Р Е Ш Е Н И Е
№ / 28.06.2018
година, град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки Районен съд, гражданска колегия, ІV състав,
На 13.06.2018 година
В публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Дучева
секретар: Яна
Петкова,
като разгледа
докладваното от Съдията
Гражданско дело номер 1038 по описа на Съда за 2017 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е глава двадесет и девета от ГПК.
Делба – фаза по допускане.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В.Б.Д.,
EГH **********, адрес ***, чрез
адв.Г. против П. Г. С., EГH
**********, адрес: *** и С. Г. С., EГH **********, адрес: *** и ***.
В ИМ се претендира делба на ДBOPHO МЯСТО, находящо се в гр. А., цялото
с пространство от 390 / триста и деветдесет/ кв. метра, съставляващо
самостоятелен урегулиран парцел XIII — 2328 (тринадесети за две хиляди
триста двадесет и осми) в квартал 131 (сто тридесет и първи), пo плана на град А., ВЕДНО с построената
в него масивна жилищна сграда състояща се от един жилищен етаж и сутерен.
Съсобствениците не са постигнали съгласие
относно подялбата на имота в резултат на което за ищецът е на лице правен интерес от водене на посоченото
дело.
След указание на съда
е постъпило уточнение вх.№ 1969/23.03.2018г, в което се сочи , че следва делбата
да бъде извършена при квоти 4/6 за ищеца
и по 1/6 за ответниците.
Следва да се отбележи,
че посочените от ищеца квоти не са обвързващи за съда, доколкото е длъжен служебно
да събира доказателства и да извърши преценка.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба
от ответника П. Г. С. чрез адв.С.. В отговора П. Г. С. твърди, че иска е недопустим
и неоснователен касателно правопораждащия съсобствеността юридически факт. Оспорва се факта
на владение на имота от
страна на ищеца. Оспорва се представения НА № 6, TOM VII, нот. дело № 2181/1997Г., пo oпиca нa
PC- А. и се претендира неговата отмяна. Ответникът П. Г. С. твърди , че с брат си
са придобили целия имот по
давност по силата на непрекъснато
владение в продължение на 15 години.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба
от ответника С. Г. С. чрез адв.С.. В отговора С. Г. С. твърди, че иска е недопустим
и неоснователен. Оспорва се факта на
владение на имота от страна
на ищеца. Оспорва се представения
НА № 6, TOM VII, нот. дело №
2181/1997Г., пo oпиca нa PC- А. и се претендира неговата отмяна. Ответникът С.С. твърди , че с брат
си са придобили
целия имот по давност по
силата на непрекъснато владение в продължение на 15 години.
Съдът в настоящия си състав, след
преценка на събраните по делото
писмени доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, прие за
установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е вписана в книгите
на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – град А. на 01.12.2017
година с вх.рег.№4306, том 3, Акт 95.
С НА №85, том 1, дело № 87/1937г Д.П.Ж.
е признат за собственик на празно дворно място в гр.А. с пространство
348,20кв.м. при граници : Улица „***“, Г. К.Д.; М.Н.; общинско място.
С Договор за Доброволна делба от
06.03.1942г между наследниците на Д.П.Ж. е извършена доброволна делба на дворно място с
площ от 348,20кв.м. , парцел XIII по плана на гр.А. при граници : Улица „***“, Г.
К.Д.; М.Н.; общинско място и на построената в него една къща на един естаж с четири стаи и сутерен с две кухни и две помещения
за натурия.
С НА №8, том 1, дело №16 от 20.01.1968г
Н. Д. П. прехвърля на В.Б.Д. 2/9 ид.ч. от парцел №
XIII в кв.№66 по плана на гр.А. , целия с площ 348 кв.м. , ведно с югоизточната
стая от жилищния етаж, 1/7 ид.ч. от югозападната и
северозападната стая на жилищния етаж, от североизточната кухня и
северозападното помещение за натурия от сутерена
срещу задължение за издръжка и гледане.
В Протокол от 10.03.1975г съставен от
съдия в РС-А. е отразено отваряне на саморъчно завещание на М.З. П.а.
Саморъчното завещание не е приложено по делото, поради което съдът не може да
прави изводи за съдържанието му.
С НА №180, том 5, дело 2205/09.12.1997г
З.С. П.а и М.Б.Щ. даряват на В.Б.Д. 2/3 ид.ч. от една
стая със североизточно изложение в жилищния етаж и от южната кухня и южното
помещение за натурия в сутерена, както и 2/3 ид.ч. от 4/9 ид.ч. от дворно
място, върху което е построена сградата, с площ от 390кв.м., представляващо УПИ
XIII-2328 в кв.131 по плана на гр.А..
Представени са актуални Скица и Данъчна оценка на имота.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.1 и ал.2 от ГПК и във
връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34,
ал.1 от ЗСоб., разгледан по същество същия е
неоснователен по следните съображения:
Видно от Договор за Доброволна делба от
06.03.1942г наследниците на Д.П.Ж., сред които и страните по делото са поделили
имота като всеки от съделителите е получил в дял и
изключителна собственост реална част от помещенията в сградата. В текста на
договора изрично е вписано, че сградата е „етажна
собственост, а външните, вътрешните, междуетажните стени,
стълбището и площадките, водопроводната,
електрическата инсталация на сградата и всичко , което по предназначението си
служи за общи ползи на всяко отделно притежавано помещение от сградата остава
за общо ползване“. В този смисъл земята,
върху която е построена процесната сградата също е обща
част и не подлежи на делба. Случаят попада в хипотезата на приетото с ППВС 2
/82 г., че е недопустимо извършването на съдебна делба на дворно място, в което
е изградена сграда в етажна собственост по съображения на чл.38,ал.3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността общи части на
сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена
сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползване. Земята, върху която е построена сградата винаги е обща част, тъй
като без нея сградата не може да съществува, а когато има пълно съвпадение между
етажните собственици и собствениците на дворното място, какъвто е настоящия случай,
дворът също е обща част. В случая с построяването на сградата и по-късно с
материализирането на доброволната делба с договора през 1942г, когато всеки от
наследниците е получил реална част (помещение) теренът е загубил своята самостоятелност
и се е превърнал в обслужваща обособените обекти обща част и съответно делбата му
е недопустима, както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба
на чл.38, ал.3 от ЗС. (в този смисъл и съдебната практика, обективирана
в решения по чл.290 от ГПК, имащи задължителен характер за настоящата инстанция:
Решение № 242 от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1459/2010г., ІІ г.о. на ВКС; Решение
№ 87 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 20.12.2011г. на ВКС, ІІ
г.о.; Решение № 99 от 24.02.2009г. по гр.д.№ 1162/2008г. на ВКС, V г.о. и други,
както и ППВС № 2/1982г.).
С оглед отхвърляне на иска за делба
съдът счита, че следва да се произнесе и по въпроса за ДТ, която следва да
заплати ищеца за образуване на дело и по въпроса за разноските. Изхождайки от
факта, че производството е образувано по ИМ на В.Б.Д. съдът счита, че същия
следва да внесе по сметка на АРС сумата от 50 лева за разглеждане на делото.
На следващо място и
на осн.78, ал.3 ГПК ищецът В.Б.Д. следва да бъде
осъден да заплати на П.Г.С. сумата от 250лева адвокатско възнаграждение и на С.Г.С.
250лева за адвокатско възнаграждение.
С
оглед на изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Б.Д., EГH **********, адрес *** против П. Г. С., EГH **********,
адрес: *** и С. Г. С., EГH **********, адрес: *** и ***, иск за делба на следния
недвижим имот: ДBOPHO МЯСТО, находящо се в гр. А., цялото
с пространство от 390 / триста и деветдесет/ кв. метра, съставляващо самостоятелен
урегулиран парцел XIII — 2328 (тринадесети за две хиляди триста двадесет и осми)
в квартал 131 (сто тридесет и първи), пo плана на град
А., ВЕДНО с построената в него масивна жилищна сграда състояща се от един жилищен
етаж и сутерен.
ОСЪЖДА
В.Б.Д., EГH **********, адрес *** да заплати по сметка на АРС сумата от 50лева
–държавна такса за образуване на дело
ОСЪЖДА В.Б.Д., EГH **********, адрес *** да заплати на П. Г. С., EГH **********, адрес:
*** сумата от 250лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.Д., EГH **********, адрес *** да заплати на С. Г. С., EГH **********, адрес:
*** и ***сумата от 250лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Мария Дучева)