РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. гр. Хасково, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640100040 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищеца твърди, че на 23.05.2023г. около 15,10ч. на АМ „Марица“ настъпило
ПТП по вина на С. Н. в качеството му на водач на МПС „БМВ 320Д“ с рег. ***,
който движейки се по АМ „Марица“ и стигайки до района на км.82+310 в
посока ГКПП Капитан Андреево, навлиза в десен завой с несъобразена
скорост, вследствие на което губи контрол на управляваното от него МПС и
самокатастрофира, удряйки се последователно в ляво и в дясно в еластичната
мантинела. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №10/03.06.2023г. по описа на РУ-МВР-Свиленград, в който
било отразено, че спрямо виновният за катастрофата водач е взето
административно-наказателно отношение, като му е съставен АУАН.
Вследствие на така настъпилата катастрофа пострадал ищецът, който пътувал
в лекия автомобил „БМВ 320Д“ с рег.*** с поставен обезопасителен колан.
Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран по спешност от екип на
спешна медицинска помощ и настанен за лечение в „МБАЛ-Хасково“ АД,
където бил приет със степенно помрачение на съзнанието, главоболие и
световъртеж. Ищецът бил хоспитализиран за периода от 23.05.2023г. до
29.05.2023г., като след извършените му редица прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите констатирали, че има открита кървяща рана в
окосмената част на главата. Още в деня на хоспитализацията му ищецът бил
1
подложен на оперативна интервенция, при която му била извършена
реплантация на скалпа, ревизия на раната и пластика на кожата. След
стабилизиране на състоянието ищецът бил изписан от болничното заведение,
като продължил лечението си и възстановяването си в домашни условия.
Първият месец и половина след катастрофата бил особено тежък и мъчителен
за ищеца. Поради полученото увреждане в областта на главата, ищецът
изпитвал изключително силни болки и дискомфорт, което налагало да приема
силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Първите няколко месеца
след катастрофата ищецът изпитвал симптоми на гадене, световъртеж и
замайване. Поради тази причина на 17.07.2023г. потърсил лекарска помощ от
специалист по неврология. При извършения му амбулаторен преглед лекарят
установил, че е налице дискоординационен синдром, който създавал
гореописаните усещания и симптоми. Твърди, че в резултат на преживяното
ПТП здравословното му състояние се влошило, което дало отражение и върху
психиката му. Вследствие на изживения шок и стрес от катастрофата и към
момента се оплаквал от потиснатост и понижено настроение, изпитвал
безпричинна тревожност и връщане към спомена за катастрофата, също така
имал нарушения на съня и вниманието. Поради тези обстоятелства ищецът
приемал седативни и успокоителни медикаменти и хранителни добавки. От
съставения по повод процесното ПТП констативен протокол виновният водач
попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива
от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗК „Лев Инс“ АД по застрахователна полица, валидна към датата на
процесното ПТП. Във връзка с подадена застрахователна претенция от ищеца
до ответното дружество била образувана преписка по щета №*** по описа на
ЗК „Лев Инс“ АД. Въпреки, че от датата на депозиране на застрахователната
претенция до ответното дружество изминали повече от три месеца, а
определеният в чл.496, ал.1 от КЗ срок отдавна изтекъл, ответното дружество
не било определило и изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 23.05.2023г. на
АМ „Марица“ в близост до гр.Свиленград, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата, на която ищецът уведомил ответника за
настъпилото ПТП - 16.06.2023г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, като намира предявения иск за процесуално допустим, но изцяло
неоснователен и недоказан. Твърди, че по образуваната с ликвидационна
преписка щета, разгледана на застрахователна комисия на 03.11.2023г., на
2
ищеца е предложено доброволно уреждане на спора, като е определена сума
от 2000лв., от която 1800лв. вреди за получената лека телесна увреда и 200лв.
разноски, но ищецът не се съгласил с предложението, като застрахователят не
бил отказал плащане и не бил в забава. Не били представени данни за
банковата сметка на пострадалия. Не била изяснена фактическата обстановка
и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Нямало влязла в
сила присъда, която да установява по чл.300 от ГПК дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не се доказвало
управление с превишена скорост, не се доказвали причини за управление с по-
ниска скорост поради влошени пътни условия. В случай, че магистралата
отговаря на техническите стандарти не следвало да има изразени завои, дори
да имало завой, той следвало да е с голям радиус, който осигурява безопасно
придвижване с разрешена скорост. Навеждат се доводи, че техническа
неизправност на автомобила станала причина за процесното ПТП. Оспорва се
вината на застрахования при ответника водач и механизма на настъпилото
ПТП, описани в исковата молба. Оспорва се твърдението, наведено в исковата
молба, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан в лекия
автомобил. Твърди се съпричиняване от страна на ищеца, който бил в
движещо се МПС без да положинеобходимата грижа, за да се обезопаси.
Навеждат се доводи за причиняване на неблагоприятните последици от
пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан. Травмата на главата без
изразена коланна травма и обстоятелството, че е единствен пострадал
доказвало липсата на предпазен колан. Навеждат се доводи, че ищецът има
принос над 50% за претърпените вреди и за настъпване на травматичните
увреждания, тъй като се возил в МПС без поставен обезопасителен предпазен
колан. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди на увредените лица следвало да бъде намалено. Оспорва причинно-
следствената връзка между ПТП-то и описаните в исковата молба болки,
страдания и неразположения на ищеца. Оспорва всички наведени в исковата
молба доводи за болки и страдания, изпитани от ищеца. Оспорва твърдението,
че през първия месец се налагало да пие силни обезболяващи, нямало
представени доказателства за предписани и купени такива. Оспорва
предявения иск по размер, като твърди, че е завишен и несъобразен с
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“,
принципно указани от Върховния съд. Претендираният размер не
кореспондирал с установената трайна съдебна практика по сходни казуси,
както и със социално-икономическата обстановка в страната. Оспорва се
изцяло иска за присъждане на лихви по основание и срок. Твърди, че не дължи
незабавно изпълнение при получаване на молба. Отговорността на
застрахователя била договорна, а не деликтна. Застрахователят изпадал в
забава едва след покана за плащане на застрахователно обезщетение с
3
приложени всички необходими документи и изтичане на установените в КЗ
срокове за произнасяне по предявената претенция. Към датата на уведомяване
на застрахователя за конкретно събитие вредите нямали характер на ликвидно
и изискуемо задължение, тъй като не били установени по основание и размер,
поради което не се дължала лихва преди датата на образуване на исковата
молба. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, застрахователят изпадал в забава 3 месеца
след като бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими
документи, включително банкова сметка на пострадалите лица. Съгласно
чл.380, ал.3 от КЗ, ищецът се намирал в забава спрямо застрахователя до
датата на представяне на данни за банковата си сметка. Застрахователят не
можел да изплати каквото и да е обезщетение без да са му представени данни
за банкова сметка. Към исковата молба била посочена банкова сметка, но без
титуляр, а застрахователят бил длъжен да плати конкретно на пострадалия, а
не на което и да е лице, дори адвокат.
Постъпило е становище от третото лице помагач С. М. Н. ЕГН
**********, с което оспорва иска по основание и размер. Оспорва изцяло
твърденията в исковата молба, относно причинените на ищеца неимуществени
и имуществени вреди. Поддържа основанията изложени в отговора на
ответника Застрахователна компания „Лев Инс" АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 23.05.2023
г около 15:10 часа, л.а „БМВ 320 Д" с рег. № *** с водач С. М. Н. се е движил
по АМ „Марица" в посока гр.Свиленград, водачът изгубва контрол върху
управлението на автомобила и настъпва ПТП.
От Извлечение от Гаранционен фонд към дата 23.05.2023г. МПС с *** се
установява, че процесния автомобил е имал активна застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с ответника.
От епикриза неврохирургия на Х. Д. О. от 23.05.2023г. се установява, че
същия е с открита рана по окосмената част на главата, като му е направена
оперативна намеса – реплантация на скалп по местна анестезия и същия е
изписан на 29.05.2023г., по Застрахователна полица № *** „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на С. М. Н., издадена от ЗК „Лев Инс“ АД.
По делото съдът установи още, че ищците са изпратили до ответника
Застрахователна претенция на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 16.06.2023г., но
въпреки изтеклия срок, ответникът не е изплатил търсеното от тях
обезщетенние за претърпени неимуществени вреди. Казаното още веднъж
обосновава техния правен интерес от предявяване на настоящия иск.
От приетото заключение по изготвената автотехническа експеритиза,
4
изготвена от инж. В. В. – вещо лице към ОС – Хасково, се установява, На
23.05.2023 г около 15:10 часа л.а „БМВ 320 Д" с рег. № *** с водач С. М. Н. се
е движил по АМ „Марица" в посока гр.Свиленград със скорост около 180 км/ч
,като максималната безопасна скорост по време на ПТП в участъка е била
174,39 км/ч. При достигане на км 82+310 на автомагистралата в условията на
десен завой водачът изгубва контрол върху управлението на автомобила , като
се удря в лявата еластична ограда мантинела, следва удар в дясната еластична
ограда мантинела , след което продължавайки движението си се обръща извън
пътното платно в дясно спрямо посоката си на движение. От техническа
гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са: движение с
несъобразена с пътно-метереологичните условия скорост от 180 км/ч,
превишената скорост на движение на автомобила избрана от водачът му при
която той губи контрол върху движението на автомобила. Превишението е от
около 40 км/ч спрямо максимално разрешената и с около 5,6 км/ч спрямо
максималната безопасна в района на ПТП, няма други доказателства по
делото свързани с неправилни от техническа гледна точка действия на водача
му. Конкретния пътен участък е с две платна на движение, като същото е
еднопосочно. Южното пътно платно по което се е движел лек автомобил БМВ
320 Д с рег. *** се състои от две пътни ленти за движение с ширина по 4,0 м
разделени с прекъсната разделителна линия и една аварийна /най-южната/ с
ширина 3,0 м. От южна страна на южното пътното платно има поставена
елестична пътна ограда , както и от северна страна разделяща двете пътни
платна. Има десен завой в района където е настъпило ПТП. Същия е с хорда
20 м и стрела към нея 0,13м мерено на 10,40 м южно от средата на южната
пътна лента където най-вероятно се е движил процесния лек автомобил. Лек
автомобил „БМВ 320 Д" с рег. № *** се е движил по АМ Марица в посока
гр.Свиленград. Липсват каквито и да са параметри и доказателства които да се
ползват при изчисление на скоростта на движение с изключение на
показанията на свидетелката М. която посочва ,ч е скоростта е била 180 км/ч.
Липсват доказателства за употреба на спирачната система на автомобила
преди настъпване то на ПТП. в тази връзка може да се направи извода ,че
скоростта на движение на БМВ 320 Д преди и по време на първия удар е била
около 180 км/ч. От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим по
отношение на водача на л.а. БМВ 320Д с per.№ ***, като същия е трябвало да
избере скорост на движение която да му гарантира сцепления с пътното
платно на гумите на автомобила и по този начин да не се стигне до загуба
контрол върху управлението на същия. Максимално безопасната скорост на
движение при конкретните пътно-климатични условия към момента на ПТП е
била 174,39 км/ч и всяка друга по-ниска от нея. От техническа гледна точка
действията на водача на л.а „БМВ 320 Д" с рег. № ***, са били предпоставка за
настъпването на процесното ПТП — движението на автомобила с превишена
5
и несъобразена с пътно-климатичните условия по време на ПТП.
Ефективносгга на обезопасителния колан е най-голяма по отношение на челен
удар ,. В конкретния случай има странични два приплъзгащи удари след което
обръщане на автомобила при които ефективността на обезопасителния колан
при двата удара е много малка. При обръщането на автомобила / няма данни
за вида на това преобръщане /на една страна, по таван/ ефективността на
колана също е малка. При този механизъм на ПТП колана не предпазва
главата, ръцете и краката на пътниците , тъй като същите са свободно
подвижни и могат да осъществят контакт с хора , предмети , части и др,
намиращи се в интериора и в купето на автомобила в процеса на на протичане
на цялостния механизъм на ПТП. Радиуса на завоя на мястото на удара е:
427,13 м. Безопасната скорост на движение при процесното ПТП в участъка на
ПТП е: 174,39 км/ч. Няма данни в приложените доказателства по делото, друг
участник в движението да е станал причина за процесното ПТП. Няма данни в
приложените доказателства по делото, за техническа неизправност да е станал
причина за процесното ПТП. Няма данни по делото къде в купето се е
намирал пострадалия Х.Д.О.. В тази връзка серийно/фирмено защитата на
пътниците в лек автомобил БМВ е следната: Пътниците в автомобила са
обезопасени с триточкови инерционни обезопасителни колани ,като пътника
до водача е обезопасен с предна въздушна възглавница при челен удар .
Всички пътници са обезопасени с въздушни завеси при страничен удар. Няма
данни дали има задействани въздушни възглавници и завеси в резултат на
настъпилото ПТП. Липсва протокол за оглед на произшествието . Наличен е
единствено констативен протокол на ПТП съставен от органите на МВР. От
анализа на доказателствата по делото експертизата счита ,че пътника е
достигнал до твърда част от интериора на купето на автомобила и е получил
удар на окосмената част на главата при обръщането на автомобила.
Механизма на нараняването на пострадалия пътник е в резултат на
движението на тялото му първо на дясно, след това на ляво и накрая при
преобръщането на автомобила: При преобръщана по таван към таван, при
преобръщане на една страна към страната на преобръщане. Амплитудата на
движение на тялото напред и нагоре при правилно поставен предпазен колан
нормално е както следва: При движение тялото напред — до 10 см При
движение на тялото нагоре — до 15 см. В случай, че Х.Д.О. е бил с правилно
поставен предпазен колан, може да избегне посоченото нараняване, ако няма
деформация на тавана навътре в купето.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебномедицинска
експертиза изготвена от д-р М. И. К. се установява, че Х. Д. О. е получил
открита рана по окосмената част на главата. Същият е лекуван в НХО МБАЛ
„Хасково" от 23.05.23г. до 29.05.23г. Извършена е на 23.05.23г. оперативна
интервенция - реплантация на скалп под местна анестезия с Лидокаин.
6
Извършена е антисептична обработка с кислородна вода и Йодасепт.
Опреснени са ръбовете на раната. Извършен е шев на подкожие и пластика на
кожата. Медикаментозното лечение е извършено с: Медаксон - 2х2гр. -
антибиотично. Ринтгер 500мл. - рехидратиращо, водносолеви разтвор. Вит. С
хlамп. дневно - кръвоспиращо, антиоксидант, противовъзпалително, Манитол
10% -2х250мл. - дехидратиращо средство на мозъчната тъкан, Парацетамол -
2х1 фл. - аналгетично, противовъзпалително средство, Кетонал- 2хlамп. -
аналгетично средство, Аналгин - 3х1 амп. - аналгетично средство. Медико-
биологичният характер на получената травма е временно разстройство на
здравето, без опасност за живота. Оздравителният и възстановителен период
при ищеца е продължил в рамките на две седмици. острата фаза на
страданието е приключила след сваляне на дрена и конците. В делото няма
документи, които да потвърждават влошаване състоянието на раната. Към
настоящия момент оздравителния период на раната е приключил. При
прегледа се установяват данни за белег на главата, със сложна конфигурация в
преходната част, между косата и челото, в последствие на зараснала рана.
Визуализирано на фиг. Белегът загрозява визуално и при желание може да се
извърши пластика на пострадалото лице. В зоната около цикатрикса данни за
парастезия във вид на хипестезия от нарушената цялост на кожните клонове
на нервите. Всички описани в Исковата молба увреждания при ищеца са
проследени в документацията на полицията и медицинските органи. Същите
съответстват на време и място на инцидента и отговарят на посочения
механизъм на травмата при лицето. Първият удар е в лявата страна на
автомобила, в лявата мантинела. Вторият удар е в дясната страна на
автомобила, в дясната мантинела. След което автомобилът се преобръща
вдясно, спрямо посоката си на движение. Травмирането на главата се е
получило при преобръщането на автомобила. Ударът вляво и ударът вдясно не
са довели до увреда на главата, крайниците, таза и тялото на пострадалия.
Преобръщането по таван е довело до нараняване на окосмената част на
главата. Коланът разрешава 15 см. движение тялото нагоре и до 10 см.
движение тялото напред. Пострадалото лице няма увреди по тялото,
крайниците и таза, което показава, че има фиксиране на тялото към седалката,
без свобода на движение в купето на колата. Травмата в областта на главата не
може да бъде избегната при поставен колан, поради деформитет на тавана при
преобръщането й и е получена директна травма в посочената зона. Не е
описана в медицинската документация характерната коланна травма. В
медицинската практика не е задължително да се получи същата и не е рядко
пострадали, с правилно поставен колан, да нямат описаната в медицинската
литература коланна травма.
По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
7
От разпита на свид. Ф.А.М. се установява че – На 23.05.2023г. станала
катастрофа. Отивали към гр. Свиленград, там била станала катастрофа с кола,
с марка „БМВ“. Мъжът, с който живеела, отивал към гр. Свиленград и е бил с
кола, която е с марка „БМВ“. С. управлявал колата, а нейния мъж се е возил.
Не знае как е станала катастрофата. Брат й се обадил по телефона и й каза, че
мъжът и е направил катастрофа и е бил настанен в болницата. Имал 12 шева
на главата. После имал болки в главата, защото имаше травма и главоболие.
Той не можел да работи. Пиел лекарства – "лемезин" и "течен аналгин". След
като го изписали от болницата той ходил на допълнителни прегледи, защото
пак имал световъртеж и пак му изписали лекарства да пие. После пак ходил до
друг лекар, който му правил скенер, рентген, такива неща. Само главата му се
въртяла и го болеше. Първият ден бил добре, а вторият ден имал болки. Така
той не можел да работи. В дома им само лежал. След като го изписали от
болницата тя се грижила за него. След 2 седмици му свалили шевовете на
главата. Сега имал белег на главата и в момента там нямал коса. Той живеел на
ул. „Картечар“, заедно с нея. Живеели четиримата заедно с майка му и баща
му. Той не работек от около една година и нещо, не е започнал никъде работа
след катастрофата. Той се опитал да работи, но не можел да гледа нагоре, а
той работел като слага гипскартон на таваните. Не можел да работи вече една
година. Той работел като майстор. Работил е като майстор, като правил
ремонти отвътре и отвън на сгради. Приемал само "лемезин" и "течен
аналгин". Имало нещо друго изписано за мозъка, но не знае как се казва
лекарството. Обезболяващите ги пиел по един или два пъти на ден, когато
имал болки. Той не ги пиел всеки ден, а само при болки. С. им е комшия. Те са
пътували към гр. Свиленград да ядат супа или нещо такова, точно не знае,
валяло е и пътят е бил мокър и са карали колата със 180 км/ч. С. е карал
колата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните
съображения:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от същия закон – отправяне на писмена
застрахователна претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да
бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
8
„Гражданска отговорност“ при ответника – застраховател относно
автомобила, управляван от деликвента, че са се осъществили елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата
молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от
което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл.45,
ал.2 от ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на горепосочения лек автомобил, който е покривал
отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застрахован се явява и всяко
лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл.
477, ал.1 и ал.2 от КЗ. На следващо място, от анализа на събраните писмени
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-медицинската и
съдебно-автотехническата експертизи се установяват по категоричен начин
елементите от фактическия състав на деликта.
Oтносно възражението за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като
се твърди, че пътувал необезопасен, тоест без колан - това не се установи по
категоричен начин по делото, но дори и да беше доказано, би било
безпредметно, доколкото от изготвената СМЕ се установява, че наличието на
предпазен колан не би довело до повече или по-малко увреждания за ищеца
по начина и механизма на процесното ПТП. Предвид направеното възражение
относно, скоростта на автомобила, че била над допустимата, съдът счита
следното. Според задължителната съдебна практика не може да бъде
споделено разбирането, че по отношение на лицето, което е пътувало в
автомобил, чийто водач е допринесъл за настъпване на ПТП, следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на
увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице
винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
9
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че
увреденото лице е пътувало в кола с несъобразена скорост, участвала в ПТП,
не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на
водача на автомобила за настъпването на ПТП е личен и не обосновава
автоматично принос на пътуващите в него лица. Приемането на обратното би
довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице
и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово
регламентираните
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните
неимуществени вреди за ищцеца и причинно-следствената връзка между тях и
деянието се установяват от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално
благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените
вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид
възрастта на пострадалия човек, вида и характера на причиненото увреждане,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания,
според вещото лице Д-р М. К. със срок за възстановяване е две седмици,
както и с оглед социално-икономическите условия в страната към
релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на
неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана
сума в размер на 3000 лева.
Следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани
доказателства и за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до
ответника, като последният не твърди, а и не се установява да им е платил
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички,
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на
ответника спрямо ищците.
По изложените съображения иска по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал. 1
от ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния предявен
размер - за сумата от 3000 лева за ищеца. Сумите са дължими ведно със
10
законната лихва, считано от 16.06.2023г. – датата, на която ищеца е уведомил
ответника за настъпилото ПТП, до окончателното им изплащане.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца следва да се
заплатят разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно
сумата 835 лева, от които 715 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица и
120 лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество, представлявало ищеца, сумата от 720 лева /с включен ДДС/,
представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по
правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София р-на Студентски, бул. „Симеоново шосе“ №67А, да
заплати на Х. Д. О., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2023г., около 15:10 часа на АМ
„Марица“ в близост до гр.Свиленград, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.06.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София р-на Студентски, бул. „Симеоново шосе“ №67А, да
заплати на Х. Д. О., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 835 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София р-на Студентски, бул. „Симеоново шосе“ №67А, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“,
с код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Македония“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12, сумата в размер на 720 лева /с
включен ДДС/, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
11
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника – С. М. Н. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
12