ОПРЕДЕЛЕНИЕ
30.07.2020г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1318 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по жалба от ЕТ “ЕОС-Такси-П.“***, подадена чрез П.Г.П. – собственик на ЕТ, против Отказ на Директора на Общинска данъчна дирекция Хасково да отпише задълженията на фирмата като погасени по давност.
С разпореждане от 15.01.2020г. жалбата е оставена без движение като нередовна с указания до жалбоподателя да посочи кой е обжалваният акт, означавайки го с номер и дата на издаване, да посочи кои са конкретните задължения, за които претендира да е отказано отписване, поради погасяването им по давност като ги означи по вид, размер и година, за която се отнасят, както и да внесе по сметка на АС-Хасково държавна такса в размер 50.00 лева като в същия срок представи по делото платежния документ.
С допълнителна молба вх.№627/24.01.2020г., жалбоподателят уточнява, че обжалваният акт е АКТ за установяване на задължения №АУ000029/14.01.2014г. Прилага таблица за задълженията, които твърди, че следва да се отпишат, поради погасяването им по давност като сочи, че са в общ размер 1440.46 лв, от които 757.07 лв – главница и 683.39 лв – лихви, „…изчислени от 01.01. на годината, за която се отнасят до 21.01.2020г. и после до датата на отписването на погасеното задължение“. Видно от таблицата, се касае за задължения за ДНИ (данък недвижими имоти) и ТБО (такса битови отпадъци) за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. В молбата жалбоподателят сочи , че при изчисляване на задълженията му за периода 2014-2019г. е допусната грешка като лихвата е изчислена до 31.12.2019г. вместо до 28.10.2019г. – датата на внасяне на сумата и моли да му бъде възстановена надвнесената сума, изчислена от него в размер на 96.98лв. , а останалата сума да се разнесе за периода както е отбелязал – 2014-2019г. включително. Жалбоподателят в допълнение на претенциите си по оспорването предявява „иск и за държавна такса“ от 276 лв по образуването и воденето на ИД №97/14г. , прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК , както и за внесената по настоящото дело държавна такса от 50 лв. Към молбата прилага документ за внесена държавна такса.
Поради неотстраняване в цялост на нередовностите по жалбата, с разпореждане от 30.04.2020г. същата е оставена повторно без движение.
В указания 7-дневен срок жалбоподателят депозира Молба вх.№2509/26.05.2020г. , в която сочи, че обжалва отказа на Директора на ОДД - Хасково да отпише задълженията му от МДТ за периода 2009-2013г., вкл. като погасени по давност. Излага съображения за неправилно според него изчисляване на лихвите като счита, че конкретното задължение, което следва да се отпише като погасено по давност ще се получи след разнасяне на преведената сума за периода 2014г. – 2019г. , включително, при което задължението „трябва да стане 0“ . Сочи,че „на тази основа трябва да се преизчислят лихвите за периода 2014-2019г. и тогава надвнесената сума ще се промени“ като за тази сума предявява иск да му се възстанови.
Сочи, че сумата от 276 лв като такса по и.д.№97/2014г. не е внасял и не претендира. Относно сумата от 1000 лв заявява, че претендира същата като обезщетение за вреди, част от която в размер на 193.02 лв представлява имуществена вреда, произтичаща от внесени лихви за периода 2014-2019г., които не е могъл да плати по вина на Директора на ОДД. Остатъка над 193.02 лв до 1000 лв жалбоподателят претендира като неимуществени вреди, причинени от създадените му неудобства и главоболия от разменената кореспонденция и многократните посещения в ОДД. Сочи,че цялото това бездействие се изразява в лицето на Директора на ОДД, началник отдела и двама публични изпълнители , чиито имена не може да посочи. Твърди, че загубите му са причинени най-вече от наложена възбрана на 20-тонно полуремарке, което не ползвал и не могъл да продаде, а след вдигане на възбраната предал за скрап за 300 лв. , а преди това щял да получи за него минимум 5000 лв. Твърди също, че е бил накърнен имиджа му пред банка ДСК,чиито услуги ползвал.
В молба вх.№2509/26.05.2020г. се излагат и твърдения за неправилно изчислени задължения за ТБО за 2020г. и се отправя покана до ОДД-Хасково за коригирането им. Иска се от съда при възможност да се произнесе по този въпрос, за да не се завежда ново дело.
Към молбата жалбоподателят прилага документ за внесена държавна такса и документ, от който е видна датата на подадена декларация за намаляване на ТБО за 2020г.
Съдът като взе предвид изложеното в Молба вх.№2509/26.05.2020г. намира, че указанията, дадени с разпореждане от 30.04.2020г. отново не са изпълнени в цялост. Поддържа се , че се обжалва отказа на Директора на ОДД - Хасково да отпише задълженията на жалбоподателя от МДТ за периода 2009-2013г., вкл. като погасени по давност, без да се конкретизира обжалвания акт с номер и дата на издаване. Не са изпълнени и указанията да се уточни кой е незаконосъобразният административен акт, съотв. конкретното незаконно действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице , от които се претендира да са настъпили вреди в размер 1000 лв , в какво се изразяват тези вреди и за какъв период са претърпени.
Предвид горното , жалбата с обективиран в нея иск за обезщетяване на вреди в размер 1000 лв, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.151 ал.2 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№7309/26.11.2019г. , с обективиран в същата иск за обезщетяване на вреди в размер 1000 лв, подадена от ЕТ “ЕОС-Такси-П.“*** чрез П.Г.П. – собственик на ЕТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1318/2019г. по описа на Административен съд Хасково.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия: