№ 14191
гр. С, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря С.Н.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20211110172395 по
описа за 2021 година
Ищците твърдят да са наследници по закон на Б. В. Д, както и че с решение №
170/25.7.2014г на ОСЗ Н.И. е признато право на възстановяване в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 4дка, в терен по §4 на село В, като сочат, че
със заповед № РНИ 20-РД – 14/15.6.2020г на кмета на Района, на основание §4к, ал.7 ЗСПЗЗ
и чл.28,ал.1ППЗСПЗЗ, § 11, ал.1 ДР ЗИД ЗСПЗЗ им е възстановено правото на собственост
върпу новообразуван имот с идентификатор 11884.5964.332 в м.Прелозите , с площ 579
кв.м., като към заповедта, неразделна част е скица от 18.5.2020г. Твърдят, че КККР са
одобрени със заповед от 2012г. Сочат приключила процедура по възстановяване на имота,
поради което считат, че са собственици на имота, на основание наследство, и земеделска
реституция по § 4к, ал.7.. Твърдят, че по жалба на ответника Р. Б. И., против заповед № РНИ
20-РД – 14/15.6.2020г на кмета на Района било образувано гр.д.№ 19589/2014г. на СРС, 45-
ти състав, по което били конституирани като трети лица – помагачи. Жалбата касаела имот
11884.5964.66, който ищците сочат, че е идентичен с имоти 11884.5964.332 /с площ 579
кв.м./ и 11884.5964.331 / с площ 341 кв.м./ Сочат, че Р. И. е основавал правата си на
констативен нотариален акт от 2011г.Сочат, че по делото е постановено решение, с което
жалбата е отхвърлена, като на кое лице принадлежи правото на собственост не е решено със
сила на пресъдено нещо. Доколкото ответникът притежава констативен н.а., ищците
предявяват установителен иск за признаването им за собственици и отмяната му. Сочат, че
н.а. е издаден, тъй като е прието, че правото на ползване на ответника е трансформиранов
право на собственост, което оспорват, като сочат, че не са налице предпоставките на § 4а
или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ- имотът не е застроен, не е ограден , пустее, и не може да се придоби
от ползвателя, защото е на по – малко от 30 км. от С.
Ответникът Р. Б. И., в срока за отговор, оспорва иска, като сочи, че ищците основават
правото си на собственост на нищожен индивидуален административен акт – заповедта на
кмета на Района, защото същата е издадена въз основа на решение от 2014г на ОСЗ и ПНИ
за местността, които са нищожни. Оспорва се решение № 170/2014г като нищожно, като
постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. За периода от
1992г. до издаването на решението, Р. И. е владеел явно, необезпокоявано и непрекъснато
имота, като дори след издаването на констативния н.а., ищците не са оспорили владението.
Сочи се, че по гр.д.№ 19589/2014г, СТЕ е приела, че ПНИ отговаря на чл.28 и чл.28б
ППЗСПЗЗ, което оспорват, а доколкото в решение № 170/2014г. е допусната грешка, като
1
към копие на документацията по издаването му, решението не е приложено. Сочи се, че
всички последващи двата АА, са нищожни на това основание. Оспорва се процедурата по
възстановяване на имота, границите на имота, който е възстановен, с довод, че от
доказателствата това обстоятелство не може да се установи. Прави се възражение за
добросъвестно владение.
С определението по чл.140 ГПК, съдържащо проект за доклад на делото, съдът е
приел, че с ТР от 14.1.2013г. по дело № 5/2011г., ВКС, ОСГКТ прие, че когато върху
административен акт, постановен в процедурата по ЗСПЗЗ е упражнен пряк съдебен
контрол, то и по иск за собственост, предявен от или против държавата, косвен съдебен
контрол за нищожност на акта е недопустим. Съдът е намерил, че постановките, приети в
това Тълкувателно решение се отнасят не само по отношение Държавата, като частно –
правен субект, страна по исково производство за собственост, а се отнасят до всяка страна
по исковото производство, по искове за собственост. Ето защо, предвид на
обстоятелството,че по гр.д.№ 19589/2014г на СРС,- ти състав, съдът е упражнил пряк
контрол за незаконосъобразност на заповедта от 2020г., по жалба на ответника, по което
дело, ищците са били конституирани като трети – заинтересовани лица, упражняването на
косвен контрол, включително за нищожност е недопустимо, включително при съобразяване
на разпоредбите на чл.177,ал.3 АПК.
СРС, в настоящия състав, е приел, на основание чл. 177,ал.1 АПК и чл.177,ал.3 АПК,
че допустимо, от изложените в отговора доводи, за разглеждане е единствено твърдението
на ответника, че е придобил имота по давност.
Предявен е установителен иск за собственост по земеделска реституция, приключила
с влязла в сила със заповед № РНИ 20-РД – 14/15.6.2020г на кмета на Района, на основание
§4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Направено е искане за отмяна на н.а. от 2018г., по реда на чл.537,ал. 2 ГПК.
Ответникът е направил възражение за придобиване на имота, чрез добросъвестно давностно
владение.
С доклада на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, СРС е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, ищците са наследници
по закон на Б. В. Д.
Ищцовата страна се легитимира с влязло в сила на 15.3.2020г., съгласно
отбелязването на него, решение № 170/25.7.2014г. на ОСЗ „Н.И.”, с което е признато
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4
дка, седма категория, находяща с в терен по § 4 на село В, местност Прелозите, заявен с
пореден номер 8 от заявление № 03561/4.6.1992г. на наследниците на Б. В. Д, и заповед №
РНИ20-РД56/14/15.6.2020г, издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е
възстановено право на собственост на наследниците на Б. В. Д върху новообразуван имот №
11884.5964.332, в местност „Прелозите”, землището на село В, район Н.И., с площ 579 кв.м.,
одобрен със заповед № РД5-025/17.2.2014г. на Областен управител на Област С – град, при
граници и съседи: имот 11884.5964.73- двор Б. В. Д, имот 11884.5964.75- двор Ивайло
Евтимов Александров, 11884.5964.76- двор – Цветан Младенов Ц., 11884.5964.331- двор-
наследници на Гаврил Митров Гигов, 11884.5964.533- улична мрежа – Столична община,,
11884.5964.65- двор Васил Д Григоров. Към заповедта, като неразделна част от нея, е
представена скица № 332/18.5.2020г.
Ответникът се легитимира със следните документи за собственост: н.а. за
собственост на имот, издаден на 23.12.2011г., с който нотариусът е признал Р. Б. И. за
собственик на неурегулиран поземлен имот с площ 920 кв.м., съставляващ имот №
11884.5964.66, местност Прелозите, трайно предназначение – урбанизирана територия, при
съседи: имот № 11884.5964.73, 11884.5964.65, 11884.5964.53, 11884.5964.67, 11884.5964.76 и
11884.5964.75, като при съставянето на н.а. са представени доказателства, част от които са
представени по настоящото производство – удостоверение № 11/11.12.1987г. от СГНС –
Изпълнителен комитет, че на сочената дата на Р. Б. И. е предоставен за ползване 920 кв.м.
пустееща земя в землището на село Войняговци, местност Прелозите, при съседи – север :
път, юг – полски път, от селскостопански фонд на селото, на основание ПМС № 21/1963г. ;
2
служебна бележка , че на И. на 16.9.1993г. е внесъл сумата 29808 лева на каса на Со – район
Н.И., което съставлява стойност на имот, съобразно цените по НЦЗ, оценителен протокол №
53/103, по § 5, ал.3, т.1 и 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ, с което е посочена тази стойност на земята,
служебна бележка от кметството, че към 2002г. И. притежава място по 21 ПМС, скица №
3/16.7.2011г., на имот № 11884.5964.66, издадена от фирма Геокад 93, в която е вписано, че
липсват данни за собствениците, както и молба от СО, район Н.И. до нотариус, за издаване
на н.а., в която молба е посочено, че му е изпратена преписка, съгласно § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ,
и § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ за неурегулирано място от 920 кв.м., находящо се в землището на
село Войняговци, местността Прелозите, съставляващо имот № 308 /стар/, а към днешен
момент /-2011г./, съставляващо № .5964.66, при съседи, съгласно издадената от район „Н.И.
„ скица:.5964.73, 5964.65, 5964.53, 5964.67,.5964.76 и.5964.75, като е посочено, че мястото е
предоставено на Р. И. за ползване, цената на имота, съгласно НЦЗ е съобразена с пазарните
цени, и е изплатена.
По делото е представен ЧРП в квартал 30, парцели 305, 306, 304, 302, 303 на вилната
зона.
По делото е представено влязло в сила съдебно решение, по дело № 19589/2014г. на
СРС, 45- ти състав, образувано по жалба на Р. И. против заповед № РД5-025/17.2.2014г. на
Областен управител на Област С – град, в частта й, в която И. не е отразен като собственик
на недвижим имот 11884.5964.66, който имот се сочи, че е идентичен с имот 308 по
предходен план. В производството пред СРС,- ти състав, като заинтересовани страни, са
конституирани ищците и техните праводатели. От съдебното решение е видно, че със
заповедта се одобрява план на новообразуваните имоти, като жалбата касае имот
11884.5964.66 на Р. И., който се заличава, и вместо него са отразени два имота -
11884.5964.331 и 11884.5964.332. СРС е приел, че за двата имота са записани като
собственици лица, които са подали документи за възстановяване на земи по ЗСПЗЗ, както и
че жалбоподателят, настоящ ответник в производството, не е проявил активност, нито е
представил на администрацията документи, с които заявява правото си на ползване, както и
правото си на собственост, за което съдът се е позовал на писмо от 21.7.2012г.
По делото е представено копие от разписен лист , от който е видно, че за имот 308 не
е налице записване на собственик.
От първоначалното заключение на приетата по делото, неоспорена експертиза, се
установява, че към 2011г. е действал КП на град С, район Н.И., село В и план на
новообразуваните имоти на местността Прелозите, одобрени със заповед № РД 15-
025/17.2.2014г. на Областен управител на област С, като до приемане на кадастралната
карта, имотът е нанесен с пл.№ 308, с площ 920 кв.м., вещото лице е съобразило, че по
разписен лист, имот 308 е без записан собственик и с площ 906квм., като съгласно ПНИ,
имот 308, идентичен с ПИ 11884.5964.66, е разделен на два имота - 11884.5964.331 – с площ
341 кв.м., записан на Гаврил Митров Гигов и 11884.5964.332 с площ 579 кв.м., записан на Б.
В. Д. С оглед изложеното, вещото лице прави извод, че ПИ 332 с площ 579 кв.м. е
идентичен със западната част на ПИ 11884.5964.66, а източната част – с ПИ 11884.5964.331,
с площ 341 кв.м. Представена е комбинирана скица. Вещото лице в о.с.з. по изслушване на
експертизата, сочи, че е извършил оглед в имота през месец 3.2022г., като е паркирал
автомобила си, на същото място в което в сателитна снимка – приложение 1 към
експертизата, намиращо се на лист 109 от делото, в имот 332 е заснет автомобил. Вещото
лице сочи, че там имало уширение на улицата, и е посипана настилка, асфалт.
Ответната страна представи списък на имотите, съществуващи преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, с дата 25.1.2014г., в който Б. В. Д е вписан за собственик на имот със стар
номер 501.352, с площ 1,652, въз основа решение 2001/29.4.1994г., същото се отнася до
вписването в регистъра на новообразуваните имоти – Б. В. е вписан за имот 332, въз основа
решение 2001/29.4.1994г. В списък на собствениците на имоти, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС от 2009г., Б. В. е записан за имоти от местността Прелозите:
500.544, 500, 541. Р. И. не фигурира в нито един от посочените списъци и регистри.
Представена е извадка от помощния план към територия по § 4, от който е видно, че под
3
имот 66, са записани имоти 346 и 352.
Въз основа ангажираните доказателства, вещото лице по допуснатата допълнителна
експертиза, допълва заключението си, като сочи, че бившият имот по разписен лист - 352,
записан като собственост на Б. В., нанесен в ПНИ, се съотнася по букви К, Л, М, Н, Й, К от
имот 332, с площ 290 кв.м.
По делото са разпитани свидетели.
Ищците се легитимират с приключила в тяхна полза едва на 15.3.2020г.,
реституционна процедура. Видно от всички официални документи, представени по делото,
имотът попада в урбанизирана територия. В административното производство, започнало по
заявление за възстановяване на земя, са постановени две решения – първо, 2001/29.4.1994г.,
непредставено по делото, но вписано в представените от ответната страна регистри и
списъци, което е признавателно – признава правото на възстановяване на имота, и второ
решение – решението от 2014г., с което решение е определен начинът, по който
възстановяването на собствеността ще се извърши. От решението от 2014г. е видно, че
имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. До издаването на решение на ОСЗ, с което да
стане ясно дали реално се възстановява имот, или се отказва, реституционната процедура,
започнала по заявление на наследниците на Б. В., не е приключила. За терените по § 4,
решение по чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ не се издава - в тези терени, включително в урбанизирана
територия, не може да се възстанови земята, в съществуващи, възстановими стари реални
граници. Единствено това решение на ОСЗ, съгласно посоченото в цитираната разпоредба
чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, заедно със скица, има силата на констативен нотариален акт.
Респективно, не е налице основание друго решение на ОСЗ да се впише в Службата по
вписванията, тъй като решението на ОСЗ от 2014г. няма конститутивно действие – не
възстановява собствеността, а сочи начинът, по който възстановяването ще се извърши.
Основание за приетото е, тъй като решението от 2014г. е постановено след изменението на
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.06.1999 г., съгласно което, от
сочената дата поземлената комисия вече няма право да възстановява земеделските земи,
попадащи в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а само признава правото на възстановяване на
собствеността. Възстановяването на собствеността, съответно - придобиването на
собствеността при условията на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на
общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните
имоти. Доколкото с признавателното решение от 2014г. имотът не е индивидуализиран,
реституционната процедура за наследниците на Б. В. приключва с издаването на тази
заповед, по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Тази заповед има конститутивно действие и придружена
от скица на имота, представлява титул за собственост - Решение № 761 от 09.08.2011 г. по
гр. д. № 1276 / 2009 г., ВКС, I г.о., Решение № 244 / 2013 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 28 /
2013 г., ВКС, I г.о/.
Разпоредбата на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда прекратяване правото на ползване
върху земи, предоставени на граждани въз основа актове на Президиума на НС, ДС и МС,
освен ако ползвателят, по аргумент на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражни правото си да
изкупи предоставената му земя, при наличие на предвидените в последните две цитирани
предпоставки в закона. Тук е моментът да се посочи, че в отговора на исковата молба не
се сочи, не се навеждат твърдения, имотът да е придобит от ответника, тъй като е била
налице някоя от хипотезите на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, не се сочи приключила
процедура по някоя от двете хипотези – няма такива твърдения. Респективно, съдът не е
дължал указания на ответника затова , тъй като не са наведени такива твърдения. В отговора
единствено е оспорено, като нищожно, решение на ОСЗ от 2014г., както и последвалата го
заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и е направено възражение за придобиване на имота по
давност. Следователно, с оглед твърденията на страните, респективно – събраните
доказателства, се налага извод, че ищците се легитимират за собственици въз основа
приключила със заповедта реституционна процедура.
С измененията на чл. 28 ППЗСПЗЗ от ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г. е предвидено, че
ПНИ установява границите на имотите, като съдържа границите и номерата на
4
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура, релефа на терена (ал. 2), като са
въведени изисквания ПНИ да се изработва с оглед правилното устройство на територията,
като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път (ал. 3). Предвидено е на всеки
правоимащ по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ в съответствие с изискванията на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ да се
определи имот, като местоположението му се съобрази със съществуващите в него сгради и
съоръжения или трайни насаждения, както и че имотите запазват границите и размерите си,
когато площта им не надвишава 600 кв.м., съответно 1000 кв.м. (в хипотезата на § 4б) и имат
осигурен достъп до улица или път – ал. 4. ПНИ определя размера и лицето на
новообразуваните имоти (ал. 7). В първоначалната си редакция от ДВ, бр. 122 / 1997 г. чл.
28, ал. 4 ПЗСПЗЗ е относим към нормата на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 98 от
28.10.1997 г., с която е приета нова ал. 2 и е уредена възможността ползвателите да изкупят
разликата над 600 кв.м., респ. 1000 кв.м. до фактически ползваната земя, ако от същата не
може да се обособи нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м. за реституирания
собственик. При тази редакция на правната норма ПНИ определя точното разположение и
форма на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и § 4б ПРЗ ЗСПЗЗ и останалите площи от тях
над размерите по § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват
самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респективно остатъчната площ, която
ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува
самостоятелен имот - Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066 / 2013 г., ВКС, I г.о.
При преценка на действието – конститутивно или установително - на решенията на
поземлени комисии за възстановяване на собствеността в стари реални граници в територии
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, постановени преди 4.07.1999 г., когато влизат в сила измененията на
ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 / 99 г., което е обусловено от наличието или липсата на ПНИ.
Решението има конститутивно действие, ако имотът е индивидуализиран по кадастрален
план. Ако обаче се касае за остатъчна площ над 600 кв.м., респ. 1000 кв.м. от имоти, спрямо
които е упражнено правото на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, решението има
установително действие. За тези части не настъпва реституционния ефект и
административната процедура за реституция на тези терени приключва след приемането на
ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са
индивидуализирани. Макар правото да се създава с индивидуалния административен акт за
възстановяване на собствеността, ПНИ обособява обектите на правото на собственост за
частите от бившите имоти, останали след приложението на § 4а и 4б ЗСПЗЗ (а това е
основният смисъл на процедурата по ЗСПЗЗ). С оглед изложеното, при наличие на влязла в
сила, оспорена от ответника, но потвърдена заповед за одобряване на ПНИ относно имоти
332, 331 и заличаване на имот 66, се налага извод, че с влизане в сила на заповедта, са
обособени обектите на право на собственост, останали след приложението на §4а и § 4б ПЗР
ЗСПЗЗ. При изложеното, въз основа приключил фактически състав с издаването на
заповедта, ищците се легитимират като собственици на имот 332, с площ 579 кв.м.
По евентуално заявеното основание на ответника, че владее имота и го е придобил
по давност.
Разглеждайки спорове, по които на реституирания собственик се противопоставя
възражение за придобивна давност, ВКС последователно прилага принципа, че давност не
тече срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по административен
ред, срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента на възстановяване
на собствеността. За териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, обаче, преценката приключила ли е
реституционната процедура в зависимост от различното действие на ПНИ - в зависимост от
това дали обекта на собственост се създава със него или плана само го отразява в границите
на собствеността към момента на приемането му- има различно значение. От приетата
допълнителна експертиза е видно, че имотът, притежаван от Б. В. преди обобществяването,
съвпада частично, с 290 кв.м., с новообразувания по ПНИ имот 332. Останалата част от имот
332, е била част, видно от комбинираната скица към допълнителното заключение, от имот
5
347 и 346, каквато номерация са имали имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, видно от
представените списъци и регистри. Юридическият състав, от който произтича правото на
собственост на ищците, е бил завършен след влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти, и издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като, макар с ПНИ да се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито,
съответно възстановено, със заповедта се извършва фактическото възстановяване на
заявения имот, който се индивидуализира, като обект на собственост, като конкретна вещ,
върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за
възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да
породи конститутивно действие. Относимо към делото, ответникът може да установи
давностно владение едва след 15.6.2020г., тъй като на тази дата влиза в сила заповедта по §
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ , като до предявяване на иска в съда, не е изтекъл достатъчен срок за
придобиването му по давност. Неоснователно е твърдението на защитата на ответника, че
това се е случило през 2016г., когато ищците и техните наследодатели са конституирани
като заинтересовани страни по административното производство. Планът за
новообразуваните имоти, както се посочи, не създава права, а отразява вече придобити
права. До издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ , по отношение на ищците не
е налице приключила процедура по възстановяване на имота, обектът, подлежащ на
възстановяване по преписката, не е индивидуалиризан като конкретна вещ, върху която
ищците да са в състояние да осъществят собственически претенции. Ето защо, в подкрепа на
гореизложеното, се налага извод, че до постановяване на заповедта, давност по отношение
ищците не тече, защото ищците не могат да се защитят, като предявят против ответника
положителен иск за собственост /какъвто би бил и недопустим, защото за тях
реституционната процедура не е приключила/.
Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариалният акт следва да се отмени – същият е
констативен, а не конститутивен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищцовата страна. По списък по
чл.80 ГПК и доказателства за плащане, ищцата претендира сумата 700 лева адвокатско
възнаграждение, сумата 50 лева държавна такса, сумата 10 лева за СУ, както и депозит за
СТЕ 300лв, общо, сумата 1060 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение Р. Б. И. ЕГН ********** с адрес село В,
улица „С.П.” № 5 б, че Д. К. В. ЕГН ********** с адрес село В, улица „Р” № 4, Д. Й. В. ЕГН
********** с адрес град С, ж.к.Л, 410, вход Г, ет.1, ап.58, М. А. П. ЕГН ********** с адрес
град С, кв.Б, улица „Н” № 5, П. В. Н. ЕГН ********** с адрес град С, кв.Б, улица „Н” № 5,
А. В. Н. ЕГН ********** с адрес град С, кв.Б, улица „Н” № 5, М. В. Б. ЕГН ********** с
адрес село В, улица „Р” № 4, В. Т. В. ЕГН ********** с адрес село В, улица „Р” № 4, Г. К. В.
ЕГН **********, с адрес град Н.И., улица „Латинка” № 2А, М. П. С. ЕГН ********** с
адрес град С, улица „Г.М.” № 116Б, вход А, етаж 5, ап.11, Д. П. С. ЕГН ********** с адрес
град С, улица „Г.М.” № 116Б, вход А, етаж 5, ап.11, И. Г. Р. ЕГН ********** с адрес град С,
улица „Д” № 4, К. Г. П ЕГН ********** с адрес град Н.И., улица „Л.П” № 9, Т. Ц. В. ЕГН
**********, с адрес село В, улица „С.П.” № 20, Б. Ц. В. ЕГН ********** с адрес село В,
улица „С.П.” № 20, са собственици, като наследници на Б. В. Д ЕГН **********, по
земеделска реституция, приключила със заповед № РНИ 20-РД56-14/15.6.2020г. на Кмета на
Район Н.И. по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на имот с идентификатор 11884.5964.332 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-4-11.1.2012г. на
6
Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира на територия по § 4ПЗР на ЗСПЗЗ
на село В, местност Прелозите, с площ 579 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имот
11884.5964.73, имот 11884.5964.75, 11884.5964.76, 11884.5964.331, 11884.5964.53,
11884.5964.65, номер по предходен кадастрален план от 2011г.- 308, който имот съставлява
имот 11884.5964.332 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД – 15-
025/17.2.2014г. на Областен управител на област С, и съставлява западната част от ПИ
11884.5964.66 по кадастраен план от 2011г., съгласно скица на лист 108 от делото,
приподписана от съдия – докладчика, и неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 46, том II, рег. № 7328, дело № 210/2011г., вписан в двойно входящ
регистър на СП № 58780/23.12.2011г., акт 83, т.CXLVIII, ,дело № 31915/2011г., издаден на
23.12.2011г., с който ответникът Р. Б. И. е признат за собственик на неурегулиран поземлен
имот, съставляващ имот № 11884.5964.66, местност Прелозите, с трайно предназначение –
урбанизирана територия, при съседи: имот № 11884.5964.73, 11884.5964.65, 11884.5964.53,
11884.5964.67, 11884.5964.76 и 11884.5964.75, за частта от имота, съставляваща имот с
идентификатор 11884.5964.332 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18-4-11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира
на територия по § 4ПЗР на ЗСПЗЗ на село В, местност Прелозите, с площ 579 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи: имот 11884.5964.73, имот 11884.5964.75, 11884.5964.76,
11884.5964.331, 11884.5964.53, 11884.5964.65, и която част съставлява западната част от ПИ
11884.5964.66 по кадастраен план от 2011г., съгласно скица на лист 108 от делото,
приподписана от съдия – докладчика, и неразделна част от настоящото решение
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК Р. Б. И. ЕГН ********** с адрес село В,
улица „С.П.” № 5 б, да заплати на Д. К. В. ЕГН ********** с адрес село В, улица „Р” № 4,
Д. Й. В. ЕГН ********** с адрес град С, ж.к.Л, 410, вход Г, ет.1, ап.58, М. А. П. ЕГН
********** с адрес град С, кв.Б, улица „Н” № 5, П. В. Н. ЕГН ********** с адрес град С,
кв.Б, улица „Н” № 5, А. В. Н. ЕГН ********** с адрес град С, кв.Б, улица „Н” № 5, М. В. Б.
ЕГН ********** с адрес село В, улица „Р” № 4, В. Т. В. ЕГН ********** с адрес село В,
улица „Р” № 4, Г. К. В. ЕГН **********, с адрес град Н.И., улица „Латинка” № 2А, М. П. С.
ЕГН ********** с адрес град С, улица „Г.М.” № 116Б, вход А, етаж 5, ап.11, Д. П. С. ЕГН
********** с адрес град С, улица „Г.М.” № 116Б, вход А, етаж 5, ап.11, И. Г. Р. ЕГН
********** с адрес град С, улица „Д” № 4, К. Г. П ЕГН ********** с адрес град Н.И., улица
„Л.П” № 9, Т. Ц. В. ЕГН **********, с адрес село В, улица „С.П.” № 20, Б. Ц. В. ЕГН
********** с адрес село В, улица „С.П.” № 20 сторените по делото разноски в общ размер
1060лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7