Решение по дело №1796/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1193
Дата: 23 август 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20182120201796
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

№ 1193                                         23.08.2018 год.                    гр.Бургас

                                 В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

при секретаря К.А., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД1796 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от И.Т.П. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 18-7779-000061/14.02.2018г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца и на на основание чл.183 ал.1 т.1 му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, процесуалния му представител поддържа подадената жалба. Оспорва факта и доказаността на нарушението, навежда доводи за процесуални нарушения. Моли за отмяна на постановлението като незаконосъобразно по тези съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение по жалбата, не ангажира доказателства.

Жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановака:

На 1.2.2018г. около 0,46 часа жалбоподателят се движел от с.Свобода в посока към „Нефтохим“ Бургас с л.а. „Ауди А8”. Бил спрян за проверка от служители на сектор ПП, но той усилил хода на автомобила и се наложило полицейските служители да го последват. След като бил задържан св.К.  му заявил, че следва да бъде изпробван за алкохол и упойващи вещества с техническо средство , но  той отказал. Жалбоподателят бил поканен в сградата на сектор „ПП”, където да му бъде направен и полеви тест за употреба на наркотични вещества. В присъствието на разпитания в с.з. свидетел К., жалбоподателят отказал да му бъде направен полеви тест. Отказал и да даде кръв за химичен анализ. Към момента на проверката и не представил контролен талон към СУМПС.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свид. К. и К. и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита, или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Актът и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от заповедта на министъра на вътрешните работи, приложена по делото, по предвидения в закона ред и форма, и съдържат всички задължителни реквизити, изброени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

При установените факти съдът намира нарушенията за действително осъществени, съставомерни и доказани по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона. Факт е, че жалбоподателят е бил спрян за проверка по време на управление на автомобил, отказал е да даде проба за алкохол, както и за употреба на упойващи вещества. Тези обстоятелства изпълват от обективна страна фактическия състав на процесното нарушение, а за обективната му съставомерност всъщност е без значение дали жалбоподателят действително е употребил упойващи вещества или не, тъй като изпълнителното деяние се заключава в отказ да се подложи на проверка за това, след като е надлежно поканена от контролните органи. В течение на проверката, пред актосъставителя и другите полицейски служители, жалбоподателят не е споменал конкретна причина да откаже да се подложи на изследване за алкохол както с техническо средство, така и чрез изследване на кръв.

От субективна страна, нарушенията са извършени умишлено – жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, разяснени са му били възможните способи и средства за извършване на проверка и след отказа му, надлежно е бил снабден и с талон за медицинско изследване, но по неизвестни за съда подбуди не го е изпълнил. По описания начин жалбоподателят окончателно и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под въздействие на алкохол или упойващи вещества. Отделно от това след като управлява МПС е бил длъжен да носи в себе си контролния талон.

Нарушенията са правилно, пълно и точно описани и квалифицирани, а впоследствие и коректно подведени под съответната им санкционна норма. За нарушението по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда кумулативни наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина" за срок от 2 години и "Глоба" от 2000 лева, при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или ако водачът не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Тъкмо такива по вид и размер наказания са наложени на жалбоподателя, и доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито евентуално да ги редуцира. Наказанието по пункт втори в размер от 10 лева също е в абсолютен размер и не подлежи на изменение.

При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-7779-000061/14.02.2018г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.