№ 22387
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110148184 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от ЮЛ против Г. Г. Ж. с
искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество
сумата от 3422,09 лева – остатък от главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена. Ответникът в срока
по чл. 131 ГПК подава писмен отговор, с който оспорва исковата молба. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.
Оспорва реалното доставяне на топлинна енергия и дялово разпределение, не
оспорва размера на вземанията.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват.
Изпращат представители. Ответникът твърди направено плащане за всички
дължими суми, освен за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство. Ищецът признава плащанията.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат техните задължения, са
осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период
ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Възражението за плащане на вземането в цялост също се
доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направените от ответниците плащания са
направени на 15.11.2024 г., след входирането на исковата молба по настоящото
дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца се претендират 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
следва да бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: *** срещу Г. Г. Ж., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 3422,09 лева
– остатък от главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за имот с адрес *** за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на
2
вземането, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Г. Г. Ж., ЕГН: **********, да заплати на ЮЛ, ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ***
на страната на ищеца ЮЛ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3