Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 163 Дата 17.05.
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 15 май 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 187 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №
103 от 26.02.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 587/2018
г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА Н.з.к. да заплати
на „МБАЛ МК СвИР“ ЕООД сумата от 110 928 лева,
представляваща неизплатен остатък по спецификация за болнична медицинска помощ
по договор ***. за м. 06.2015 г., по дебитно известие № 1697 от 09.07.2015 г. към фактура № 1692 от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до окончателното заплащане на главницата, сума в размер
на 33 577 лв., представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от
01.08.2015 г. до 30.07.2018 г., сума в размер на 9 200 лева,
представляваща неизплатен остатък по спецификация за вложени медицински изделия
по договор ***за м. 06.2015 г., по дебитно известие № 1698 от 09.07.2015 г. към фактура № 1695 от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до окончателното заплащане на главницата, сума в размер
на 2 799 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за
периода от 01.08.2015 г. до
30.07.2018 г., както и сумата от 10 867
лв., представляваща направени по делото разноски по заплащане възнаграждение за
адвокат и държавна такса.“
Това решение се обжалва от Н.з.к. с подробни
съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО страните сключили ******(л. 8 и сл.), изменен
Допълнителни споразумения № 3 от 06.04.2015 г. (л. 23 и сл.), № 6 от 18.05.2015
г. (л. 27 и сл.), № 8 от 12.06.2015 г. (л. 29) и № 10 от 14.07.2015 г. (л. 31). Няма спор, че през м. юни
2015 г. ищецът е предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по
клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК.
За плащането на тази
дейност, ищецът издал съответните фактури, но – до размер на сумата 110 928
лева, представляваща стойността на оказана болнична помощ – не получил плащане,
съобразно дебитно известие № 1697/09.07.2015 г. към Фактура № 1692/09.07.2015
г.
В същия период, при
лечението здравноосигурени пациенти ищецът вложил медицински изделия, на
стойност 9 200 лева. За плащането на тази сума била издадена фактура № 1695/09.07.2015
г., но и тази сума останала неплатена, съобразно дебитно известие №
1698/09.07.2015 г.
Искът е за присъждане на
двете посочени по-горе суми, ведно със съответното обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 92 и сл.) възражение на ответника е, че претендираните по
делото суми са били недължими, тъй като „не е налице условието на чл. 20, ал. 6
от договора а именно извършената и отчетена дейност да е в рамките на
стойностите, посочени в Приложение 2“.
В чл. 20, ал. 1 от договора, изменен с Допълнителното споразумение № 3 от 06.04.2015 г., е било предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при условието на т.
6 – ако извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на
стойностите, посочени в Приложение № 2.
А с разпоредбите
по чл. 40 от договора, изменен със същото посочено по-горе Допълнително
споразумение № 3 от 06.04.2015 г., е било предвидено, че
ако не са налице „случаи на спешна диагностика и лечение“:
- изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2 (ал. 6) и
- при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет за хоспитализации, изпълнителят „формира листа на чакащите
съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ“ (ал. 8).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и
съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО); НЗОК е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице
изпълнител; в бюджета за
съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни
разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено
в компетенциите на НЗОК и се вземат от ***, съобразно приети от него правила – чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015
г. Посочените разпоредби са
императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по
закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките
на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и
поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети.
Разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава зравноосигурените лица
от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК,
пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо
изпълнителя от задължението му,
да оказва тази помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение
на установените месечни, респ.
тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С
превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с
безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Следователно, превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства (общо в размер на сумата
301 898 000 лева) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в
рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е
била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото нуждаещите се
здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили
през същия месец, ако изберат
друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако
бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката.
И в двата случая
обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по
чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител,
постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно
осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, и особено –
разпоредбата по т. 9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност“ и нормата по т. 10, забраняваща искането на допълнително заплащане
от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен
лимит е бил изчерпан или не. Изводът е, че стойността на всяка доказано
извършена лечебна дейност по Приложение 2 на договора, следва да бъде заплатена
от възложителя.
Заключението
е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския
окръжен съд.
Разноски в
настоящото производство за ответника по жалбата – като недоказано направени –
не следва да се присъждат.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103 от 26.02.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд
по т. д. № 587/2018 г.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.