№ 78
гр. Враца, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 14568/29.10.2024 г. на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника адв.Х. И., против
Решение № 598/29.09.2024 г. по гр.д.№ 3101/2023 г. по описа на Районен съд-
Враца, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Д. А. Д., ЕГН
**********, че дължи сумата 742,61 лв. – неиздължена главница по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. и кредитна карта CREX-***, ведно
със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата; сумата 101,76 лв. – възнаградителна лихва за периода от
01.08.2022 г. до 13.12.2022 г.; сумата 44,64 лв. – мораторна лихва за забава
върху главното задължение за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., за
които суми е издадена Заповед № 924/04.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1681/2023 г. по описа на РС-Враца.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като се сочи, че
районният съд не е съобразил представените по делото доказателства и
направените от ищеца доказателствени искания, както и релевираните
оспорвания с отговора на исковата молба.
Навеждат се доводи, че с исковата молба е приложено заверено копие
от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г., като този документ е
1
приет от районния съд като доказателство, както с предварителния доклад,
така и с протоколно определение от 13.09.2024 г. Впоследствие обаче съдът е
изключил договора от доказателствения материал, тъй като е констатирал, че
същият не е подписан за „кредитор“ с мастилена паста. Според въззивника,
освен че е допуснал процесуално нарушение, районният съд е нарушил и
материалния закон, тъй като не е съобразил, че предоставеният потребителски
кредит е под формата на овърдрафт и по отношение изискванията за формата
му е приложима специалната разпоредба на чл.12 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, която не предвижда писмена форма на договора. Твърди, че
сумата по договора е предоставена, доколкото е налице плащане по
издадената фактура за покупка, при което кредиторът е потвърдил договора
(чл.310 от Търговския закон). В този смисъл е налице съгласие с условията от
страна на кредитополучателя и поставяне на подпис с мастилена паста за
кредитор не е законово изискуемо, а с действията си последният е потвърдил
договора.
Въззивникът счита, че неправилно първоинстанционният съд не е
допуснал поисканата повторна експертиза, тъй като експертът по
първоначалната такава е работил по копие от договора, а представеният
оригинал на договора в съдебно заседание не е изследван. Изтъква, че в
нарушение на процесуалния закон районният съд не е открил производство по
реда на чл.193 ГПК, не е дал на ищеца указания да заяви дали ще се ползва от
представения с исковата молба документ, не е разпределил доказателствена
тежест във връзка с направените от ответника оспорвания. Намира, че в
нарушение на процесуалния закон е допусната експертиза, без да е открито
производство по оспорване на частния документ.
На следващо място в жалбата се посочва, че от насрещната страна не е
било направено оспорване налице ли е подпис на представител на
кредитодателя, вкл. и при представяне на договора в с.з., както и дали е била
предоставена пластика, ведно с ПИН код, на кредитополучателя. Въззивникът
счита, че в условията на засилено служебно начало районният съд е изследвал
тези въпроси, които не са били спорни по делото. Намира, че след като
съдебният състав е счел, че договорът следва да се изключи от
доказателствения материал по делото на основание чл.183 ГПК, то не е
трябвало да обсъжда и приетото заключение на изслушаната експертиза, тъй
като то се основава именно на изключения документ. Освен това изтъква, че с
приемането на договора като доказателство по делото в с.з. на 13.09.2024 г.
съдът е лишил ищеца от възможността да измени иска си.
В жалбата се излагат и подробни доводи за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да бъде
допусната повторна експертиза, което е довело до неизясняване на въпроса
налице ли е съгласие за сключване на договора от страна на
кредитополучателя или не. Посочва се, че съдът е трябвало и служебно да
изясни въпроса дали е налице положен от ответника подпис в договора за
„клиент“.
В обобщение се посочва, че вследствие на всички тези процесуални
нарушения е било ограничено правото на ищеца да установи съществуването
на действителна облигационна връзка между страните.
Най-сетне в жалбата се излагат съображения, че договорът отговаря на
всички изисквания за съдържание на чл.12 ЗПК. Според въззивника,
2
районният съд индикативно говори за недействителност на договора, без да
посочва конкретно нарушение, но дори и в този случай е следвало да съобрази
разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която кредитополучателят дължи чистата
стойност по кредита. В тази насока се позовава и на практика на ВКС.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и
уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна Д. А. Д.. Извън този срок е постъпило писмено становище от особения
му представител адв.Т. Д., в което се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
и правилността на първоинстанционното решение по изложените във
въззивната жалба доводи и при извършване на служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
За да извърши тази проверка, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Юробанк България"
АД, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против Д. А. Д. за следните суми: сумата 742,61 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от
07.05.2021 г. и кредитна карта CREX-***, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението до изплащане на вземането; сумата 101,76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. до
13.12.2022 г.; сумата 44,64 лв., представляваща представляваща мораторна
лихва за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1681/2023 г. по описа
на РС-Враца и е издадена Заповед № 924/04.07.2023 г. за всички посочени в
заявлението суми, като на заявителя са присъдени и деловодни разноски за
заповедното производство в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане от 16.10.2023 г. заповедният съд на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е
уведомен на 06.11.2023 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 27.11.2023 г. е
предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.
Както в заявлението, така и в исковата молба, като обстоятелства, от
които произтичат вземанията, се посочва, че между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София
***, ж.к. "***", *** ***, сграда ***, като кредитор, и Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: с.***, общ.Враца, ***, като кредитополучател, е бил
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
3
издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. Сочи се
също, че съгласно чл.1 от този договор, кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700,00 лв. при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Твърди се, че във връзка
с така постигнатите договорки между страните, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, която е активирана с
извършването на първата трансакция от страна на кредитополучателя и с това
действие договорът за револвиращ кредит е произвел своето действие. Твърди
се, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е
възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението. Според
уговореното, кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на адреса на
електронната поща на кредитополучателя или в хартиена форма на посочен от
него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане
на погасителна вноска. Посочват се какви са договорените размери на
минималните погасителни вноски съобразно усвоения кредитен лимит.
В заявлението и в исковата молба се твърди, че с подписването на
Договор CARD-*** от 07.05.2021 г. страните са се съгласили, че за усвоения
револвиращ кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена
при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%.
По-нататък се поясняват понятията за кредитна карта, минимална
месечна погасителна вноска, кредитен лимит, използван кредитен лимит,
разполагаем кредитен лимит, както и функционалностите на кредитната карта,
предоставените на кредитополучателя услуги, дължимата лихва и
формирането на ГПР. Акцентира се, че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е револвиращият кредит, като се развиват
теоретични доводи относно правната същност на този кредит.
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си
задължения по чл.13 и чл.14 от процесния Договор CARD-*** от 07.05.2021 г.,
а именно: не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и
всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил
кредитния лимит; не е заплатил дължимите на банката възнаграждения,
включително лихви и такси; не е заплатил дължимите на банката застраховки
по процесния договор.
Посочва се, че считано от 01.06.2023 г. ищецът "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е придобил търговското предприятие на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, при което правата и задълженията на
последното преминават върху приемащото дружество. Твърди се, че
кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето на предприятието чрез
кратко текстово съобщение, изпратено на предоставения от него телефонен
номер +***, като съобщението е било получено на 28.06.2023 г. в 11:00 часа.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя
банката е потърсила защита на правата си по съдебен ред, депозирайки
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а впоследствие – и с
предявяването на настоящия иск.
В хода на съдебното производство ответникът Д. А. Д. е призован по
реда на чл.47 ГПК, поради което на основание ал.6 от същата законова
разпоредба му е назначен особен представител.
4
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител адв.Т. Д., с който се оспорва предявения иск.
В отговора се твърди, че не е налице валидно сключен договор между
страните по делото. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е нищожен,
тъй като съдържа нищожни клаузи, без които не би бил сключен.
Алтернативно се сочи, че ако съдът счете, че нищожността на тези клаузи не
влече нищожност на целия договор, то следва да прогласи нищожността на
отделните клаузи, напр. – клаузите по чл.17 и чл.24 от договора.
Посочва се още, че в договора са налице неравноправни клаузи, за
които съдът следи служебно.
Оспорва се автентичността на приложения към исковата молба
договор.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
изслушана съдебно-почеркова експертиза.
В условията на чл.266, ал.3 ГПК пред въззивната инстанция са събрани
допълнителни писмени доказателства и е допусната допълнителна задача към
съдебно-почерковата експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи и направени
оспорвания, настоящият съдебен състав намира следното от фактическа и
правна страна:
С исковата молба са представени заверено копие от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. (накратко Договор за кредит
CARD-***), сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК ***, като кредитор, и Д. А. Д., ЕГН **********, като
кредитополучател, както и приложение към същия, наименовано "Кредит:
CARD – ***, оторизационен код а680ееха, Усвояване CREX- ***" (накратко
приложение Усвояване CREX- ***), подписано от същите страни и на същата
дата.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е
оспорил тези документи и е поискал ищеца да бъде задължен на основание
чл.183 ГПК да представи оригинала на договора.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение №
1221/12.07.2024 г. районният съд е приел като доказателства всички
приложени с исковата молба документи, в т.ч. и представеното заверено копие
от договора за кредит. Същевременно със същия съдебен акт съдът е уважил
искането на особения представител и е задължил ищеца на основание чл.183
ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт да
представи оригинал на договора, като го е предупредил, че ако не изпълни
така вмененото му задължение представеният препис ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
Ищецът е представил оригинала на договора, но не в указания от съда
едноседмичен срок.
С протоколно определение, постановено в с.з. на 12.09.2024 г.,
районният съд е приел като писмено доказателство представения оригинал на
договора. Липсва произнасяне за изключване на приложеното с исковата
молба заверено копие от договора от доказателствата по делото.
Във връзка с направено в отговора на исковата молба оспорване на
5
автентичността на договора за кредит и искане за назначаване на експертиза, в
първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно-
почеркова експертиза. Заключение по същата е изготвено преди да бъде
представен по делото оригинала на договора за кредит, поради което вещото
лице е посочило, че не може да даде отговор на въпросите дали положените
подписи са саморъчни и дали са изпълнени едновременно. Експертът е дал
заключение, че подписите за клиент и за кредитополучател са копия на
подписи, изпълнени от Д. А. Д..
При изслушването на експертизата в с.з. процесуалният представител
на ищеца е поискал да бъде изготвено ново заключение въз основа на
представения в същото заседание оригинал на договора по въпроса дали
подписът за клиент в същия е изпълнен от Д. А. Д., но районният съд не е
уважил това искане. Доколкото обаче първоинстанционният съд е приел като
доказателство представения оригинал, въззивният съд прие, че на основание
чл.266, ал.3 ГПК следва да бъде уважено съдържащото се във въззивната
жалба искане на ищеца за допускане на допълнителна задача към съдебно-
почерковата експертиза.
От депозираното пред въззивната инстация допълнително заключение
на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписите за клиент и за
кредитополучател в представения оригинал на Договор за кредит CARD – ***
от 07.05.2021 г. са изпълнени от Д. А. Д..
При така събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема
за установено, че на 07.05.2021 г. между " БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" и Д. А. Д. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна
карта CARD – ***, чиято автентичност е доказана чрез приетото заключение
на съдебно-почерковата експертиза.
По силата на този договор на ответника Д. А. Д. е предоставен
револвиращ кредит в размер на 700,00 лв.
С договора е поето задължение от страна на кредитора за издаване на
кредитна карта Мастъркард, чрез която се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит и която позволява да
бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез
терминални устройства (РОS) и др. услуги – чл.2. В договора се съдържа
тарифа, според която лихвеният процент по стандартната кредитна карта е
35%, а ГПР - 44, 90%. Посочени са дневните лимити при теглене на пари в
брой и при покупки на РОS, както и минималните месечни погасителни
вноски, размерът на които зависи от усвоения кредитен лимит.
В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да
използва услугата покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на
кредитора, като за всяко ползване на тази услуга ще се подписва приложение
към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Посочено
е, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на
разполагаемия кредитен лимит.
От приложението Усвояване CREX- ***, подписано от същите страни
- " БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Д. А. Д. и на
същата дата - 07.05.2021 г. се установява, че е извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращия кредит CARD –
*** при параметри: обща цена на стоките – 399,00 лв., размер на кредита –
6
417,92 лв., месечна погасителна вноска – 51,03 лв., брой вноски – 9, обща
стойност на плащанията – 459,27 лв., ГПР - 21,78% и лихвен процент -
19,86%. Посочени са финансираните стоки и услуги – телевизор на обща цена
399,00 лв. и услуга застраховка "Сигурност на плащанията" по групова полица
№ 5/2008 г. с премия 18,92 лв. В документа се съдържа погасителен план,
според който кредитополучателят следва да заплати 9 месечни погасителни
вноски, всяко от които в размер от 51,03 лв.
Въззивният съд намира, че тези съглашения между страните, макар и
писмено да са оформени като два отделни договора, всъщност обективират
едно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения договор за
револвиращ кредит. В приложението Усвояване CREX-*** страните са
договорили да се извърши усвояване на вече отпуснатия кредит по Договора
за револвиращ кредит CARD – ***, чрез функционалността покупка на
изплащане, предвидена в този договор, т. е. с револвиращия кредит се
финансира закупуваната от ответника стока. Както бе посочено, според
договора за револвиращ кредит при използването на тази функционалност се
подписва отделно приложение към договора, съдържащо конкретните
параметри на трансакцията. Условията по договора за кредит и по
приложението обаче са различни, както по отношение на начина на
погасяването им, така и досежно размера на дължимите възнаградителни
лихви, а в стоковия кредит е предвидено и допълнително задължение на
кредитополучателя за заплащане на застрахователна премия по застраховка
"Сигурност на плащанията", която премия е включена в месечната
погасителна вноска. Настоящият съдебен състав намира, че именно с оглед на
тези различия ищецът следва да посочи и докаже по несъмнен начин от кой
конкретен юридически факт произтича задължението на ответника и какви са
конкретните параметри на същото.
В случая от събраните по делото доказателства може да се направи
единствено извод за усвоена от ответника сума по револвиращия кредит в
размер на 399,00 лв. за покупка на изплащане на ТВ и застрахователна премия
в размер на 18,92 лв., т.е общо 417,92 лв., по приложението Усвояване CREX-
*** от 07.05.2021 г. В исковата молба обаче липсват твърдения, че вземането
на ищеца произтича от усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане, а се посочва, че е извършено усвояване на суми от кредитния
лимит в размер на 700,00 лв. чрез предоставената на ответника кредитна
карта. Твърдения, че сумата по договора е предоставена, доколкото е налице
плащане по издадената фактура за покупка на стока, се излагат за първи път
едва във въззивната жалба, но същите не следва да бъдат обсъждани поради
настъпилата преклузия за въвеждане на нови фактически твърдения. Освен
това претендираната с исковата молба главница е в размер от 742,61 лв., а не в
размер на 417,92 лв., каквато е главницата по приложението "Усвояване
CREX-***" от 07.05.2021 г.
На следващо място в исковата молба се посочва, че дължимата
възнаградителна лихва е в размер на 35%, каквато е предвидена в Договор за
кредит CARD – *** лихва за трансакции с кредитната карта, а не в размер на
19,86%, какъвто е предвидения размер на лихвата за покупка на изплащане по
приложението Усвояване CREX-***.
Най-сетне в исковата молба се посочва, че се дължат месечни
погасителни вноски в минималните размери, предвидени в Договор за кредит
7
CARD – ***, а не в размер от 51,03 лв., така както е предвидено в
погасителния план, посочен в приложението "Усвояване CREX-***".
При така изложеното в исковата молба, в тежест на ищеца е било да
докаже твърденията си за усвояване на претендираната главница в размер на
742,61 лв. по Договор за кредит CARD – *** от 07.05.2021 г., при дължима
съгласно същия възнаградителна лихва в размер на 35 % и при предвидените
минимални погасителни вноски. По делото обаче липсват каквито и да са
доказателства в тази насока – напр. за ползване на предоставената на
ответника кредитна карта чрез извършване на теглене в брой от банкомати,
плащания чрез терминални устройства или по друг посочен в договора начин.
Доколкото договорът за кредит има реален характер, установяването на тези
обстоятелства е задължително, за да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение за връщане на усвоени суми по договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит. Тази доказателствена тежест му е указана
от първоинстанционния съд с постановеното определение по реда на чл.140
ГПК, но въпреки това такива доказателства не са ангажирани. При липсата им
по делото остават недоказани както твърденията за възникнало задължение за
главница в претендирания размер от 742,61 лв., така и обусловените от същото
задължения за възнаградителна и мораторна лихва.
Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и съобразно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
пред въззивната инстанция има ответника Д. Д., който обаче не е направил
такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598/29.09.2024 г. по гр.д.№ 3101/2023 г.
по описа на Районен съд-Враца.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3,
т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8