РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,28.02.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Тинка Гюрецова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 266/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № НЯСС-6 от 11.01.2019г. на
***, ***на ДАМТН, на о.П. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Д.Р.В. - *** на общината, на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Недоволен от така наложеното
административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Жалбоподателят о.П. редовно
призована, се представлява от адв. М.Д. от ПАК, с пълномощно по делото.
Административнонаказващият
орган-Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-София, редовно
призован, не се представлява.
Актосъставителят С.Д.Д., редовно
призован, се явява лично.
Свидетелят Е.Г.Д., редовно призован,
се явява лично.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното постановление е
издадено за това, че на 26.07.2018г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона
за водите е извършена проверка на язовир „***-2(***)“, находящ се в поземлен
имот № 50011 в землището на с. ***, о.П. *** (Акт за публична общинска собственост № ***.), за което
е съставен констативен протокол № ***. Вследствие на проверката, чрез обход и
оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че десните части от короната,
въздушния и водния откоси на язовирната стена са обрасли с храстовидна и
дървесна растителност и не са изпълнени от собственика на язовир „***-2(***)“
задължителните предписания, дадено в констативен протокол № ***. на главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: да се
почисти храстовидната и дървесна растителност по цялата язовирна стена, със
срок на изпълнение 31.03.2018г. Вземайки предвид констатациите в констативен
протокол № ***., бил съставен АУАН
№03-062/24.10.2018г. за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Така изложените фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на
разпитаните в съдебното заседание актосъставител С.Д.Д. и свидетеля Е.Г.Д. като
обективни, незаинтересовани и изчерпателни.
На 23.11.2017г. представителите на
главна дирекция НЯСС-*** Е.Г.Д. и *** С.Д.Д. извършили
проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „***-2(***)”. Проверката била извършена в присъствието на Е. *** и
представител на о.П. на въпросния язовир. Били установени нарушения свързани
със състоянието на язовирната стена като последната не била приведена в
съответствие с нормативните изисквания на чл.118 (за големите язовирни стени) и
чл.205 (за малките язовирни стени) от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Вследствие
на направените констатации бил съставен констативен протокол № ***., с който
били дадени предписания да се почисти храстовидната и дървесната растителност
по цялата язовирна стена и да се възстанови експлоатационното състояние на
язовирната стена и съоръженията към нея съгласно нормативната база със срок за изпълнение 31.03.2018г. На
26.07.2018г. представителите на Главна дирекция НЯСС *** Е.Г.Д. и *** С.Д.Д. извършили
проверка на язовир „***-2(***)“, за да установя дали техническото и
експлоатационното му състояние е приведено съобразно с нормативните изисквания.
О.П. собственик на язовира, се представлявала от Д.Д., служител „***“.
Проверката констатирала неизпълнение или частично изпълнение на дадените с
констативен протокол № ***. предписания. В резултат на установеното бил
съставен констативен протокол № ***. На 24.10.2018г., в гр. Плевен, инж. С.Д.Д.
в присъствието на свидетеля инж. Е.Г.Д. съставил АУАН № 03-062/24.10.2018г.
против о.П. която се представлявала по пълномощно от ***. Актът бил съставен
въз основа на установеното с протокол № ***. В жалбата се поддържа твърдение,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отсъствието на
нарушителя или негов законен представител, респ. упълномощено лице при
съставянето на АУАН. Видно от представеното по делото пълномощно, *** е
упълномощен да представлява Д.В., *** на о.П. пред Регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“- Северозападна България с правото да подпише актове за установяване
на административни нарушения по Закона за водите във връзка с съставените
констативни протоколи, сред които фигурира протокол № ***. Съдът счита, че при
съставянето на акта не е допуснато твърдяното от жалбоподателя процесуално
нарушение, тъй като нарушителят е бил представляван от лице, което е имало
необходимата представителна власт. За валидността на последната не е необходимо
в пълномощното да е посочено, че се отнася и
за протокол № ***., тъй като данните, съдържащи се в протокол № ***. са
достатъчно основание за съставянето на АУАН.
Според съда, становището на
жалбоподателя, че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в
АУАН и в НП, е неоснователно. В наказателното постановление подробно са описани
както вида на нарушението, така и извършените проверки, въз основа на които са
издадени констативните протоколи. Посочено е, че, тъй като не е изпълнено
задължителното предписание, дадено на
основание чл.190а, ал.1 от Закона за водите, о.П. е осъществила фактическия
състав на нарушението по чл.200, ал.1, т.39 от същия нормативен акт. В АУАН, от
своя страна, фигурира описанието на състава по чл.190а, ал.1, т.3 от
горепосочения закон. Нормата на чл.200, ал.1, т.39 препраща към чл.190а, ал.2, която, от своя
страна, е във връзка с ал.1, т.3 на чл.190а. В този смисъл, не съществува
противоречие или разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в
НП. Нарушителят е могъл ясно да разбере коя разпоредба на материалния закон е
нарушил и на какво основание му е издадено атакуваното наказателно
постановление. Нормата на чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ предвижда наказание за този, който не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Съгласно чл.190а,
ал.1, т.3 Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Със Заповед №
А-517 от 31.05.2017. на основание чл.201, ал.11, във връзка с чл.190, ал.4 и
чл. 190а, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите, длъжностните лица от Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГД НЯСС) в
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор- *** Е.Г.Д. и *** С.Д.Д.,
са оправомощени да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Към датата на изготвяне на констативен протокол № ***.,
представителите на Главна дирекция НЯСС били оправомощени съобразно с
изискванията на закона да извършват гореописаните действия.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието, а именно нарушение
на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
твърдението на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление и нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице е неоснователно.
В показанията си актосъставителят С.Д.Д. и свидетеля Е.Г.Д. са категорични, че
са извършвани частични действия на почистване на храстовидната и дървесната
растителност само в лявата част на язовирната стена, а останалата дясна част не
е почиствана. Според тях, към датата на съставяне на акта растителността не е
била отстранена, тъй като не би могла да израсте до констатираните размери за
няколко месеца.
Санкцията, предвидена в чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите е от 1000 до 20 000 лева.
Административнонаказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението, отчел
е смекчаващите обстоятелства, а именно частичното почистване на язовирната
стена, и е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева, която съдът счита
за справедлива.
Видно от акт за публична общинска
собственост № ***., язовир „***-2(***)“ е собственост на о.П. *** е взел
решение за промяна на собствеността и в изпълнение на това решение ***ът на
общината е изпратил заявление до ***. Въпреки това, липсва акт за държавна
собственост, който да установява собствеността върху язовира като държавна.
Следователно, о.П. все още е собственик на язовир „***-2(***)“ и е длъжна да
изпълнява предписанията на контролните органи. В този смисъл становището,
застъпено в жалбата, че развилото се административно-наказателно производство,
излиза извън целта на закона, е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло. Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на
правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което
е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. При
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обуславят изцяло отмяната му на тази основа.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава наказателно постановление № НЯСС-6 от
11.01.2019г. на ***, ***на ДАМТН, с което на о.П. ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от Д.Р.В.- *** на общината, на основание
чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :