Решение по дело №1628/2017 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

 

гр. Казанлък, 16.08.2017 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1628 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание  чл. 127 ал.2 и чл. 143, ал. 2 от СК.

 

В исковата молба ищецът Н.М.Ч. твърди, че с А.А.А. заживели на съпружески начала през 2002г. в собственото му жилище в с. А.. На ******. се родила дъщеря им Ш. Н.Ч.. Сочи, че три седмици след раждането на детето, ответницата го напуснала и се прибрала при родителите си, след което  разбрал, че същата установила връзка с друг мъж от село Търничени, от която връзка впоследствие имала две родени деца.

Твърди, че от тогава не го е търсила, не била търсила и дъщеря им и не е предоставяла средства за издръжката й. Сочи, че той, и с помощта на родителите си полагал грижи по отглеждането и възпитанието на  детето.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави дъщеря им Ш. Н.Ч. с ЕГН ********* да остане да живее при него, в жилището му  на адрес с. А., общ. *****, ул. „********; да му предостави упражняването на родителските права спрямо детето, като определи режим на лични контакти на ответницата с дъщеря им, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения му годишен отпуск; да осъди ответницата да му заплаща чрез него като баща и законен представител на непълнолетната им дъщеря ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лева ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от месец юни 2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

В срока по 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същият са редовно връчени препис от исковата молба и приложените писмени доказателства към нея.

 Заинтересована страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане“, гр. Казанлък – редовно призовани, изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

           

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Детето Ш. Н.Ч., ЕГН ********** е родено от майка А.А.А., ЕГН ********** и баща Н.М.Ч., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ********. от Община К.. Родителите на детето не са сключили граждански брак и не живеят в едно домакинство.

Видно от Удостоверение за доход с Изх. ****., бащата Н.М.Ч., ЕГН ********** работи във фирма „**********ЕООД, като средното му трудово възнаграждение е в размер на ***,00 лева.

Видно от служебна бележка  с Изх. ******., изд. от ОУ „Х*****“ с. А., детето Ш. Н.Ч. с ЕГН ********** е записано за учебната година 2016/2017 година в *** клас, дневна форма на обучение, като ученичката редовно посещава учебните занятия.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. К., в заключението на който се посочва, че преките и непосредствени грижи за непълнолетната Ш. Н.Ч. се полагат от  нейния баща Н.М.Ч.. Констатирано е,  че  същият отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успявал да осигури на детето си достатъчно добра среда за правилното му психическо, физическо и емоционално развитие. С майката А.А. не била организирана среща и не било извършено социално проучване, тъй като същата не била открита на посочения адрес. На проведената среща, детето Ш. Ч., в ОЗД при ДСП Казанлък  заявило желанието си да бъде отглеждано от баща си и да продължи да живее с него при родителите му в с. А.. Детето споделило, че не познава майка си и не желае да се запознава с нея.

Становището на Дирекция “ Социално  подпомагане”, гр. К. е детето Ш. Н.Ч. да продължи да бъде отглеждано от баща си Н.М.Ч.. Сочат, че детето е в активен растеж и развитие, което води до много разходи за дрехи и обувки според сезона и възрастта, ученически пособия, тоалетни принадлежности и други битови нужди. Непълнолетната Ш. щяла да  продължи образованието си в град П***, като ежедневно ще пътува, което ще увеличи месечните разходи на домакинството. Към настоящия момент издръжката на детето била поета единствено от бащата. Майката А.А. не подпомагала детето финансово.

В заключение, в доклада се сочи, че с цел защита интересите и правата на непълнолетната Ш. Н.Ч., е необходимо присъждане на издръжка в размер, съответстващ както на реализираните месечни доходи за задоволяване на нейните основни потребности, така и на съществуващият жизнен стандарт в страната.

По делото се събраха гласни доказателства.

            От показанията на свидетеля Ш. А. Ч., майка на ищеца и на свидетеля А. В. И., без родство със страните,  желаят  да свидетелстват, се установява, че за детето се грижи бащата, майката до настоящия момент въобще не е потърсила детето си и не се е интересувала от него.

         Изслушана, в откритото съдебно заседание в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К., непълнолетната Ш. Н.Ч.,  заяви, че  за нея се грижат баща й, баба й и дядо й. Не познава майка си и иска да остане с баща си.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че детето Ш.   е на *****.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката се е дезинтересирала трайно от родителските си задължения спрямо своята дъщеря, като от раздялата си с ищеца през 2003г. не е полагала  грижи за детето. Ищецът  Н.М.Ч.  е полагал такива непосредствени грижи за дъщеря си от раждането й. Продължил е да я отглежда и възпитава и след напускането от ответницата. По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.

В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив- той изразява своето желание, привързаност и обич към дъщеря  си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същият няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда детето  си още от самото му  раждане по подходящ за него начин и при по-добри условия, с помощта на родителите си. По-добре за малолетната Ш.  е да остане в дома и семейната среда на бащата, където е доказано обгрижена и се чувства спокойно.

По тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо детето Ш. Н.Ч., като предостави на бащата  упражняването на родителските права спрямо малолетната Ш. и определи местоживеенето й при бащата Н.М.Ч..

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между майката  и детето  Ш. се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с майката следва да бъде осъществяван: всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № ПМС № 372/22.12.2016 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2017г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 460 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под сто и  петнадесет лева.Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответницата е майка на детето Ш. Н.Ч.. 

С оглед възрастта си, детето  е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на Ш., която  е на навършени четиринадесет години, се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете  на нейната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността ѝ и може да издържа детето си.  

Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че претендираната с исковата молба сума в размер и  150 лв. за Ш. Н.Ч. се явява достатъчна за месечната й издръжка, за което намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си  в този размер, а останалите средства ведно с ежедневните грижи, следва да бъдат осигурявани от бащата.

В петитума на исковата молба ищецът моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК.  Безспорно по делото се установи, че за минало време майката  не е давала издръжка и не е полагала грижи за дъщеря  си. Във връзка с това направено искане съдът намира, че така ответникът дължи и следва да заплати месечни издръжки за минал период - от месец юни  2016г., в размер на  150,00 лв. месечно.

 

По разноските:

С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в производството.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 350,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото в размер на 50,00 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв.

 

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък  216,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :                 

 

 

ПОСТАНОВЯВА детето Ш. Н.Ч., ЕГН ********** да живее при баща си Н.М.Ч., ЕГН ********** на адрес: ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето Ш. Н.Ч., ЕГН ********** на бащата Н.М.Ч., ЕГН **********, като дава възможност на майката А.А.А., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с дъщеря си:  всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

  ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето Ш. Н.Ч., ЕГН **********, със съгласието на нейния баща Н.М.Ч., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от месец юни – 2016 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

 

  ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държавна такса в размер на 216,00 лв.( двеста и шестнадесет лева и нула стотинки ).

 

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Ч., ЕГН ********** на адрес: *** сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

 

 

 

 

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: