№ 43850
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110123175 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити кеш“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Д. ЛЮБ. М. за вземания в размер на 400 лева - главница по Договор
за паричен заем № 543054 от 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 03.05.2022 г. до
окончателното плащане, 26,99 лева – възнаградителна лихва за периода 30.06.2021 г. –
30.09.2021 г., 103,13 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, 100 лева – неустойка за забава, както и 27,59 лева – лихва за
забава за периода 01.09.2021 г. – 01.04.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част
от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 103,13 лева
– договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за
сумата от 100 лева – неустойка за забава, съображенията за което са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 30.06.2021 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
1
По отношение на претенцията за неустойка за забава, настоящият състав намира, че
клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна.
Аргументите на съда в този случай са в насока, че по свята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно допълнително
обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно
тарифата на дружеството. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и
неустойка за забава и обезщетение за забава.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 17,27 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 34,55 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, срещу Д. ЛЮБ. М., с
ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 103,13 лева – договорна неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, 100 лева – неустойка за забава, както и в
частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 17,27 лева до
пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата
от 34,55 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2