популацията на безстопанствени кучета на територията на община Р. и решение №
63/31.01... г. на Общински съвет – Р. за приемането ù, договор № 360/02.06... г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Р.“, сключен между община Р. и д-р А. Петрова В., както и доклад за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелките
Е.В. и М.А., от чиито показания се установява, че на 27.06..21 г. в гр. Р., ЖК „Т.“ ищцата е
била нападната от няколко на брой безстопанствени кучета, които са я съборили на земята и
едно от тях я е захапало по левия крак, като с помощта на свидетелката Е.В. ищцата е успяла
да прогони кучетата. Впоследствие е отишла на преглед в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П., а след
това и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където в продължение на няколко дни са
правени промивки на раната. Според свидетелката М.А. след инцидента ищцата е била
неспокойна и разстроена, същата изпитва страх от кучета, който продължава и към
настоящия момент, поради което, когато се налага да отиде до магазина, е придружавана от
3
майка ù.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищцата
от 27.06..21 г. и от 29.06..21 г. са отразени следните травматични увреждания: рани от
ухапване от кучешки зъби в областта на външния глезен на ляв долен крайник, с оток и
кръвонасядане на меките тъкани, подлежащо и около нараняванията. В медицинската
документация са налице данни за това, че нараняванията са били обработени чрез първична
хирургична обработка, била е поставена противотетанична ваксина и е предписано
антибиотично лечение с медикамента „Аугментин“.
Според вещото лице описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на ляв долен
крайник са осъществили критериите на медико – биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при
такива увреждания е от порядъка на около три седмици. В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си
раните ще оставят ръбци, които представляват козметичен дефект.
Горната фактич. обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактич. страна съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
4
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Р. мерки по отношение грижата за безстопанствените животни.
Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при неупражнен
достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и непредотвратяване на
агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищцата
е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено. Вследствие на
нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в медицинските
документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като оздравителният
период е бил около три седмици. Според възприетото в съдебната практика,
безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те
5
да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07..09 г. по гр. дело № 2398/.08
г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява,
че описаното от ищцата куче е познато на свидетелите, като последните твърдят, че същото
няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за
безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД
следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата бездействие
на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона
за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае до
физич. травма, свързана с разкъсно-контузна рана в областта на външния глезен на ляв
долен крайник, с оток и кръвонасядане на меките тъкани около нараняванията.
Нараняването освен физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около три
седмици, като състоянието на стрес, предизвикано у ищцата, се установява от показанията
на разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни
емоции, които е изпитала ищцата непосредствено след нараняването. След ухапването се е
наложило да бъде извършен преглед на ищцата в Спешно отделение към МБАЛ „Р. А.“ АД,
гр. П., а след това и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Не без значение при определяне на
справедливия размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди са и
фактите, че по отношение на физич.та ù травма е налице пълно оздравяване, с изключение
на козметичен дефект. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода,
че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да
бъде определено в размера на сумата от 3000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и
в най-пълна степен търпените от ищцата неимуществени вреди, с оглед на
продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът счита, че ищцовата
претенция е частично основателна - до размера на сумата от 131,62 лева, включваща: 25,00
лева - за издаване на съдебномедицинско удостоверение, 55,00 лева – за медицински
превръзки и 51,62 лева – за лекарствени продукти. Разходите са направени по повод и във
връзка с претърпяното от ищцата телесно увреждане, поради което подлежат на репариране
от ответника. В останалата му част съдът намира иска за обезщетение за имуществени вреди
за неоснователен и недоказан, тъй като по делото няма данни зареденото гориво на 01.07..21
г. и на 02.07..21 г. да има връзка с инцидента.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищцата доказва направени разноски в общ размер на .59,06 лева, от които .9,06 лева –
внесена държавна такса, .0,00 лева – депозит за вещо лице и 650,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ответната община следва да бъде
6
осъдена да ù заплати сумата от 634,55 лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната община направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 240,50 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
.;ЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. 8, вх. „В“, ет. 1,
ап. 49 сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
ù неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на
ухапване от безстопанствено куче на 27.06..21 г., в гр. Р., както и сумата от 131,62 лева (сто
тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
причинените ù имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение,
медицински превръзки и лекарства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 27.06..21 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 3000,00 лева (три
хиляди лева) до пълния му предявен размер от 5000,00 лева (пет хиляди лева), както и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от 131,62 лева (сто тридесет и
един лева и шестдесет и две стотинки) до пълния му предявен размер от 2.,62 лева (двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и две стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. 8, вх. „В“, ет. 1,
ап. 49 сумата в размер на 634,55 лева (шестстотин тридесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ИВ. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. 8, вх. „В“, ет. 1,
ап. 49 ДА ЗАПЛАТИ на Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета
П.С.А. сумата в размер на 240,50 лева (двеста и четиридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
_______________________
7
8