РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 22.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 271
по описа за 2019 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 123, ал.2 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от С.К.И., с ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен представител на М.С.К.,
с ЕГН **********
срещу М.М.А.,
с ЕГН ********** ***, в която твърди, че с ответницата са живели на семейни начала до 2014 г.
Твърди, че от съвместният им живот се родило детето –М.С.К., с ЕГН **********,
роден на *** г. Твърди, че от 2014 г. ответницата не живее в семейното жилище в
***, с която не поддържа връзки, но знае, че живее в ***. Твърди, че отглежда
детето си сам с помощта на родителите си. Твърди, че детето посещава детска
градина в ***. Твърди, че няма здравословни проблеми или какъвто и да е друг,
за да отглежда детето си. Твърди, че домът на родителите му предоставя всички
условия и може да отглежда детето си. Заявява ,че има нужния родителски
капацитет. Желае да му бъдат предоставени родителските права над роденото от съвместното им съжителство дете,
като бъдат регламентирани личните контакти на майката с детето, за да са
законно обосновани.
В съдебно заседание ищеца –
редовно призована се явява лично и с адв. Ц.А.от ПлАК, който от името на
доверителката си поддържат така предявената искова молба. Позовава се на
писмени и гласни доказателства.
Ответницата – редовно призована не
се явява лично и не се представлява. В писмен отговор заявява, че не оспорва
обстоятелството, че с ищеца са живели на семейни начала, че имат дете и то се
отглежда от бащата. Заявява, че не се противопоставя родителските права да
бъдат предоставени на бащата, да се определи местоживеенето на детето при
бащата, като ѝ бъде определен режим на лични срещи с детето, а именно:
всяка първа и трета седмица от месеца от 08:00 часа на съботния ден до 20:00
часа на неделния ден, както и един месец през лятото когато бащата не е платен
годишен отпуск. Посочва, че в момента е
в отпуск, поради раждане и отглеждане на второ дете -***, роден на *** г.
Заинтересована страна ДСП –
редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който
намират иска за основателен и изцяло в интерес на детето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводи на страните, по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0088/16.07.2013г. на Община Червен бряг страните по делото са родители на малолетното дете М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г. Детето към настоящия момент е на около 6 години. По делото е безспорен факта, че родителите
живеели заедно до 2014 г., когато ответницата напуснала семейното жилище, като непосредствено след раздялата детето
останало да живее при бащата. От този момент
насам непосредствени грижи по отглеждане, възпитание и издръжка на детето се
поемат само от бащата
и неговите близки. Същият желае да
отглежда детето и да и бъдат предоставени упражняването на родителските права. По делото е изготвен и
представени социален доклад
от Д „СП” гр. Червен бряг по местоживеене на детето. От
този социален доклад се установява, че за детето М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г. се полагат адекватни грижи, но в негов интерес
е да поддържа връзка и с двамата родители. Установява се
още, че между бащата
и детето има създадени
отношения на доверие и привързаност и че същият е с
добър родителски капацитет. Освен това детето е в такава възраст, че се нуждае от постоянни грижи. Същият
получава подкрепа от роднините си. Бащата разполага с жилищно-битови условия и
доходи гарантиране потребностите на детето и осигуряване на подходяща семейна
среда за отглеждане и развитие. За майката не е извършено проучване за нейните
жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. Червен
бряг
При
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че страните по делото не са
сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и
въпроса за местоживеенето на дете М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г., и упражняване на родителските права не е уреден
помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските
права, което прави предявения иск допустим.
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства.
Разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК , въз
основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно местоживеенето на детето и
самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата
разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и
задължения, респективно да определи режим на лични отношения между
детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия
момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и
възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетното
дете, съдът счита, че в
интерес на дете М.С.К.
е той да живее при баща си, както и на бащата да се предостави упражняването на родителските права по следните съображения:
Малолетния М.С.К. е живял заедно с родителите си
до фактическата раздяла на същите и
оттогава бащата и
неговото семейство полагат грижи за него. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее детето е неговата възраст, той е на
около 6 г., което предполага по специално отношение и грижи.
Само това обстоятелство е
достатъчно да мотивира съда да
уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения
изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и
осигуряване на образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите му, за да израсне и
живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност.
След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител,
съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия
родител. Следва да се
определи установения в съдебната
практика режим на лични
контакти на детето с майката, а именно: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на майката, за времето от 10:00 часа в събота до
19:00 часа в неделя,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск
на бащата.
Относно предявения иск за издръжка съдът
съобрази следното: Основното задължение
на родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни
да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на
детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143 ал.2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Майката изразява становище, че в момента е по майчинство и отглежда второто си дете
– Н.И.Б., роден на *** т., за което по делото са представени доказателства, а
именно заверено копие на оригинал на у-е за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 0204 от 04.02.2019 г. Съобразявайки в съвкупност нуждите на
детето М.С.К., възможностите на родителите и нормативно установената
граница на издръжката, съдът счита, че общият
размер на издръжката за М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г. възлиза на 270 лв., от които майката
следва да поеме по-голямата част
– 140 лв., а останалата част от издръжката, както и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето остават в тежест
на бащата. Ето
защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан
и по размер и ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето М.С.К., в
размер на 140.00 лв, какъвто е и минимално определения такъв от законодателя
към момента, считано от дата
на завеждане на исковата молба 07.03.2019 г. до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
По разноските:
Ищеца не претендира
разноски, поради което и съда не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на делото обаче, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката, а именно
в размер на 201.60 лв., съгласно чл. 69, т. 7 от ГПК във връзка с чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г. да е при баща му от С.К.И., с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА
родителските права спрямо детето М.С.К., с ЕГН **********, роден на *** г. да се
упражняват от бащата С.К.И.,
с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето – М.С.К., с ЕГН **********, роден
на *** г. с майката М.М.А., с ЕГН **********
*** всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на майката, за времето от 10:00 часа в събота до
19:00 часа в неделя,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск
на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК М.М.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на С.К.И., с ЕГН ********** ***, в
качеството му на баща и законен представител на М.С.К., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 140.00
(сто и четиридесет) лв., считано от 07.03.2019 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване
на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.М.А., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС върху
уважения размер на издръжката размер на 201.60 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: