Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,08.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 5892 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127а от СК.

          Ищцата М.Д.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, представлявана от процесуалния си представител адвокат М.К. *** твърди, че с ответника К.Р.А.К. роден на ***г., с настоящ адрес ***имат дете, родено от съвместното им съжителство – ***К., родена на ***г. Твърди, че от 2018г. с ответника живеят разделени, като тя с детето живее в ***, а ответникът живее във ***. Моли съда да постанови решение, за издаване на паспорт на малолетното дете без съгласие на бащата и да разреши на детето без съгласие на бащата  да напуска пределите на страната и пътува в страните от ***, както по време на ваканциите, така и през учебно време, придружавано от майка си М.Д.Д. или от трети лица.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа молбата си.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва молбата. Навежда доводи, че няма пречка детето да пътува, но бащата трябва да знае с кого и къде пътува. Ответникът твърди, че тъй като разрешението, което е дал е изтекло, по френското законодателство има право и ще подаде молба за отвличане на дете. 

По делото е представено като доказателство удостоверение за раждане, за настоящ адрес на ищцата, удостоверение от Национално училище по изкуствата, ученическа лична карта, извлечение от платформа „Школо“, служебна бележка от ***“ .

          Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

          Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за раждане ***. детето ***К., с ЕГН ********** е родено на ***г. във *** и негови родители са М.Д.Д. с ЕГН ********** и К. ***А.К., роден на ***г. По делото е изготвен социален доклад, от който се установява, че детето се отглежда от своята майка и живее с нея на адрес в гр.***ул.***в жилище под наем. От доклада се установява, че майката на детето има нов съжител, с когото имат общо дете и живеят заедно и с негово дете от предходен брак. От доклада се установява, че между детето и майката има изградена силна емоционална връзка. В доклада е посочено, че майката на детето изразява готовност и желание детето да посети баща си във ***, както и че не е  ограничавала срещите между бащата и детето.

          От така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че такова съгласие не е постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76, т.9 от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай на представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите родители, респективно попечители или настойници, или със съдебно решение по чл.127а от СК. От събраните по делото доказателства се установи от фактическа страна, че детето е български гражданин, както и че няма действащо разрешение от бащата за напускане на страната, а международният му паспорт скоро няма да бъде валиден поради изтекъл срок. Към настоящия момент детето живее в новото си семейство с майка си, нейният съжител, негово дете от предходен брак и друго дете, родено от съвместното им съжителство. Липсата на разрешение детето да напуска страната би ограничило правото му да почива през ваканциите с новото си семейство извън страната. При така изложеното, съдът счита, че в интерес на детето е да му бъде разрешено да пътува в страните членки на Европейския съюз, тъй като е български гражданин. От друга страна, за да осъществява контакти със своите баба и дядо по бащина линия, детето би могло да излезе от страната, придружено от майка си само при наличие на валиден паспорт и разрешение на бащата. Това налага, детето да няма ограничение за напускане на страната, за да може да продължи да осъществява срещи с роднините си по бащина линия във ***, както и да може да пътува с новото си семейство извън страната по време на учебните ваканции.

В молбата молителката не е посочила срок, за който иска да бъде разрешено детето да напуска пределите на страната без разрешение на бащата. ВКС се е произнесъл по въпроса относно ограниченията на такова разрешение като е приел, че когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на Европейския съюз) или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави (Р.№234/30.05.2012г. по гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във всеки случай трябва да е посочен конкретен период и конкретни държави, през който период и в които държави за определения срок се дава разрешението заместващо съгласието на другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че „Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които *** няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.“ В случая следва да бъде направено изключение относно посещенията на ***, с оглед възможността за посещение за почивка.

 При така посочената практика, съдът приема, че в интерес на детето е да бъде дадено разрешение да пътува в държавите членки на ЕС и *** за срок от пет години и в неограничен брой пътувания.

Следва да бъде дадено разрешение на детето да му бъде издаден международен паспорт, без който детето не би могло да напуска страната.

Що се отнася до искането на детето да бъде разрешено напускане на страна, придружавано от трети лица, съдът счита, че в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение. Детето е на твърде ниска възраст, за да бъде разрешено извеждането му от трето лице, дори да е упълномощено от майката. В тази част, съдът счита, че направеното искане не е в интерес на детето.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р       Е        Ш        И:

 

          РАЗРЕШАВА да се издаде ПАСПОРТ на детето ***К., с ЕГН **********, родено на ***г. във *** с родители  М.Д.Д. с ЕГН ********** и К. ***А.К., роден на ***г. без съгласието на бащата К. ***А.К..

 РАЗРЕШАВА детето ***К., с ЕГН **********, родено на ***г., да напуска пределите на Република *** без съгласието на бащата К. ***А.К., роден на ***г. и да пътува до страните от Европейския съюз и ***, за срок от пет години и в неограничен брой пътувания, придружавано от своята майка М.Д.Д. с ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането детето ***К., с ЕГН **********, родено на ***г., да напуска пределите на Република *** без съгласието на бащата К. ***А.К., ПРИДРУЖАВАНО ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: