№ 237
гр. Козлодуй, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20251440100673 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на адв. М. В. М.,
Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б ет.3 ап.11, в качеството му на
пълномощник на А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес Общ.
Козлодуй ..............., съдебен адресат: гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и култура
№3Б, ет.3 ап.11, с която е предявил срещу "ЛЕНДИВО" ООД със седалище и
адрес на управление в гр. Шумен, пл."Оборище" №13 Б, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков, обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, с който се
иска да бъде обявен за нищожен Договор за кредит № 170332/23.03.2025г.,
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в
условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че неустойката по чл.27
ал.1 от Договор за кредит № 170332/23.03.2025г. е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Лендиво" ООД да заплати на ищеца, сумата от 64.40 лева, недължимо
платена по недействителен Договор за кредит № 170332/23.03.2025г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли съда
на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Лендиво" ООД да заплати на ищеца,
сумата от 50 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит №
170332/23.03.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените в процеса разноски за всеки
един от исковете поотделно.
1
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит №
170332/23.03.2025г. сключен със „Лендиво ООД. Съгласно чл. 1 от Договора
за кредит кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 200 лева, а кредитополучателят се задължил да върне
сумата от 276 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30
дни.
Съгласно Договор за кредит № 170332/23.03.2025г. ГПР по кредита е в
размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %.
В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако не предостави
допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9
% (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
А, съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 70 лева,
добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно и от предоставения
погасителен план към Договор за кредит № 170332/23.03.2025г.
Твърди, че ищецът е бил добросъвестен и на 17.04.2025г. е заплатил
сумата от 264.40 лева, за което е предоставена и квитанция за заплатена сума.
Счита, че Договор за кредит № 170332/23.03.2025г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката
Договор за кредит № 170332/23.03.2025г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33
от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага подробни съображения за
това.
Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е
ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По
този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Излага се съображения, с които се оспорва исковата молба като
частично недопустима, предявена в условията на злоупотреба с права.
Обосновава и действителност на клаузата за неустойка по смисъла на ЗПК,
като твърди, че с нея не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
не е налице неравноправност по ЗЗП. Не оспорва, а признава получаването на
процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са
действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на
ответника е налице валидно правно основание да задържи плащанията по
договора.
2
Иска съдът по реда на чл. 213 ГПК съедини в едно производство и
постанови едно общо решение по гр. д. № 672/ 2025 г. и гр. д. № 673/2025 г. по
описа на Районен съд- гр. Козлодуй, тъй като молбите се отнасят до различен
договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща
клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита.
Моли съдът да прекрати настоящото производство по отношение на
установителните искове.
Моли, при проверката на допустимостта на исковете по реда на чл. 140
ГПК и след като се увери, че делото е заведено при условията на злоупотреба с
процесуални права, да постанови съединяването на гр. дела по описа на
РАЙОНЕН СЪД- ГР. КОЗЛОДУЙ в едно общо производство, поради
наличието и на двете алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 ГПК, а
именно: участието на едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и
наличието на връзка между тях. В случай че приеме иска за допустим за
самостоятелно разглеждане в настоящото производство, моли да отхвърли
предявените от А. С. А., ЕГН **********, претенции като неоснователни.
Моли да присъди извършените в хода настоящото производство разноски от
ответното дружество
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение на
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искът се счита
предявен за сумата от 63.33лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В с.з. ищецът редовно призован не се явява. Адвокат М. М. поддържа
иска в писмено становище.
Ответникът редовно призован не изпраща представител и ангажира
писмено становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за кредит №
170332/23.03.2025г. ответното дружество „Лендиво“ ООД е предоставило на
ищеца А. С. А., ЕГН **********, потребителски кредит под формата на
паричен заем в размер на 200 лева, а ищецът се е задължил да върне сумата от
276.00 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни.
Годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 42.58 %, а
годишен лихвен процент по кредита /ГЛП/ в размер на 36 %.
Съгласно чл.17, ал.1 от договора, в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция,
3
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения, Срокът на валидност на
банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска.
Съгласно чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищецът не
предостави допълнително обезпечение дължи на ответника неустойка в
размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. А, съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от извлечение за извършено плащане от 17.04.2025г. ищецът е
заплатил на ответното дружество сумата в размер на 263.33лева, с правно
основание „погасяване на задължение“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Ответникът „ЛЕНДИВО“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени, чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла
на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция
на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и
ЗЗП.
По направеното възражение от ответника за неприложимост на ЗПК по
отношение на процесния договор за кредит, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 ЗПК „Разпоредбите на закона
не се
прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три
месеца и при които се дължат незначителни разходи“. Настоящият договор за
кредит действително е със срок за погасяване до три месеца. Съдът счита
обаче, че за да се изключи процесният договор от приложното поле на ЗПК
следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т.е. не
само срокът на договора да е до три месеца, а и да не се дължат незначителни
разходи по договора. В случая по договора е предвидена неустойка в размер
70,00лв., който представлява близо една трета от размера на главницата. Този
размер на разхода по кредита не е незначителен, поради което не са изпълнени
предпоставките на чл.4, ал.1, т.6 ЗПК и според настоящия състав договорът за
кредит попада в приложното
поле на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
4
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата
разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42,58 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът намира, че предвидената в чл.27 от договора неустойка,
дължима по уговорения
начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна
невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите
обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да
доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно
задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради
това следва да се приеме, че неустойката по чл.27 от договорите представлява
възнаграждение за кредитодателя, разход по кредита, предвид разпоредбата на
§1, т.1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в
договорите размер на ГПР.
От представения по делото погасителен план се установява, че
размерът на дължимата неустойка по Договор за кредит №
170332/23.03.2025г. е в размер на 70,00лв. След служебно изчисление се
установи, че в посочения размер на ГПР е включен единствено размерът на
възнаградителната лихва. Очевидно е, че при включване на размерът на
дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита ще се
увеличи многократно, тъй като размерът на неустойката е по-висок от
дължимата възнаградителна /договорна/ лихва и представлява близо една
трета от размера на главницата /чистата сума по кредита/. В тази връзка съдът
5
намира, че в Договор за потребителски кредит № 170332/23.03.2025г. не е
посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита,
което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се
явява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Поради това и предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представените
по делото писмени доказателства се установи, че във връзка с погасяване на
задължението си, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер
на 263.33лева. Поради това следва да се приеме, че ищецът е заплатил на
ответното дружество сумата в размер на 63.33лева при начална липса на
основание, поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 100,00лв., представляваща заплатена държавна такса.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от който ищцата и процесуалният й представител – адв. М. М. са уговорили
правната помощ да бъде предоставена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. В този, случай, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Като взе предвид обстоятелствата, че са предявени два обективно
кумулативно съединени иска, доказването по които, обаче, се припокрива, че
делото е приключено в едно открито съдебно заседание и същото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, по-голяма от други дела от
такъв вид и като ползва като ориентир определените размери на адвокатски
възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатската работа, съдът определи възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца в размер на 480,00лв. с ДДС, която сума следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на адв. М. М., АК Пловдив.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между А. С. А., ЕГН
**********, от ....., общ. Козлодуй и "ЛЕНДИВО" ООД със седалище и адрес
6
на управление в гр. Шумен, пл."Оборище" №13 Б, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков, ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № 170332/23.03.2025г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22
ЗПК.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Стефан Николаев Топузаков, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН **********, сумата от 63.33 лева /Шестдесет и
три лева и 33стотинки/, платени без основание във връзка със сключения
между страните нищожен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ 170332/23.03.2025г.,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Стефан Николаев Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН
**********, разноски по водене на делото в общ размер на 100.00 лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Стефан Николаев Топузаков, да заплати на адвокат М. М., АК-
Пловдив, сумата в размер на 480.00лева с ДДС /четиристотин и осемдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7