Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 213
10.08.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На петнадесети юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №3/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав”
ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Ш.Р.В. за
установяване на задължението за
заплащане на сумите 1257,48 лв. за предоставени от ищеца В и К услуги за
периода 30.04.2019 г. – 30.04.2019 г. и 45,41 лв. лихва за забава за периода
30.05.2019 г. – 07.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че задължението е за недвижимия имот с адрес
гр.**, че за доставяне на вода и други ВиК услуги до същия е сключен договор
с ответника при общи условия, че
потребителят е отказвал достъп за отчитане в имота, че проверка в акредитирана
лаборатория е установила, че демонтираният от имота водомер не работи, поради
което било начислено количество вода от
0,5 куб.м. за всеки куб.м. застроена площ от сградата в строеж, за която ищцата
декларирала, че ще бъде в обем от 3899 куб.м.
Иска и присъждане на разноските по делото, както и тези, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение.
В писмения
отговор ответницата счита исковете за допустими, но неоснователни. Сочи, че на
15.03.2017 г. е подала заявление за промяна на партидата и е отчетено, че за
имота няма задължения за заплащане на вода, че едновременно с това е декларирала,
че имота няма да се ползва, през ноември месец ответницата започнала строеж в
имота, като преди това обезопасили
водомера във „временна шахта“, че до м.март в имота са били извършвани
дейности, които не са изисквали водоползване, че през м.март 2019 г.
пълномощник на ответницата уведомила ВиК да направи замерване на количеството
ползвана вода. Твърди, че при последваща проверка служители на ищцовото
дружество в присъствието на строителни работници са констатирали наличие на
вода в шахтата, че няколко дни след това служители на дружеството – ищец са
демонтирали водомера и са задължили строителя да закупи нов, като това е
станало в отсъствието на ответницата и на упълномощеното от нея лице, като
последното е подписало протокола след като и двете операции са били извършени.
Също така сочи, че след смяната на водомера шахтата е продължила да се пълни с
вода, а впоследствие се установило, че
аварията е свързана със спукан кран,
част от водопроводното отклонение, собственост на В и К оператора, че
при последваща проверка на водомера е било установено, че причината за
повредата не е виновно поведение на собственика на имота Счита, че приложеният към исковата молба
протокол от 06.02.2018 г. е съставен в нарушение на Общите условия, тъй като
това възпрепятстване не е продължило една година и в протокола липсват
задължителни реквизити, както и че неправилно количеството вода е изчислено
според чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, тъй като тази разпоредба визира случаите, при
които няма монтиран водомер. Освен това сочи, че по делото не е установено
какъв е бил застроения обем на сградата в строеж към момента на отчитането.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя водоснабдителни и
канализационни услуги на територията на гр.Разград. На 15.10.2019 г. същият е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и по
ч.гр.д.№1978 по описа на РС Разград за 2019 г. е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за сумите 1257,48 лв.
главница, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. , сумата 45,41 лв. лихва
за периода 30.05.2019 г. – 07.10.2019 г. и 26,06 лв. разноски по делото. Тъй като ответникът е депозирал възражение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в съответствие с указанията на съда по чл.415 от ГПК, ищецът е подал настоящия иск в
хипотезата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК
Със
заявление от 15.03.2017 г. ответницата Ш.Р.В. е поискала партидата за доставка
на вода на адрес гр. ** да бъде записана на нейно име, като е декларирала, че е
собственик на имота, като е придобила собствеността на същия чрез покупка.
Нотариалният акт от тази покупко-продажба е от 10.02.2017 г. и видно от същия купувачи на имота са ответницата
Ш.Р.В. и А.Т. К. В заявлението тя е
посочила, че е собственик на имота, тъй като е закупила същия. Съответно е
посочено, че датата на последното отчитане в имота е 04.05.2016 г. и
показанията тогава са били 1012 куб м.
На
06.02.2018 г. служителите на ищцовото дружество Д. П. – отчетник и Б. Б. –
технически ръководител са съставили протокол за отказ на достъп до водомерния
възел. В този протокол са посочили, че потребителят не е осигурил достъп до
водомерния възел при посещението, както и че целта на посещението е била
отчитане показанията на водомера и проверка на състоянието на водомерния възел
и ВиК инсталацията.
На
29.03.2019 г. в нов протокол е отразено, че
в присъствието на ответницата Ш.Р.В. е демонтиран водомера. Същият
е бил сух и пломбиран с кат № 0786185.
Видно от
представените доказателства на 10.08.2018 г.
ответницата и А. Т. К. са получили от Община Разград разрешение за
изграждане на двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 186 кв.м.
и РЗП 400,78 кв.м.
С молба от 10.04.2019 г.
ответницата Ш.Р.В. е поискала от ищеца “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД да бъдат
извършени корекции в начисленията, като е посочила, че поради спукан кран –
собственост на дружеството е било наводнено съоръжението, в което е бил
обезопасен индивидуалния й водомер. Посочила е също така, че неизправният
електромер е изследван по тяхна инициатива в лаборатория за проверка на
водомери „Бордер“ гр.Разград. По делото е представен протокол за извършената
проверка. Извършилият проверката В.Г. е разпитан като свидетел по делото. След
предявяването на документа, издаден от „Бордер“ЕООД гр.Разград /л.66/ и на
вещественото доказателство – водомер №4165, свидетелят обясни, че е отразил, че
водомерът не се върти, поради което е заложил 100% грешка и е записал, че този
водомер не може да бъде използван. При проверката свидетелят е поставил пломба,
като пломбата за предходна проверка е била от 2012 г. Според свидетеля този
водомер някога е замръзвал, при което долната камера се е надула, възможно е
било да се е възстановил за кратко, както и при различни проверки да е дал
различни показния.
Според представената справка
/л.51/ отчетника Д. С. П. е извършвала редовни отчети - всеки месец за периода 03.2017 г. – 04.2019
г. Според показанията на свид.Х. той е посетил имота на 25.03.2019 г. заедно със свид.Д.. Като представители на
ищцовото дружество не им е бил осигурен достъп до водомера за отчет, тъй като
водомерния възел бил затворен. На 29.03.2019 г. демонтирали стария водомер и
монтирали нов. Тогава установили, че водомерът е отчел много вода, както и че е
имало теч от първия спирателен кран, който
се намира преди водомера. При монтажа и демонтажа присъствал представител на
собствениците, който подписал и протокола. В показанията си свид.Б., също
служител на ищцовото дружество, съобщава, че през зимата на 2018 г. посетил
процесния имот заедно с инкасатора за района, с цел да удостовери това
посещение, тъй като според инкасатора вече няколко пъти не му е бил осигуряван
достъп. Отново не открили никой в имота и залепили протокола за отказан достъп
на дървената врата. Според показанията
на свид.Х. ответницата като собственик на имота информирала ищцовото дружество,
че имотът няма да се ползва, за да не се начислява вода в същия, с нарочно
заявление. След това ответницата упълномощила свидетелката да я представлява
пред различните институции във връзка със строежа. След като строежът стигнал
до етап, в който било необходимо да се ползва вода, свидетелката посетила
сградата на „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД и поискала да извършат замерване на
водомера. Свидетелката не била на обекта при посещението на служителите на
ищцовото дружество, при което е било установено, че има вода в шахтата на
водомера. Тази свидетелка подписала протокола при второто съобщение, при което
бил сменен водомера. Според нейните показания след това шахтата продължила да
се пълни с вода до момента, в който ищцовото дружество отстранило авария.
Твърди, че след започването на строежа всеки ден е посещавала имота и никога не
е намирала никакви съобщения от ищеца. Свид. К, съсобственик на процесния имот,
сочи, че също ежедневно е посещавала имота, но не е намирала съобщения от
„Водоснабдяване-Дунав“ЕООД Според нея при закупуването на имота служител на
ищцовото дружество е извършил проверка и е установил, че няма консумация на
вода, а последващите отчитания са се извършвали само по инициатива на
собствениците. Според свид.И., който е извършвал строежа, в началото на строежа
са обезопасили шахтата с водомера. При строежа не използвали вода, тъй като
имало някакъв теч в шахтата.
С
решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са
приети промени в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза при
изчисляване на сумата 1257,48 лв. цена за ползвана вода е спазена разпоредбата
на чл.39, л.5, т.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството. За изчисляване на обема на застроената сграда е
взета предвид разгънатата застроена
площ, посочена в разрешението за строеж и заявлението на собственичката – 388 кв.м. при височина на
помещенията 2,50 м. и за 998 куб м. застроен обем по 0,5 кум. м. вода са
отразени 499 куб.м. вода.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 1257,48 лв. е неоснователен и недоказан. По делото е
установено, че ответникът е собственик
на имот в гр.Р. с административен адрес ул.**, който е водоснабден,
следователно е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия. Ползваната в имота вода според исковата молба
е изчислена по реда на чл.39, ал.5, т.4 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги. В този смисъл е и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Тази разпоредба урежда случаите на
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В случая в имота на ответницата е имало
водомер, но той е бил повреден и в този случай е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.39, ал.8 от същата наредба и служебно да се начисли
количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените периоди на предходната година, като конкретния начин по
който става това е регламентиран в чл.26, ал.2 от Общите условия. Като не е
направил това, ищецът е приложил грешен начин на изчисляване на ползваната
вода, респ. е посочил като обстоятелства, на които се основава иска такива,
които не са доказани /липса на водомер/, следователно искът установяване на
задължението за заплащане на главницата е неоснователен и недоказан.
Изчисляването на ползваната
вода в хипотезата на липсващ водомер противоречи и на отразеното в
представената от ответника справка за извършени отчети, тъй като извършването
на отчет предполага наличие на водомер.
С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължение з
заплащане на обезщетение за забава в размер на 45,41 лв.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски по делото в размер на 30 лв., които са платен депозит на
свидетеля. По отношение на остатъка до 200 лв., които ответницата е платила за
експертиза е постановено протоколно определение от 15.07.2020 г. да бъде върнат
на ответницата, като за тази цел същата следва да посочи банкова сметка. ***а за платено адвокатско възнаграждение,
като в пълномощното на л.17 изобщо не е посочено такова възнаграждение. За
претендираните 5 лв. банкова такса не са представени доказателства, а по
отношение на сумата 0,90 лв. за препис от протокола, тези разходи не са били
необходими тъй като процесуалният представител на ответника е можел да получи
безплатен отдалечен достъп до делото чрез Единния портал за електронно
правосъдие.
По гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от „Водоснабдяване
Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград срещу Ш.Р.В., ЕГН ********** ***
за установяване, че същата дължи на
„Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград сумата 1257,48 лв. за ползвани В и
К услуги в имот с административен адрес с. гр.Р., ул.** аб.№4184 по фактура от
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и 45,41 лв. мораторна лихва върху тази сума за
периода 30.05.2019 г. – 07.10.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №4129/16.10.2019 г. по
ч.гр.д.№1978/2019 г. на РС Разград.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Р.В., ЕГН **********
*** сумата 30
лв. / тридесет лева / за
направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1978/2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: