№ 1077
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501366 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба рег.№12256/29.08.22г. на БОС, от Областна дирекция на
МВР–Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, Булстат *********, подадена чрез ю.к.
Ана Димчева, против решение № 1632/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 3485/2022 г. по описа
на РС-Бургас, с което ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Д. Д. Н., ЕГН**********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски “№2, сумата 725,91лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение (ДТВ) за 83,51 часа извънреден труд, отработен в периода 01.06.2019 г. –
09.07.2020 г., които часове са разликата между реално положения от ищеца нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143; сумата 175,22лв., представляваща сборна лихва за забава
върху отделните вземания, дължима за периода 01.07.2019г.- 30.05.22г., ведно със законната лихва
върху главницата от 725,91лв., считано от 31.05.22г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 360 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото, като въззивникът
ответник е осъден да заплати и държавна такса за производството на първа инстанция в размер от
100лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице от 150 лв.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно според жалбоподателя съдът е преизчислил положения от ищеца нощен труд
по правилата на Кодекса на труда(КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ), с коефициент 1,143, за да го приравни на дневен. Счита, че в случая намират
приложение нормите на Наредба №8121з-776/29.07.16г., чл.3,ал.2 от сега действащата Наредба №
8121з-36/07.01.20г. и чл.187 от ЗМВР.Те са действали паралелно с НСОРЗ и са уреждали
специален за системата на МВР начин за заплащане на нощния труд. В тези нормативни актове не
се предвижда увеличение на часовете нощен труд с коефициент, а и съотношението между дневен
и нощен труд в системата на МВР за целия процесен период е единица. Затова страната намира за
неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения, заплатен на ищеца нощен труд и
действително положения от него такъв. Според въззивника необосновано и несъобразено със
1
специалната нормативна уредба е и заключението на РС, че тази разлика представлявала
извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за
заплащане на извънреден труд. В горепосочения период се е заплащало възнаграждение за нощен
труд от 0,25 лв. на час, а сега по 1 лв.
В системата на МВР работели три категории служители, посочени в чл.142 от ЗМВР-
държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови
правоотношения.Статутът на всяка от тези категории се регулирал от различни нормативни
актове, като конкретно този на ищеца- само от ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
По съществото на спора, позовавайки се на произнасянето на СЕС с решение от 24.02.22г.
по дело С-262/20г., касаещо и настоящия казус, страната намира претенциите за изцяло
недоказани.Чл.187 от ЗМВР визирал еднаква продължителност на работното време на служителите
от категорията на ищеца- по 8 часа през деня и през нощта, за разлика от другите, предвид
спецификата на полагания от тях труд.С този обективен и разумен критерий обяснява прилагането
на различни методи за правно регулирани на горните отношения за работещите в системата на
МВР като ищеца и останалите служители в нея, подчинени на правилата на ЗДСл и КТ. Сочи, че
ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1.Поддържа, че районният съд неправилно е приел наличието на празнота в специалната
нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, преодолима чрез субсидиарно приложение на
НСОРЗ. Твърди, че в ЗМВР е обоснован различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1, според който следва
да се определи размерът на дължимото им допълнително възнаграждение, при съобразяване със
специалните правила на ЗМВР и издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Няма доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.,
подаден чрез пълномощник адв. Ст. Кралев, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и въведените с нея оплаквания. Изразява се и съгласие с
изводите на районния съд. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заявеното юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Според извършената от БОС проверка по чл.267 от ГПК, въззивната жалба е
допустима, а проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първа инстанция БРС е образувано по исковата молба на Д. Д. Н. от
**** срещу ОД на МВР- Бургас, за осъждането на ответника да му заплати сумата от
330лв.,представляваща допълнително трудово възнаграждение (ДТВ)за положен извънреден труд
за периода от 01.06.2019 година до 09.07.2020 година, получен след преобразуване на положени
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и сумата от 33 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение за ДТВ за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане, до датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска, до
окончателното изплащане. Претендирани са и всички направени разноски по делото.
В проведеното пред РС открито съдебно заседание, претенциите се изменени на
основание чл.214, ал.1 от ГПК, като тази за главница е увеличена по размер от 330 лв. на 725, 91
лв. – ДТВ за положен 83, 51 часа извънреден труд в процесния по делото период, а мораторната
лихва е увеличена от 33 лв. на 175, 22 лв.
2
Ищецът е твърдял, че в процесния период е полагал труд при 12 часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец, като полицай в Пето районно управление на
МВР-Бургас. Същото се сочи за намиращо се на структурно подчинение към Областна дирекция
на МВР- Бургас. Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Позовал е
претенциите си на твърдението, че в горепосочения период е положил общо 410 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1, 143 възлиза на 465 часа дневен труд. Сочи, че разликата между
двете величини от 55 часа представлява извънреден труд, който не му бил заплатен като такъв от
ответника, но му е дължим.Така е обосновал заявените искове.
В отговора на ответника исковете се сочат за неоснователни.
Работодателят не оспорва, че ищецът е заемал в процесния период полицейска длъжност в ОД на
МВР-Бургас и, че в това време е полагал труд на смени по график.Поддържа обаче, че положеният
от ищеца извънреден труд е надлежно начислен, съобразно протоколите за извънреден труд и
заплатен по действащите тогава правила. Посочва, че за преизчисляването на нощния труд към
дневен се прилагат Наредба № 8121 з- 776 от 29. 07.16 г. и Наредба № 8121з- 36/07.01.20 г. Тези
актове регулирали по специфичен начин заплащането на нощния труд и в тях нямало текст, който
да урежда увеличение на часовете нощен труд с коефициент, равен на съотношението между
дневен и нощен труд в системата на МВР, още повече, че в нея коефициентът е равен на единица,
тъй като продължителността на дневния и нощен труд е еднаква. Страната твърди, че за целия
процесен период от време, за всеки отработен през нощта час, се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., увеличено от 01.02.20г. – на 1 лв.,което е било
сторено. Тъй като не е налице непълнота на специалната законова уредба, към казуса не следвало
да се прилага по аналогия общата, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на
държавните служители от системата на МВР. Молило се е за отхвърляне на исковете и за
присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ответника, на осн. чл.78, ал.8 от
ГПК.
Първоинстанционният съд е приел претенциите след направеното изменение за
изцяло основателни и е осъдил ОД на МВР-Бургас да заплати на Д. Н. поисканата главница от
725, 91 лв. за ДТВ за положен 83, 51 часа извънреден труд през периода 01.06. 2019г.-09.07.2020г.
и сумата от 175, 22 лв., представляваща сбор на лихва за забава върху отделните вземания считано
от 01.07.2019г. до 30.05.22г.(денят, предхождащ подаването на исковата молба), както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 31.05.22г. до окончателното й изплащане. На ищеца
са присъдени 360 лв. деловодни разноски, а по сметка на РС Бургас- държавна такса в размер на
100 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице от 150лв.
Въззивният съд изцяло възприема този краен правен извод, което обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е установена от първостепенния съд на база
събраните доказателства и безспорните за страните релевантни за спора обстоятелства, в следния
смисъл:
Ищецът е полагал труд като полицай в Пето РУ на МВР Бургас за процесния период, на
12-часови смени по график, включително и през нощта за времето от 22.00 до 6.00 часа при
сумирано изчисляване на работното време. Според заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, в процесния период той е отработил 73 нощни смени от по 12 часа
като е положил общо 584 часа нощен труд. Същите, преизчислени с коефициент 1, 143, възлизат на
667, 51 часа дневен труд, като разликата между преизчисления и реално положения труд възлиза
на 83,51 часа, за които е дължимо възнаграждение за извънреден труд от 725, 91 лв.(искова по
делото сума), а мораторната лихва за закъснение върху нея, считано от 01.07.2019г. до 30.05.22г.
възлиза на 175. 22 лв.(искова по делото сума).Няма спор, че те не са изплатени от работодателя на
служителя.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за
отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство,
3
а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът
,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от
4
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от
2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
5
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава, върху нея.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
6
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 360лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5
от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1632/25.07.2022г. по гр.д.№3485/2022г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н. ЕГН ********** от ****, съдебен
адрес: гр.Бургас, ,ул.“Раковски“ №2-чрез адв. Ст. Кралев от БАК, сумата 360.00 лева(с ДДС),
съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№1366/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд, сторени
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7