РЕШЕНИЕ
№_ 260418, 22.03.2021г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ
граждански състав,
на
двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 695 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от Т. Д. К. , в качеството й на длъжник по и.д. № 20118240402858, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане с изх.№ 586/05.01.2021г., с
което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 76982/17.12.2020г.
за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити
са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се,
че последното изпълнително действие е извършено на 12.03.2013г. , като след
тази дата са извършвани единствено справки. Поддържа, че разпорежданията за
насрочване на описи на движими вещи, без да е налице уведомяване на страните за
тях, както и без внасяне на разноски, не могат да се кредитират като
предприемане на изпълнителни действия, които прекъсват давността. С оглед а това счита, че е настъпила перемпция
по силата на закона. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна, взискател в производството Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД оспорва
жалбата, като сочи , че по делото са извършвани изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция
на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако
взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две
години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Счита, че
жалбоподателят тълкува разширително нормата и че в случая не е налице период, в
който взискателят е бездействал и са предприемани действия по принудително
изпълнение.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на
съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. №20118240402858, по описа на ЧСИ
К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 09.12.2011г.. по молба на БНП Париба
пърсънъл файненс ЕАД, в последствие заместена поради частно правоприемство от Кредит инкасо инвествънт БГ ЕАД за събиране на вземането му от длъжника Т.К..
В молбата за заместване на взискателя,
дружеството цесионер е възложило на съдебния изпълнител събиране на вземането. Твърди
се в жалбата, че след 12.03.2013г. не са извършвани изпълнителни действия. При
проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните
действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : на
11.11.2014, на 10.08.2016г. са насрочвани описи на движими вещи на длъжника. На
14.02.2017г. е постъпила молба от взискателя за насрочване опис на движими вещи
и такъв е насрочен на 31.05.2017г.. На 19.12.2017г. взискателят е поискал
налагане запор на банкови сметки на длъжника. На 28.12.2017г. е наложен запор
от съдебния изпълнител. Взискателят е поискал извършване на опис на движими
вещи на 11.04.2019г.
С оглед така установеното от фактическа страна
за периода 2013-2019г., спорът се
заключава дали след 12.03.2013г.. са предприемани изпълнителни действия, които
да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Съдът намира
следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда
изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Следва да се посочи и
че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по
събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите
такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или
налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси,
прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането. Прекъсването
на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к.
липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните
действия прекъсващи давността.
С оглед тези
разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес,
съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право.
В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са
предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на ЧСИ по
насрочване на изпълнителни способи. Вярно е, че не се е достигнало до реално
изпълнение чрез събиране на суми за погасяване на дълга, но причината е , че са
липсвали наличности по банковите сметки на длъжника или че трудовото
правоотношение на длъжника е било прекратявано, както и че длъжникът не може да
бъде открит на известните адреси, които са и официално регистрирани. Ето защо
съдът намира, че не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.
Постановеният отказ на
съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а
подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение жалба от Т.Д.К., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по и.д. № 20118240402858, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на
КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане с изх.№ 586/05.01.2021г., с което е оставена без
уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 76982/17.12.2020г. за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :