№ 5343
гр. С., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110106762 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
05.04.2023 г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 6762/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „Т С.“ ЕАД срещу В. Я. Г., М. Я. Г – В и Я. Я. Г., в която
се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. С., ......................, с аб. № 270486, като била доставена топлинна енергия, по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 1627,10 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 186,55
лева за периода от 16.07.2019 г. до 05.05.2021 г. Излага съображения, че е предоставил и
услугата дялово разпределение, поради което ответниците му дължали сумата от 72,83 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 13,40 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г. Навежда довод,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта била връчена на
длъжниците по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му
дължат разделно по равно претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от В. Г и Я. Г., чрез
особения представител, като се твърди, че исковете са процесуално допустими, но
неоснователни. Поддържат, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод,
че са доказани материалните предпоставки за уважаване на претенциите, като сочи, че не са
ангажирани никакви доказателства за наличието на облигационно отношение между
страните. Навежда доводи, че ищецът не е доказал, че е престирал надлежно, а също така
липсвали доказателства, че били изпадали в забава. Излага съображения, че нито в лично
качество, нито като наследници на починали лице за процесният период не са имали
качеството на потребители на топлинна енергия. Твърдят, че не са ангажирани никакви
доказателства, че праводателите им са били собственици на имота. Поддържат, че също така
не се установявало и други релевантно обстоятелство, дали наследството е било прието.
Навеждат доводи, че за процесния период не са обитавали имота. Развиват аргументи, че от
представените по делото доказателства не можело да се направи извод какъв обем е
доставяната топлинна енергия, респ. дали действително е била доставена такава, както и по
какъв начин е изчислена претендираната сума. Искат отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата
М. Г и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като не е
изразило становище по същество на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, както и 3. че ответниците
са приели наследството на твърдените от ищеца праводатели, като последните са били
собственици на имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
2
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложена е молба от М Г. и Л Г до ДСК от 14.07.1992 г. за жилищно кредитиране
по отношение на имот в гр. С., ж. к. ...................
Представено е Удостоверение за наследници изх. № 2555/22.12.2022 г., като се
установява, че Я. Мов Г. е починал на 28.12.2015 г., като е оставил за наследници по закон
В. Я. Г. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), М. Я. Г (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Я. Я. Г. (син –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Л И. Г (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РИС22-УГ51-10160/08.12.2022 г.,
като се изяснява, че Л И. Г е починала на 05.09.2018 г., като е оставила за наследници по
закон В. Я. Г. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), М. Я. Г (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Я. Я. Г.
(син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
От писмо от Столична община с вх. № 51172/23.02.2023 г. се установява, че за
недвижим имот находящ се в гр. С., ...................... – в архива не е открит договор за покупко-
продажба.
3
Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Не е доказана пълно и главни първата материална предпоставка, като с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, поради което се явява и безпредметно изследването на останалите материални
предпоставки, съответно доказателствата представени за тях. В тази насока, следва да се
спомене, че по делото са налице единствено индиции, че ответниците, респ. техните
наследодатели са били и са собственици на процесния недвижим имот, за да може по
правилото на чл. 153 ЗЕ, във вр. чл. 149 ЗЕ да възникне облигационно отношение между
страните.
Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост
в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел,
докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се
създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното
доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т.
нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански
процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината
относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
По отношение на претенциите за дялово разпределение и мораторни лихви, то
последните се явяват обусловени от изхода по делото по отношение на иска за главницата за
топлинната енергия. След като главния (обуславящият) иск е неоснователен, то такива се
явяват и обусловените, съответно акцесорните искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
4
разполагат единствено ответниците. Последните не са поискали присъждането на деловодни
разноски и не са доказали, че действително са сторили такива, поради което и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да им се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т С.“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ............... срещу В. Я. Г-П, ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
......................, М. Я. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ...................... и Я. Я. Г., ЕГН:
**********, с адрес: С., .................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че В. Я. Г-П, ЕГН: **********, М. Я. Г., ЕГН: ********** и Я. Я. Г., ЕГН:
********** дължат разделно по равно на „Т С.“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от
1627,10 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. С.,
......................, с аб. № 270486 за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
186,55 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната
енергия за периода от 16.07.2019 г. до 05.05.2021 г., както и сумата от 72,83 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., както и сумата от 13,40 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. по ч. гр. д. №
34144/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТК“ ООД на
страната на ищеца „Т С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5