№ 834
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603620 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно
производство“
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитата на подсъдимата П. Б. К., срещу
Присъда от 16.04.2025 г. по НОХД№ 7547/2024 г. по описа на СРС,НО,99-ти състав.С този
съдебен акт подс.К. е била призната за виновен в извършване на престъпление по
чл.343Б,ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК й били наложени наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година , както и „Глоба“ в размер на 200 лв.Изпълнението на
наказанието било отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години, така също и
подсъдимата била лишена от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 месеца ,на
основание чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК.На основание чл.59,ал.4 от НК от срока на
наказанието „Лишаване от права“ било приспаднато времето , през което по адм. ред
подсъдимата била лишена от възможността да упражнява това си право.Предвид изхода на
процеса са възложени разноските на подсъдимата К..
В своята ВЖ защитникът на подсъдимата намира ,че постановения съдебен акт на
СРС е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, както и при съществено нарушение на
процесуалните правила.В конкретика се твърди ,че в Присъдата липсва посочване на
цифровата правна квалификация на престъплението ,за което съдът признава за виновна
1
подсъдимата.Неправилността на Присъдата , на следващо място , се извежда от твърдението
,че еднопосочно е дадена вяра на доказателствата , които обслужвали обвинителната теза на
прокуратурата.Твърди се още във ВЖ липса на всестранна и обективна преценка на
релевантните факти, което представлява съществено проц. нарушение.първата инстанция
„подминала“ цЕ.сочено доказателствените искания на защитата/цитат от ВЖ/ и така не
спазил изискванията на чл.13 и 14 от НПК-да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина и да основе решенията си върху вътрешно убеждение, основано на
пълно изследване на всички обстоятелства.Поради недопускането на исканите доказателства
от СРС ,защитата счита че решението за осъждане на подсъдимата е било „взето
предварително“ от първата инстанция.На следващо място , релевира се оплакване че
Присъдата е постановена при нарушение на материалния закон , като това твърдение се
обосновава от противоречия между доказателствените материали/напр.дали било повикано
такси от телефона на св.М.С. , дали МПС на подс. е било в движение или не в момента на
проверката/.На следващо място , деянието не било съставомерно ,поради изискванията в
ТППВС№ 1/1983 г.,като според ВЖ подсъдимата не е управлявала процесното МПС ,
предвид текста на горното Постановление ,което приемало че управлението на автомобила
включва всички действия и бездействия на водача „не само с въздействие върху
двигателя“/?/.МПС не е било в движение, както било възприето от съдя , се сочи на
следващо място.Съдът „бързал да приключи делото“ , което според посоченото във ВЖ ,
довело до липса на справедлив съдебен процес.Поради горните доводи се предлага като
основно искане СГС да отмени осъдителната Присъда на СРС и да постанови нова
оправдателна такава.Алтернативно, ако подс. К. бъде призната за виновна , да се приложи
чл.55 от НК , като се наложи наказание под минимума.На последно място , като втора
алтернатива ,се предлага въззивната инстанция да обсъди дали не е налице хипотеза на
чл.9,ал.2 от НК и да приеме ,че деянието е явно незначително или обществената му
опасност е малозначителна
В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП , подсъдимата с упълномощен
защитник с пълномощно за преупълномощаване /от защитника-автор на ВЖ/.
Защитникът поддържа ВЖ , няма доказателствени искания.
Прокурорът оспорва В , също няма доказателствени искания.
При липса на искания , съдът прочете доказателствените материали , събрани на фаза
досъдебно производство и пред първата инстанция , след което приключи събирането на
доказателства и даде ход по същество.
Защитникът сочи ,че поддържа ВЖ включително в двете алтернативни
искания.Изразява схващане ,че деянието не е престъпление предвид ниската степен на
обществената му опасност.
Прокурорът счита ,че ВЖ е неоснователна и предлага на съда да я остави без
уважение.
2
При последната си дума подсъдимата поддържа казаното от защитника си.Заявява
,че е изтърпяла адм. наказание и сегашното производство било „второ подред“.Не е имала
намерение да шофира , тъй като е имало викнато такси.Заявява ,че няма вина , няма виновно
поведение , не е искала да шофира.
Въззивният съд ,като прецени доводите и аргументите в депозираната ВЖ ,
становищата на страните в писмена форма и в съдебното заседание, както и след анализ на
доказателствената съвкупност , намира за установено следното :
Подс.П. Б. К. е била род. на **** г. в гр.София,българка, българска гражданка, с
висше образование, неосъждана, разведена,журналист, с ЕГН-**********.
На 31.01.2021 г. около 02,30 ч. подс.П. К. управлявала лек автомобил „Мерцедес“
Ц220 с рег.№ ****, като го управлявала по ул.Георги Русев“ в жк.“Студентски град“ с
посока на управление от комплекс „Casa Solare“ към ул.“Крикор Азарян.На предна дясна
седалка пътувал св.Н.Ц..Подс.К. била седнала на мястото на шофьора и извършвала всички
необходими действия с органите на управление на МПС, за да контролира посоката на
движение в съответствие с нейната избрана цел на пътуването.
По това време на работа като полицейски служители от 07 РПУ-МВР по маршрут
М-19/Студентски град/ патрулирали свидетелите В.Д. и М.С., като се движели със служебен
полицейски автомобил.Когато срещу тях ске появил горния автомобил с водач подсъдимата
,те решили да го спрат за проверка.При подадена звукова и светлинна сигнализация от
служебния автомобил бил спрян автомобилът Мерцедес.На мястото на водача била подс.П.
К..В хода на проверката предвид поведението на подсъдимата , последната била изпробвана
за употреба на алкохол на място с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№
ARNA-0142, като уредът показал положителен резултат 1,31%о.Бил издаден талон за медиц.
изследване и К. била съпроводена до УМБАЛ „Св.Анна“ ,но там последната отказала да
даде кръв за изследване.Било образувано досъдебно производство , но по съображения на
наблюдаващия прокурор ,че е възможна техническа грешка , прекратил наказателното
производство с Постановление от 14.04.2021 г. като изпратил материалите на адм. наказв.
орган за налагане на адм. наказание.В описаната в мотивите на СРС поредност
първоначално било издадено наказателно постановление ,но в последствие с Постановление
на гл. прокурор било отменено постановлението на СРП от 14.04.2021 г., било направено
предложение до АССГ за възобновяване на адм.наказ. производство , което било сторено с
приложеното в материалите по делото решение от 19.12.2023 г. производството било
възобновено ,наказателното постановление било отменено , както и било прекратено
адм.наказ. производството поради отмяната на постановлението на СРП и възобновената
висящност на наказателното производство.Предвид заключението на СМЕ по писмени
данни концентрацията на алкохол 1,31 %о е приета за съответстваща на установената с
техническото средство.Следователно, не е било налице съмнението , изразено от
наблюдаващия прокурор в отмененото от гл. прокурор негово Постановление от 14.04.2021
г.
3
Доказателствените материали от досъдебното производство , от чийто анализ първата
инстанция е формулирала правните си изводи , са изброени в мотивите на
първоинстанционната Присъда.От съображения за проц.икономия не е нужно отново да
бъдат цитирани, още повече че анализът им се споделя и от въззивната инстанция.Следва да
се време отношение касателно възраженията и оплакванията във ВЖ за неправилен
доказателствен анализ.СРС мотивирано и аргументирано е отказал събирането на
допълнителни доказателствени материали доколкото решенията му по тези искания е било
предшествано от преценка за допустимост , относимост и основателност на
исканията.Произнасянето по доказателствените искания е част от регламентиран процес по
допустимост на доказателствата, а не е резултат от предварително взето решение, както се
допуска във ВЖ.Показанията на разпитаните двама полицейски служители са такива на
свидетели очевидци, които посочват какви действия са възприели от страна на автомобила ,
посоката на движението му,както и кой е водача му.Същите ,още преди да бъдат разпитани
на досъдебната фаза, са изготвили Докладна записка , където са посочили още тогава своите
констатации.Макар и извънпроцесуален документ , тази Докладна записка описва
възприятия , които са възпроизведени и по-късно по време на разпит като свидетел. Трябва
да се отбележи ,че отделните доказателствени източници са анализирани както заедно така и
поотделно и то с нужната детайлност.Предвид горното въззивният съд не приема
твърденията ,че е налице проц. нарушение от страна на СРС касателно оценката и анализа
на доказателствения материал.
С горното подс.П. Б. К. е осъществила състава на престъплението по чл.343Б,ал.1 от
НК.
Налице са всички признаци на състава на престъплението както от обективна , така и
от субективна страна и те са анализирани в нужната степен от първата инстанция.Не е вярно
твърдението във ВЖ ,че в Присъдата нямало посочване на точната цифрова правна
квалификация на извършеното деяние.Напротив ,това е сторено както в Присъдата , така и в
мотивите.Касателно концентрацията на алкохол в кръвта - изводът на съда е с дебел шрифт,
като същият се базира именно в резултат на вътрешно убеждение , което е формирано в
съответствие с принципите на чл.13 ,14 и др. от НПК , а не е произволен, вероятностен или
дискусионен, в каквато насока са твърденията във ВЖ.Правилно е посочено ,че при
възобновеното адм.наказ. производство и отмененото наказ.
постановление/индивидуализирано в мотивите/ вече не е била налице пречката в
чл.24,ал.1,т.8а от НПК ,за да продължи наказателното производство, като има съответни
правни средства подсъдимата да си възстанови платената сума като глоба по адм.наказ.
производство.
Наложените наказания в процеса на тяхната индивидуализация са минимални ,както
за „Лишаването от свобода“ , така и относно наказанието „Глоба“.Според въззивната
инстанция правилно е отчетена по-ниската степен на обществена опасност на подсъдимата ,
а концентрацията на алкохол в кръвта е в долните граници - близо до долната граница на
съставомерно деяние по НК.Правилно е отложено изпълнението на наказанието по чл.66 от
4
НК, тъй като са били налице материалноправните предпоставки за това.
Въззивният съд не намира основания нито за приложение на чл.55 от НК за
привилегировано наказване на подсъдимата, нито за приложение на нормата на чл.9,ал.2 от
НК.Извън съображенията в тази посока , изтъкнати от СРС/които и въззивната инстанция
споделя/ , следва да се добави динамиката на тези престъпления и особената чувствителност
на обществото по темата – управление на МПС в пияно състояние, тъй като достатъчно
тежки пътни инциденти се случиха по вина на водачи след употреба на алкохол.На последно
място , дори пред въззивната инстанция подс. не проявява критичност.
С оглед всичко гореизложено ,на основание чл.338 от НПК Софийският Градски
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,99-ти състав по НОХД№ 7547/2024 г. ,тъй
като е правилна и законосъобразна , а депозираната Въззивна Жалба е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5