Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 7405 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.”
ЕАД с вх. № 19048/09.07.2020г. - длъжник по изпълнително дело № 20208600400487 по описа на
частен съдебен изпълнител В.М., с рег. №
860 по описа на КЧСИ,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 23.06.2020г., обективирано в
съобщение с изх. № 27085/23.06.2020г., с което е отхвърлено искането на длъжника
за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение и за
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане за приети
разноски. Счита, че приетият от страна на ЧСИ хонорар е незаконосъобразно
изчислен, тъй като надвишава сумата от 100 лева за образуване на изпълнително
дело, като включва и сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Изложени са съображения, че в случая взискателят не е извършил
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не се дължат
разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Сочи, че към момента на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение единственото действие, което взискателят е
предприел, е по подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
Не е било и необходимо извършването на други действия от взискателя, тъй като
дружеството-длъжник е заплатило изцяло всички дължими суми в срока за
доброволно изпълнение. Жалбоподателят поддържа и възражение, че приетият за
събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като
изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, а
освен това длъжникът е “сигурен платец”. Оспорва се и размера на начислената
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Въз основа на изложеното е направено искане за отмяна
на обжалваното разпореждане за разноски, в частта, с която са признати разноски
за процесуално представителство на взискателя по делото в размер от 200 лева и
същите да се намалят до предвидения мининум от 100 лева. Направено е искане и
за намаляване на размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като същата бъде
изчислена в съотвествие с установените в Тарифата правила.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят Е.Д.П.е подала възражение, с
което оспорва жалбата. Счита за неоснователно искането за намаляване размера на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е такова по смисъла на чл. 10, т. 1 от Наредбата –
само за образуване на изпълнително дело. Това се установявало както от предмета
на договора за правна защита и съдействие, така и от молбата, с която е
инициирано изпълнителното производство. Посочено е, че приетият от страна на ЧСИ хонорар в размер на
200 лева е минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително
дело по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие и плащане на възнаграждението по него. В
конкретния случай договорът за правна защита и съдействие бил сключен на
08.05.2020г., т.е. на дата, предхождаща частичната отмяна на НМРАВ. Наведени са
съображения, че доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт не е
придадено обратно действие, то не са налице предпоставките за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение съобразно действащата към подаване на
възражението на длъжника редакция на нормата. Взискателят поддържа
неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото е уговорено в минимален размер за извършеното действие по
образуване на изпълнителното дело, поради което съдът не би могъл да намали
възнаграждението и да определи друго, по-ниско от установения в Наредбата
минимален размер. Поддържа се и неоснователност на жалбата в частта относно
определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20208600400487 по описа на
частен съдебен изпълнител В.М., с рег. №
860 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от Е.Д.П.от 18.06.2020г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително събиране на
присъдената по гр.д. № 51771/2019г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в полза на
взискателя парична сума в размер на 27, 99 лева – разноски по делото. Молбата е
депозирана чрез адв. П.Х., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от
взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. По делото
е представен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2020г., от който се установява, че
взискателят е заплатил в деня на подписване на договора адвокатско
възнаграждение на довереника в размер на 200 лева за процесуално
представителство, изразяващо се в образуване на изпълнително дело във връзка с
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 51771/2019г. по описа на СРС, ГО, 85
състав.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 19.06.2020г. покана за
доброволно изпълнение на присъденото вземане, в това число и за сумата от 152,
30 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
27, 36 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
На 23.06.2020г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната
фактическа и правна сложност на делото.
С разпореждане от 23.06.2020г.,
обективирано в съобщение с изх. № 27085/2020г. и получено от длъжника на 30.06.2020г.,
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен
срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лева за осъществената правна защита и съдействие по образуване
на изпълнително дело. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, предметът на същия е изрично определен като “оказване на защита и
съдействие по образуване на изпълнително производство”. Следователно, така
уговореният и заплатен от взискателя адвокатски хонорар не включва
възнаграждение за процесуално представителство с предмет - действия с цел
удовлетворяване на парични притезания. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи
относно обстоятелствата, относими към преценка на съда дали взискателят е
извършил или не действия с цел удовлетворяване на парични притезания, са
неотносими към предмета на спора и не следва да се разглеждат. Релевантните
спорни по делото факти са свързани с отговор на въпроса коя е приложимата редакция
на нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ – тази, действала към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие или тази, действала към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Настоящият съдебен
състав счита, че релевантната редакция на НМРАВ е тази, която е действала към
датата на сключване на договора за правна защита, респ. към датата на плащане
на уговореното адвокатско възнаграждение. За да стигне до този извод съдът
съобрази формираната непротиворечива съдебна практика, намерила израз в
определение № 499/19.07.2019г. по ч.т.д. № 3019/2018г. по описа на ВКС, II ТО,
определение № 270/24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на ВКС, IV ГО,
определение № 253/07.05.2014г. по гр.д. № 30/2014г. по описа на ВКС, I ГО, определение
№ 534/08.12.2016г. по т.д. № 1135/2016г. на ВКС, I ТО, определение №
189/29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. по описа на ВКС, IV ГО и др., съгласно
която е прието, че отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като
нормите определящи нейния обем са материалноправни. С оглед на това, приложими
в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на
осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на
последващите изменения на нормите, регулиращи материята за адвокатското
възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие.
При съобразяване на
изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело /в
хипотеза на представителство единствено за образуване на изпълнително дело/, се
определя съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията й към изплащане на договореното
адвокатско възнаграждение – 08.05.2020г. Съгласно посочената като приложима редакция
на нормата - изм. ДВ, бр. 28 от 2014г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лева. Неприложима за нормативно установения минимум на
възнаграждението е следващата редакция на чл. 10, т. 1 от Наредбата, обн. ДВ, бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г., според която минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100 лева, тъй
като към момента на осъществяване на разхода, същата не е в сила, като на
изменението на материалноправните норми за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е придадено обратно действие.
По тези съображения се налага
извод за неоснователност на подадената от длъжника жалба в частта относно
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което жалбата в тази част следва да се остави без
уважение.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 27, 36 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„а“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: до 100 лева таксата е в размер на 10 лева. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за
изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира,
дори длъжникът да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение №
640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение,
от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените
действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство,
както и т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от
08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 27,
99 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „а“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 10 лева без ДДС или 12 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок
размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 12 лева с ДДС до
определения от съдебния изпълнител размер от 27, 36 лева с ДДС.
Искането за
присъждане на сторените от страните съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение
следва да се посочи, че в производството по разноските /каквото по същността си
е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по
размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не
си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение
/в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на
ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа
на ВКС, ІV ГО и др./.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане за разноски от 23.06.2020г., обективирано в
съобщение с изх. № 27085/23.06.2020г. по изпълнително дело № 20208600400487 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 12 лева
с ДДС до определения размер от 27, 36 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
разпореждане за
разноски от 23.06.2020г., обективирано в съобщение с изх. № 27085/23.06.2020г. по
изпълнително дело № № 20208600400487 по описа на частен съдебен
изпълнител В.М., с рег.
№ 860
по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 27, 36 лева и определя
размер от 12 лева с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
на “Т.С.” ЕАД срещу разпореждане за разноски от 23.06.2020г., обективирано в
съобщение с изх. № 27085/23.06.2020г. по изпълнително дело № 20208600400487 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ,
в останалата част, с която е оставено без уважение искане на длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.