Решение по дело №742/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1299
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330100742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330100742 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. В. П., ЕГН
**********, представляван от адв. Щ.Ц., срещу К. Г. К., ЕГН ********** с правно
основание член 534 ТЗ.
Ищецът сочи, че на 21.02.2014 г. ответникът, в качеството му на издател издал
запис на заповед, с поемател Х.П., с падеж на предявяване, място на издаване гр.***
място на плащане в гр. ****** по силата на която ценна книга безусловно се е
задължил, без протест, да заплати на ищеца, като поемател сумата от 6 000 лв.
По така издадения запис на заповед нямало постъпило плащане, като с молба от
15.06.2018 г., чрез *******, същият бил представен за предявяване, като оригиналът на
запис на заповед бил представен от връчителя към******. на неговия издател –
ответника на дата 19.01.2018 г., но в същия документ ответникът невярно отразил
датата, на която му бил предявен - 19.10.2018 г. Понеже издателят на ценната книга
отказал да коригира поставената в същия документ невярна дата, ищецът отново
предявил записа на заповед с нотариална покана, връчена чрез нотариус *******на
26.01.2018 г., с удостоверен от съпругата на издателя отказ да получи нотариалната
покана със аписа на заповед, след като се била запознала с неговото съдържание.
След надлежното предявяване на записа на заповед ответникът отново не
извършил плащане по записа на заповед. Твърди се, че на 16.02.2018 г. от ищеца е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
1
чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата от 6000 лв., на основание представен запис на
заповед от 21.02.2014 г., като с разпореждане на съда от 09.03.2018 г. подаденото
заявление било отхвърлено като неоснователно, ето защо предвид изтеклия
тригодишен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ била налице абсолютна предпоставка за
допустимост на предявения специален менителничен иск, с оглед на което се предявява
осъдителен иск за сумата от 6000 лв., представляваща сума по издадения от ответника
запис на заповед.
От ответника, преставляван от адв. И.Н., е постъпил отговор с изложени
съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск.
Излагат се съображенията, че ищецът е упражнил правата си по менителничния
ефект, но същите били отхвърлени с влязло в сила решение по гр. дело № 2255/2019 г.
на ПдРС.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорен факта, че ответникът е издател на
запис на заповед за сумата от 6000 лв., с дата на издаване - 21.04.2014 г., с падеж на
предявяване и поемател ******
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на действителен менителничен ефект, както и че търпи
вреди поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени права, а в
тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си
възражения.
Приложено е гр. дело № 2255/2019г. на V гр.с., ПРС, водено между същите
страни по предявен иск по член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 240 ЗЗД, който
паричен заем бил обезпечен с издаден от К.К. запис на заповед, с поемател Х.П., с
падеж на предявяване, място на издаване гр. ******място на плащане в гр. ******, за
сумата от 6 000 лв.
В същото дело е бил представен в заверен вид запис на заповед, обезпечаващ
вземането, произтичащо от договора за паричен заем, като в обстоятелствената част на
исковата молба са наведени идентични обстоятелства относно предявяването на записа
на заповед на неговия издател, като освен това при сверяването от външна страна
между двата записа на заповед – този по настоящото дело и онзи по гр.д. № 2255/2019
г. се установява да е налице идентичност, поради което съдът приема, че
представеният по настоящото дело в оригинал запис на заповед е представеният по
гр.д. № 2255/2019г. в заверен вид запис на заповед, с който издателят му е гарантирал,
обезпечил каузалната сделка – паричен заем.
2
Същевременно съдът, който е разгледал иска по каузалната сделка е постановил
решение, което е влязло в сила, с което приема, че искът е неоснователен, тъй като
липсват доказателства за предаване на заемната сума от 6000 лева, тъй като договорът
за заем е реален договор, който се счита сключен с предаване на заемната сума от
заемателя на заемополучателя.
Доколкото със сила на пресъдено нещо е отречено каузалното правоотношение
като основание за възникване на вземането, а същевременно в същото това
производство кредиторът сам е посочил обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, чието основание вече е отречено, от всичко това
следва извода, че с отричане на основанието е отпаднала и обезпечителната функция
на записа на заповед, тъй като вземане няма, като няма и неоснователно обогатяване
със сумата по записа на заповед.
По изложените съображения менителничният иск като неоснователен ще се
отхвърли, а доколкото ответникът не е представил доказателства за извършени
разноски за адвокат такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. В. П., ЕГН **********, представляван от адв.
Щ.Ц., срещу К. Г. К., ЕГН ********** иск с правно основание член 534 ТЗ за сумата от
6000 лева, представляваща главница по издаден от К. Г. К. запис на заповед, с
поемател Х. В. П., с падеж на предявяване, място на издаване - гр. **** и място на
плащане в гр. ******* за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 6000 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда – 15.01.2021г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3